Частните банки стават водещ купувач на държавни облигации в еврозоната
Банките се трансформират във водещи купувачи на облигации на някои държавни управления от еврозоната, възползвайки се от възходящите лихвени проценти, до момента в който Европейската централна банка (ЕЦБ) се стреми да понижи наличието си на пазара, оповестява Reuters. Правителствата от еврозоната се нуждаят от частни вложители, с цел да поемат към 400 милиарда eвро спомагателен дълг през тази година. Нуждите от финансиране остават високи поради енергийния потрес, последвал нахлуването на съветските войски в Украйна.
В същото време ЕЦБ, голям покупател на държавни облигации през последните години, скоро ще стартира да понижава тяхното количество в своя баланс от 8 трлн. евро, защото стяга паричната политика, с цел да ограничи инфлацията, подчертава още Reuters и прибавя: “Този огромен дял поддържаше разноските по заемите и волатилността на ниски равнища в продължение на години, тъй че главният въпрос в този момент е кой ще се намеси, когато ЕЦБ се отдръпна ”. Продажбите на облигации непосредствено на крайни вложители за 2023 година до момента демонстрират, че частните банки купуват доста по-голям дял от дълга на някои страни спрямо преди, сочат данните на Refinitiv, а обяснението, което дават анализаторите е, че възходящите лихвени проценти покачват привлекателността на държавните облигации.
" В доста покупко-продажби те са най-големите купувачи ", споделя Пиер Бланден, световен началник на финансовите пазари за държавен, наднационален и агенционен дълг в Credit Agricole CIB, представен от Reuters.
Различни представители на финансиращи институции пък разкриват пред новинарската организация, че главният интерес е ориентиран към облигации с падеж до 10 години. Частните банки са и главните купувачи при продажбата на дълг на Европейския съюз този месец, като са закупили съвсем 50% от седемгодишните облигации и 35% от 20-годишните. За съпоставяне, показват от Reuters, през септември предходната година на тях се пада дял от 26% от петгодишните облигации и 21% от 30-годишните. Необходимият буфер По регулаторни аргументи банките би трябвало да държат несъмнено количество висококачествени ликвидни активи - парични средства и държавни облигации, като ликвиден буфер. Тъй като доходността на облигациите се покачва по отношение на суаповите лихвени проценти, за техните трезори става по-привлекателно да купуват облигации, вместо да държат пари в брой, изяснява на собствен ред Даниел Джилио, старши чиновник по ръководство на активите и пасивите в BNP Paribas Fortis в Брюксел, пред новинарската организация. Суап процентът е закрепената рента, която вложителите заплащат, с цел да се предпазят от риска, получавайки вноски с плаващ лихвен %. Дали обаче банките ще разширят покупките си на държавни облигации, следва да разберем, показват анализаторите пред Reuters.
В същото време ЕЦБ, голям покупател на държавни облигации през последните години, скоро ще стартира да понижава тяхното количество в своя баланс от 8 трлн. евро, защото стяга паричната политика, с цел да ограничи инфлацията, подчертава още Reuters и прибавя: “Този огромен дял поддържаше разноските по заемите и волатилността на ниски равнища в продължение на години, тъй че главният въпрос в този момент е кой ще се намеси, когато ЕЦБ се отдръпна ”. Продажбите на облигации непосредствено на крайни вложители за 2023 година до момента демонстрират, че частните банки купуват доста по-голям дял от дълга на някои страни спрямо преди, сочат данните на Refinitiv, а обяснението, което дават анализаторите е, че възходящите лихвени проценти покачват привлекателността на държавните облигации.
" В доста покупко-продажби те са най-големите купувачи ", споделя Пиер Бланден, световен началник на финансовите пазари за държавен, наднационален и агенционен дълг в Credit Agricole CIB, представен от Reuters.
Различни представители на финансиращи институции пък разкриват пред новинарската организация, че главният интерес е ориентиран към облигации с падеж до 10 години. Частните банки са и главните купувачи при продажбата на дълг на Европейския съюз този месец, като са закупили съвсем 50% от седемгодишните облигации и 35% от 20-годишните. За съпоставяне, показват от Reuters, през септември предходната година на тях се пада дял от 26% от петгодишните облигации и 21% от 30-годишните. Необходимият буфер По регулаторни аргументи банките би трябвало да държат несъмнено количество висококачествени ликвидни активи - парични средства и държавни облигации, като ликвиден буфер. Тъй като доходността на облигациите се покачва по отношение на суаповите лихвени проценти, за техните трезори става по-привлекателно да купуват облигации, вместо да държат пари в брой, изяснява на собствен ред Даниел Джилио, старши чиновник по ръководство на активите и пасивите в BNP Paribas Fortis в Брюксел, пред новинарската организация. Суап процентът е закрепената рента, която вложителите заплащат, с цел да се предпазят от риска, получавайки вноски с плаващ лихвен %. Дали обаче банките ще разширят покупките си на държавни облигации, следва да разберем, показват анализаторите пред Reuters.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ