Банковите отчети: Златен сезон от отварянето на лихвената ножица
Банките стартират 2023 година с рекордните 784 млн. лева облага, движена най-много от разширяващия се чист лихвен приход. Затягането на паричната политика от ЕЦБ на практика не се усеща от семействата, където лихвените равнища остават извънредно ниски. Кредитирането, изключително в жилищния сегмент, продължава да бумти макар предизвестията от Българска народна банка.
Отвъд всичките комплицирано звучащи цифри и формули в действителност логиката на банковия бизнес е много елементарна. Основата на модела - да вземаш пари от едни хора или компании, да ги даваш назаем на други и да печелиш от разликата в лихвите - си стои същата от епохи. И през множеството време тя дава предвидими, устойчиви и много изпилени маржове (заради което и много банки се впускат и в по-рискови авантюри).
Банките стартират 2023 година с рекордните 784 млн. лева облага, движена най-много от разширяващия се чист лихвен приход. Затягането на паричната политика от ЕЦБ на практика не се усеща от семействата, където лихвените равнища остават извънредно ниски. Кредитирането, изключително в жилищния сегмент, продължава да бумти макар предизвестията от Българска народна банка.
Отвъд всичките комплицирано звучащи цифри и формули в действителност логиката на банковия бизнес е много елементарна. Основата на модела - да вземаш пари от едни хора или компании, да ги даваш назаем на други и да печелиш от разликата в лихвите - си стои същата от епохи. И през множеството време тя дава предвидими, устойчиви и много изпилени маржове (заради което и много банки се впускат и в по-рискови авантюри).
Има обаче и моменти, в които банковият бранш се оказва в обстановка, когато този лихвен спред сред заемите и депозитите се уголемява, а с това и облагите. Обичайно това значи, че рискът в стопанската система се е повишил внезапно - нещо, което не се случва току-тъй без някакъв огромен прелом. Но има и друга допустима догадка, която да аргументи внезапни лихвени скокове или спадове, и това е интервенция на централната банка.
Реклама
Така към половин година след почналото стягане на паричната политика от ЕЦБ българските банки се озоваха в този златен миг, който ги извежда до нови рекордни резултати. До март 2023 година секторът регистрира 784.4 млн. лева облага, което с изключение на най-силно тримесечие в историята е 35% над резултата за предходните три месеца и съвсем 38% над постигнатото в същия интервал на предходната година. За съпоставяне - при започване на 2022 година сходно равнище на облага беше реализирано не за три, а за над пет месеца, което дава поръчка и за възстановяване на а. Освен това облагата е и повсеместна, като от всички 25 показани в страната институции единствено дребният клон на естонската BigBank, почнал работа преди две години, е на загуба.
А също по този начин и индикаторите за доходност се повишават сензитивно, като възвращаемостта на капитала в системата за последните 12 месеца към този момент надвишава 13.5%. Това равнище е невиждано от предходния кредитен взрив преди Световната финансова рецесия, като при някои банки е и сензитивно по-високо. Ефектът на полузатягането Основният мотор за ударното начало на 2023 година за банковия бранш е невижданото разширение на чистия лихвен приход, който за пръв път надвишава 1 милиарда лева Спрямо първото тримесечие 2022 година нарастването е с цели 48%, или 345 млн. лева А даже и по отношение на към този момент мощните последни месеци на предходната година има повишаване с над 110 млн. лева
Но смяната не е единствено количествена, а и качествена. Ако в преходните интервали покачването при главния приходоизточник на банките се дължеше най-вече на растежа в кредитирането, в този момент то е с намаляваща роля и несъмнено водещо е покачването на лихвите. Или по-скоро неравномерното преместване на паричната политика на ЕЦБ. Заради изобилната ликвидност на банките равнищата при лихвите по депозитите се резервират ниски, задържане има и при кредитирането на семействата - лихвите при новите жилищни заеми по данни на Българска народна банка към март са 2.62% по отношение на 2.59% година по-рано, а при потребителските има растеж с 50 базисни пункта до 8.25%.
Реклама
Но при компаниите се вижда отчетливо повишаване. Към март левовите заеми за бизнеса се повишават до приблизително 3.66% при 3.12% в края 2022 година и 2.38% година по-рано. А при евровите заеми скокът е още по-рязък - там още веднъж се потегля от 2.38%, само че се доближават равнища над 4.8%. По-ключово за чистия лихвен приход обаче е, че покачването (особено при евровите заеми) се придвижва съвсем аналогично и при салдата, защото огромна част от подписаните контракти са с плаващ %, привързан с Euribor, който от негативни стойности предишния март в този момент е на равнища 3-4% в другите срочности. Това проличава и от отчетните данни - лихвените доходи от фирмени заеми се повишават с над 150 млн. лева, до момента в който от семействата покачването е с под 50 млн. лева Друг значителен резултат е, че банките към този момент извличат лихвен доход и от ръководството на ликвидността си - тя може да се дава на междубанковия пазар на равнища от близо 3% или да се влага в ДЦК при още по-високи равнища. Другите мотори и спирачки По останалите съществени линии на доходи за банките картината е по-шарена. Нетният приход от такси се резервира на практика без смяна на тримесечна база на равнище 355 млн. лева Спрямо януари - март 2022 има повишаване с 23.4 млн. лева, само че темпът на напредък се свива до 7%.
Първото тримесечие обичайно е по-силно и поради приходите от дивиденти от дъщерни сдружения, само че тази година по тази линия има спад с 43 млн. лева до 146 млн. лева Ефектът тук е съвсем напълно съсредоточен в Уникредит Булбанк (която получава облагата от сдружението си за потребителско финансиране) и ДСК (която притегля резултатите на пенсионната и лизинговата си компании).
Друга лека тежест на представянето не престават да са административните разноски и най-много тези за заплати. Тук обаче има усъвършенстване, като годишният растеж се свива до едвам 6.3%, или 30 млн. лева Спрямо предходното тримесечие има спад, само че това е сезонен резултат, защото всекидневно в края на годината индикаторът се раздува от бонуси и добавки.
Разходът за вноски за Фонда за гарантиране на влоговете от 155 млн. лева също е по-голям от миналогодишния в първото тримесечие 80 млн. лева, като очевидно повече банки са предпочели да го начислят още в януари, а не отмерено през годината.
Отвъд всичките комплицирано звучащи цифри и формули в действителност логиката на банковия бизнес е много елементарна. Основата на модела - да вземаш пари от едни хора или компании, да ги даваш назаем на други и да печелиш от разликата в лихвите - си стои същата от епохи. И през множеството време тя дава предвидими, устойчиви и много изпилени маржове (заради което и много банки се впускат и в по-рискови авантюри).
Банките стартират 2023 година с рекордните 784 млн. лева облага, движена най-много от разширяващия се чист лихвен приход. Затягането на паричната политика от ЕЦБ на практика не се усеща от семействата, където лихвените равнища остават извънредно ниски. Кредитирането, изключително в жилищния сегмент, продължава да бумти макар предизвестията от Българска народна банка.
Отвъд всичките комплицирано звучащи цифри и формули в действителност логиката на банковия бизнес е много елементарна. Основата на модела - да вземаш пари от едни хора или компании, да ги даваш назаем на други и да печелиш от разликата в лихвите - си стои същата от епохи. И през множеството време тя дава предвидими, устойчиви и много изпилени маржове (заради което и много банки се впускат и в по-рискови авантюри).
Има обаче и моменти, в които банковият бранш се оказва в обстановка, когато този лихвен спред сред заемите и депозитите се уголемява, а с това и облагите. Обичайно това значи, че рискът в стопанската система се е повишил внезапно - нещо, което не се случва току-тъй без някакъв огромен прелом. Но има и друга допустима догадка, която да аргументи внезапни лихвени скокове или спадове, и това е интервенция на централната банка.
Реклама
Така към половин година след почналото стягане на паричната политика от ЕЦБ българските банки се озоваха в този златен миг, който ги извежда до нови рекордни резултати. До март 2023 година секторът регистрира 784.4 млн. лева облага, което с изключение на най-силно тримесечие в историята е 35% над резултата за предходните три месеца и съвсем 38% над постигнатото в същия интервал на предходната година. За съпоставяне - при започване на 2022 година сходно равнище на облага беше реализирано не за три, а за над пет месеца, което дава поръчка и за възстановяване на а. Освен това облагата е и повсеместна, като от всички 25 показани в страната институции единствено дребният клон на естонската BigBank, почнал работа преди две години, е на загуба.
А също по този начин и индикаторите за доходност се повишават сензитивно, като възвращаемостта на капитала в системата за последните 12 месеца към този момент надвишава 13.5%. Това равнище е невиждано от предходния кредитен взрив преди Световната финансова рецесия, като при някои банки е и сензитивно по-високо. Ефектът на полузатягането Основният мотор за ударното начало на 2023 година за банковия бранш е невижданото разширение на чистия лихвен приход, който за пръв път надвишава 1 милиарда лева Спрямо първото тримесечие 2022 година нарастването е с цели 48%, или 345 млн. лева А даже и по отношение на към този момент мощните последни месеци на предходната година има повишаване с над 110 млн. лева
Но смяната не е единствено количествена, а и качествена. Ако в преходните интервали покачването при главния приходоизточник на банките се дължеше най-вече на растежа в кредитирането, в този момент то е с намаляваща роля и несъмнено водещо е покачването на лихвите. Или по-скоро неравномерното преместване на паричната политика на ЕЦБ. Заради изобилната ликвидност на банките равнищата при лихвите по депозитите се резервират ниски, задържане има и при кредитирането на семействата - лихвите при новите жилищни заеми по данни на Българска народна банка към март са 2.62% по отношение на 2.59% година по-рано, а при потребителските има растеж с 50 базисни пункта до 8.25%.
Реклама
Но при компаниите се вижда отчетливо повишаване. Към март левовите заеми за бизнеса се повишават до приблизително 3.66% при 3.12% в края 2022 година и 2.38% година по-рано. А при евровите заеми скокът е още по-рязък - там още веднъж се потегля от 2.38%, само че се доближават равнища над 4.8%. По-ключово за чистия лихвен приход обаче е, че покачването (особено при евровите заеми) се придвижва съвсем аналогично и при салдата, защото огромна част от подписаните контракти са с плаващ %, привързан с Euribor, който от негативни стойности предишния март в този момент е на равнища 3-4% в другите срочности. Това проличава и от отчетните данни - лихвените доходи от фирмени заеми се повишават с над 150 млн. лева, до момента в който от семействата покачването е с под 50 млн. лева Друг значителен резултат е, че банките към този момент извличат лихвен доход и от ръководството на ликвидността си - тя може да се дава на междубанковия пазар на равнища от близо 3% или да се влага в ДЦК при още по-високи равнища. Другите мотори и спирачки По останалите съществени линии на доходи за банките картината е по-шарена. Нетният приход от такси се резервира на практика без смяна на тримесечна база на равнище 355 млн. лева Спрямо януари - март 2022 има повишаване с 23.4 млн. лева, само че темпът на напредък се свива до 7%.
Първото тримесечие обичайно е по-силно и поради приходите от дивиденти от дъщерни сдружения, само че тази година по тази линия има спад с 43 млн. лева до 146 млн. лева Ефектът тук е съвсем напълно съсредоточен в Уникредит Булбанк (която получава облагата от сдружението си за потребителско финансиране) и ДСК (която притегля резултатите на пенсионната и лизинговата си компании).
Друга лека тежест на представянето не престават да са административните разноски и най-много тези за заплати. Тук обаче има усъвършенстване, като годишният растеж се свива до едвам 6.3%, или 30 млн. лева Спрямо предходното тримесечие има спад, само че това е сезонен резултат, защото всекидневно в края на годината индикаторът се раздува от бонуси и добавки.
Разходът за вноски за Фонда за гарантиране на влоговете от 155 млн. лева също е по-голям от миналогодишния в първото тримесечие 80 млн. лева, като очевидно повече банки са предпочели да го начислят още в януари, а не отмерено през годината.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ