Берлин определено не е смятан за модна столица. А преди

Берлин несъмнено не е считан за фешън столица. А преди Втората международна война е бил същински преуспяващ център на изящните дрехи - най-много с помощта на еврейските бизнесмени.

Берлинската шивашка промишленост поражда през 30-те години на 19-и век. А когато през 50-те години на същия век се появява и шевната машина, обстановката се трансформира радикално. Една риза към този момент може да бъде направена единствено за час, вместо за осем. В разгара на тези процеси обществените и политическите условия в Германия дават опция на еврейските бизнесмени да изиграят водеща роля.

Разцветът на конфекцията

В продължение на епохи евреите в Германия страдат от законови ограничавания: наред с другото те нямат и правото да упражняват всички специалности. Мнозина търгуват с галантерия и облекла втора ръка, а заможните евреи продават фини платове, изяснява Уве Вестфал, публицист и създател на книга за появяването и края на еврейските фешън магазини в Берлин в интервала 1836-1939 година. 

Според него за триумфа на еврейските фешън къщи за готово облекло способства един съответен исторически развой. Индустриалната гражданска война в средата на 19-и век е последвана от основаването на Германската империя през 1871-а година. Конституцията ѝ дава на евреите нови права, което води до подем на еврейския живот в Германия.

През 1871-а година в Берлин живеят малко над 800 000 души, а през 20-те години на 20-и век населението към този момент надвишава четири милиона, от които евреите са четири %. Те започват да мигрират от земеделските региони към Берлин с вярата да си намерят работа. " Сред тях е имало шивачи и бизнесмени като Давид Лейб Левин от Кьонигсберг. Той основава фабрика за дамски палта и е един от първите, въвели закрепени цени за своите артикули през 1840-а година ", споделя Вестфал.

Берлин като център на модата

Най-актуалните фешън трендове от Париж, изключително тези от висшата мода, са недостъпни за междинната класа. Но служителите започат от ден на ден да желаят да изглеждат модерно. Така на еврейските бизнесмени им хрумва концепцията да " създават на ниска цена съвременно облекло със общоприети размери ", изяснява Вестфал. " Търсенето е реалност и промишлеността внезапно се разраства. "

Берлинският фешън отрасъл доближава своя връх през 20-те години на 20-ти век, когато в града има над 2700 фешън къщи, благосъстоятелност най-вече на еврейски фамилии. Имена като братята Манхаймер, Давид Лейб Левин, Натан Израел и Херман Герсон стават нарицателни за новата тенденция прет-а-порте.

Списанието " Работа и защита " показва " аризираната " мода (1938)Снимка: Uwe Westphal

Еврейските бизнесмени бързо се приспособяват към потребностите на новата индустриална епоха. " Те имат нюх за това какво се харесва на хората, както и интернационалните връзки с текстилни производители ", отбелязва Уве Вестфал. Стоките се продават във превъзходни универсални магазини, още веднъж благосъстоятелност най-вече на еврейски фамилии.

Берлинската фешън промишленост жъне и интернационалните триумфи. Тя изнася за Съединени американски щати, Нидерландия, Англия, Скандинавия и Аржентина. Берлин предлага нескъпо, само че стилно и висококачествено ежедневно облекло. Идеите за моделите се заимстват непосредствено от стилните ревюта в Париж. Бизнесът процъфтява.

Залезът на еврейската фешън промишленост

Антисемитизъм и злоба към триумфа на еврейските фешън дизайнери се демонстрират още през цялото време. Но когато Хитлер взима властта през 1933-а година, евреите са подложени на голям напън - първо с протеста на еврейските магазини от първи април същата година. А оттова нататък еврейските компании биват систематично конфискувани от поддръжници на националсоциалистите. " Освен това скоро на евреите им не разрешават и да взимат заеми, а това е истинска катастрофа за шивашките компании. Прави се всичко допустимо, с цел да се затрудни максимално животът на евреите бизнесмени ", споделя Вестфал. Първоначално те трябвало да вземат за свои сътрудници членове на Националсоциалистическата партия, с цел да могат да получават заеми. А най-после се налагало да им продадат компаниите си на смешно ниски цени.

През ноември 1938-а година последователи на нацистите щурмуват множество еврейски магазини в центъра на Берлин и унищожават всичко допустимо. " От 2700 еврейски фешън къщи остават единствено 24. А и те са експроприрани най-късно до 1940-а година ", изяснява Уве Вестфал. Еврейските шивачки пък са изпратени в концентрационни лагери.

Шивачки в концентрационния лагер АушвицСнимка: Yad Vashem Archiv

Йозеф Некерман и Хуго Бос са единствено две от многочислените немски фешън компании, възползвали се от края на еврейската шивашка промишленост. " Те са направлявали производството на облекла и военни униформи ", напомня Вестфал. На берлинските дизайнери от 50-те и 60-те години към този момент не им се постанова да се преценяват с конкуренцията от страна на евреите. По това време стилната промишленост към този момент се е преместила в Дюселдорф и Мюнхен поради разделянето на Берлин. Правителството на Германска демократична република не демонстрира необикновен интерес към модата, а през 70-те години немският моднен отрасъл дефинитивно престава да играе значима роля.