Причинителят на Алцхаймер се оказва част от имунната система
Белтъкът бета-амилоид, считан през днешния ден за основната причина за развиването на заболяването на Алцхаймер и гибелта на мозъчните кафези, се оказва част от вродената имунна система.
Това приказва за автоимунния темперамент на заболяването, настояват учени в публикация, оповестена в изданието Science Translational Medicine.
„ Винаги сме считали, че дегенерацията на нервните кафези при развиването на Алцхаймер се провокира от ненормалното държание на молекулите бета-амилоид, които се вкопчват и трансформират в топки. Събраните от нас данни сочат, че сходна визия не е вярна “, споделя Робърт Мойр (Robert Moir) от Института за невродегенеративни болести в Чарлс Таун (САЩ).
Мойр и сътрудниците му стигнали до този извод, като следили какво се случва с организма на мишки при въвеждането на бета-амилоидни плаки, извлечени от нервните кафези на хора, страдащи от Алцхаймер. В различен вид на опита учените предиздвикали мозъчните кафези на животните да създават човешка версия на този белтък.
Още преди четири години, както споделя Мойр, той забелязал, че по форма молекулите на бета-амилоида наподобяват на белтъци, синтезирани от клетките за отбрана от бактерии и едноклетъчни гъби. Това го навело на мисълта, че даденото вещество може да извършва сходни функционалности и да пази мозъчните кафези от болестотворни организми.
Учените ревизирали тази концепция, като заразили мозъка на гризачи със смъртоносни дози на две микроби – салмонела и гъба от рода Candida, която провокира млечница. Както посочили опитите, мишките с човешка версия на белтъка живели доста по-дълго спрямо контролната група и други гризачи, при които бил изключен генът, виновен за неговото произвеждане.
Когато учените изучили какво се случва в мозъчните тъкани на тези гризачи, те направили ненадейно изобретение – става известно, че бета-амилоидните плаки се прикрепяли към микробите и ги убивали, защитавайки мозъчните кафези от болест и крах.
По подобен метод има учредения да се счита, че образуването на „ топки “ от този белтък не е наложително да се явява основният механизъм на разрушение на невроните при развиване на болест на Алцхаймер и че тяхното премахване единствено ще навреди на мозъка, а няма да усъвършенства неговата работа.
„ Възниква забавна доктрина – допустимо е заболяването на Алцхаймер да се развива заради това, че мозъкът счита, че непрекъснато го нападат патогени. Разбира се, нейната инспекция изисква спомагателни проучвания и проучване дали са забъркани същински или единствено мислени микроби, само че още през днешния ден може да се каже, че снижаването на концентрацията на този белтък, а не цялостното премахване на плаките, ще бъде оптималната тактика по битка с това заболяване “, заключава Мойр.
Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване, което най-често се диагностицира при хора над 65 години. С развиването на заболяването протича загуба на дълготрайна памет, нарушават се речта и когнитивните функционалности. Днес не съществува дейно лекарство против Алцхаймер.
