„Летящият холандец във вечното търсене на истината
Басът Гео Чобанов пред Виолета Тончева за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер. 12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято ", Опера в Летния спектакъл
„ Летящият холандец “ – още една основна роля в твоя репертоар...
След „ Дон Паскуале “ и „ Атила “ това е третата режисура, в което пея основната роля от заглавието. „ Летящият холандец “ е комплициран облик, доста надалеч от моя натюрел и друг от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „ Рейнско злато “ на софийската оперна сцена, несъмнено ми оказа помощ в метода към героя в „ Летящият холандец “.
Един ранен Вагнер, който е повече сантиментален или повече комплициран?
Фактурата тук е доста комплицирана, изобщо музиката е комплицирана, смяната в темпата на всеки 3-4 такта задава огромна динамичност. Драматургията също е дълбока, текстът е лиричен и многопластов. И всичко това би трябвало да се разбере и да се схване като свое. Привлича ме точно тази многопластовост.
Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, по какъв начин би разтълкувал комплицираните взаимоотношения сред Холандеца и Сента?
Сента постоянно е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато в действителност го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е подготвен да жертва всичките си благосъстояния поради любовта. Но в това време става очевидец на любовните пояснения на локалния момък Ерик, за които девойката явно е дала мотив. Това разсънва подозрения, че точно Сента е онази, която като вярна брачна половинка би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цялостен живот в океана: „ Ти ми се закле, само че не пред Всевишния “. Колебанието му се подклажда и от обстоятелството, че шест други дами към този момент са се провалили в това начинание. И по този начин Холандецът взема тежко решение и потегля още веднъж самичък на път, само че Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието наподобява отхвърлено вечно, само че за мен то не анулира главния въпрос. Дали в действителност любовта побеждава?
Условността остава...
Има доста спектакъл и доста конвенционалност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, по този начин и на доста места в постановката. Включително при костюмите, които единствено ненапълно биха могли да се отнесат към някоя ера. Защото става дума за безконечното търсене на истината, полезностите, любовта.
„ Летящият холандец “ като знак за подозрение, само че и за вяра.
Да.
„ Летящият холандец “ – още една основна роля в твоя репертоар...
След „ Дон Паскуале “ и „ Атила “ това е третата режисура, в което пея основната роля от заглавието. „ Летящият холандец “ е комплициран облик, доста надалеч от моя натюрел и друг от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „ Рейнско злато “ на софийската оперна сцена, несъмнено ми оказа помощ в метода към героя в „ Летящият холандец “.
Един ранен Вагнер, който е повече сантиментален или повече комплициран?
Фактурата тук е доста комплицирана, изобщо музиката е комплицирана, смяната в темпата на всеки 3-4 такта задава огромна динамичност. Драматургията също е дълбока, текстът е лиричен и многопластов. И всичко това би трябвало да се разбере и да се схване като свое. Привлича ме точно тази многопластовост.
Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, по какъв начин би разтълкувал комплицираните взаимоотношения сред Холандеца и Сента?
Сента постоянно е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато в действителност го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е подготвен да жертва всичките си благосъстояния поради любовта. Но в това време става очевидец на любовните пояснения на локалния момък Ерик, за които девойката явно е дала мотив. Това разсънва подозрения, че точно Сента е онази, която като вярна брачна половинка би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цялостен живот в океана: „ Ти ми се закле, само че не пред Всевишния “. Колебанието му се подклажда и от обстоятелството, че шест други дами към този момент са се провалили в това начинание. И по този начин Холандецът взема тежко решение и потегля още веднъж самичък на път, само че Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието наподобява отхвърлено вечно, само че за мен то не анулира главния въпрос. Дали в действителност любовта побеждава?
Условността остава...
Има доста спектакъл и доста конвенционалност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, по този начин и на доста места в постановката. Включително при костюмите, които единствено ненапълно биха могли да се отнесат към някоя ера. Защото става дума за безконечното търсене на истината, полезностите, любовта.
„ Летящият холандец “ като знак за подозрение, само че и за вяра.
Да.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ