Интересни факти за детския мозък
Бебетата са толкоз сладки и издават най-вече гукащи звуци. Но какво ли става в дребното им мозъче? Според биолозите децата би трябвало да остават в утробата доста повече, с цел да се развият изцяло, само че за жалост тазът на майката не е задоволително обемист за това.
Затова бебето не може да остане в утробата прекомерно дълго, защото му би трябвало опция умерено да излезе от тялото на майката. Мозъкът на новороденото е четири пъти по-малък от мозъка на възрастен човек.
Знаейки този факт, педиатрите постоянно назовават първите три месеца от живота на бебето четвърти триместър на бремеността. Защото бебето се усмихва не по-рано от десетата седмица след раждането си.
Бебетата нямат обществени привички и непрекъснато плачат, което плаши доста млади родители, само че плачът е единствено опция на бебето да притегли вниманието на близките към проблемите му.
Мозъкът на детето се развива с помощта на реакциите на родителите. Префронталната кора на основния мозък на детето не се управлява мощно, по тази причина опитите да бъде възпитано детето на този стадий са обречени на крушение.
Новородените се учат да схванат какво е апетит, самотност, дискомфорт или отмалялост, а също и по какъв начин да реагират при болежка. Не е допустимо едно бебе да не плаче. Всички деца, без значение дали родителите им обръщат задоволително внимание или не, плачат най-силно през втория месец от раждането си.
Говоренето на безсмислени благи срички е значима част от общуването с детето. Когато децата имитират мимиката на лицето на родителите си, това включва личните им страсти.
Това оказва помощ на бебетата да усъвършенстват вроденото схващане на прочувственото взаимоотношение и изяснява за какво от време на време родителите се пробват благодарение на мимики да покажат пресилена наслада или горест, с цел да могат децата елементарно да ги имитират.
Мозъкът на бебетата се развива с голяма скорост. Към една година детето към този момент има мозък, който е на шестдесет % мозък на възрастен човек.
Когато детето отива на детска градина, мозъкът му към този момент е с завършен размер, само че се развива до двадесет и петата му година. След това също продължава да се трансформира.
Мозъкът на детето има доста повече невронни връзки, в сравнение с мозъкът на възрастен човек. Децата имат доста по-малко спиращи невротрансмитери. Затова детското разбиране на действителността е по-разсеяно. Децата към момента не могат да отсеят какво е значимо.
Когато децата порастват, мозъкът им минава през развой на опростяване, невронната мрежа придобива нужната форма и се настройва с помощта на добития опит.
Още от раждането си децата плачат с интонациите, присъщи за родния им език. Децата разделят информацията на такава, която е обвързвана с тях, и информация за всичко останало. Те не затормозяват мозъка си с неща, които не ги интересуват мощно.
Бебетата се развиват доста по-бързо, в случай че с тях се занимават и други възрастни хора с изключение на майка им и татко им. Необходими са най-малко трима възрастни индивида, с цел да ускорят развиването на детския мозък.
