К10: Най-добрите банки на 2022 г.
Българските банки регистрираха рекордна облага от над 2 милиарда лева за 2022 година, като растежите при активи, заеми и депозити се резервираха високи. Секторът в страната се оказа относително изолиран от стягането на паричната политика и покачването на лихвите се придвижва със закъснение. Уникредит Булбанк се завръща като водач в класацията на " Капитал " тази година. Българските банки регистрираха рекордна облага от над 2 милиарда лева за 2022 година, като растежите при активи, заеми и депозити се резервираха високи. Секторът в страната се оказа относително изолиран от стягането на паричната политика и покачването на лихвите се придвижва със закъснение. Уникредит Булбанк се завръща като водач в класацията на " Капитал " тази година.
Интуитивно има нещо сбъркано. Годината, когато в Европа избухва огромната война, инфлацията доближава най-високи стойности от десетилетия и през множеството време всички се тормозят от дефицит на сила, няма по какъв начин да е рекордна за банковия бранш. Притесненията на бизнеса и на семействата от всичко това би трябвало да се отразят отрицателно на капиталовите проекти, на потреблението и изобщо апетитът и опциите за нови заеми да се поохладят.
Равносметката от 2022 година обаче не е тъкмо такава. Банковата система осъществя 47% растеж на облагата, която за пръв път в номинално изражение надвиши 2 милиарда лева Активите се усилват с 20 милиарда лева, или съвсем 15%, до 155.4 милиарда лева А почналият след пандемията взрив в кредитирането не дава съществени признаци да отслабва, изключително при ипотечните и потребителските заеми за семействата.
Реклама
Може би най-значимото събитие за финансовия бранш през 2022 година - ударното стягане на паричната политика от огромните централни банки, и най-много от ЕЦБ, също имаше най-малък резултат върху българската банкова система. Тя се оказа по любопитен метод изолирана от световното повишаване на лихвите с помощта на изобилната си свръхликвидност и продължаващия приток на депозити. За огромна част от популацията банковият влог продължава да е единствена алтернатива за ориентиране на спестяванията и те не са склонни да преглеждат други възможности като взаимни фондове даже при околните до нулата лихвени равнища.
Друг плюс в тази обстановка е, че това е главният им източник на запас и локалните банки съвсем не се финансират от пазарите, където разбираемо и дълговото, и финансовото финансиране се оскъпяват. Така, за разлика от сътрудниците им в доста други страни, на българските банкери не им се наложи внезапно да повишават лихвите по депозити, а оттова и за тях се оказа допустимо да удържат и покачването на лихвите по огромна част от заемите за семействата. Дотолкова, че настоящо България се оказа едно от местата в Европейски Съюз, където средностатистическият клиент може да изтегли ипотечен заем при най-изгодни условия.
Всъщност този първичен интервал на стягането се оказа даже много благоприятен за оперативното показване на банките. Докато разноските им по привлечения запас не се повишиха сензитивно, приходите им от лихви въпреки всичко скочиха - най-много с помощта на фирмените заеми. Те всекидневно са плаващи и обвързани с 3- или 6-месечния Euribor, които от негативни стойности при започване на 2022 година доближиха надлежно 2.2 и 2.7% в края й. А към март 2023 година към този момент са и над 3%. Това разтваря ножицата на лихвения марж и способства за растежа на облагата на банките.
Така наподобява едрата картина на бранша в дванайсетата поредна ранглиста на " Капитал " на най-хубавите българските банки. В първите месеци на 2023 година този спокоен пейзаж се резервира, въпреки да стартира да се обрисува гладко повишаване на лихвите по депозити, което неизбежно ще се придвижи и при тези по заеми. Засега обаче статистиката продължава да регистрира междинни равнища при жилищните заеми към 2.6% и нищо не вещае бързо постигане на равнищата 3.5-4% в множеството страни от еврозоната, а още по-малко над 8% в Румъния, Полша и Унгария.
Реклама Започналото стягане на паричнатата политика на този стадий въздейства положително на оперативното показване на банките.
Липсата освен на лихвен, само че и на стопански потрес (ръстът на Брутният вътрешен продукт е 3.4%, а безработицата остава покрай рекордно ниските си стойности) не чертае внезапен скок на необслужваните заеми. Това е може би най-големият риск пред българските банки, като нужните хранителни запаси и обезценки биха могли бързо да изядат огромни части от внушително изглеждащите облаги и финансови буфери.
Началото на 2023 година с банковата миникриза в Съединени американски щати и колапса на Credit Suisse сподели образно, че в неспокойната атмосфера на паричното стягане бурите може да се появят и стремително.
Класическата рокада
Данните от финансовите доклади за 2022 година създадоха разбъркване на върха в К10. Новият остарял водач е Уникредит Булбанк, която с това челно място към този момент е оглавявала класацията 7 пъти. Тя измества от върха единствената друга банка, заемала топ позицията (общо 5 пъти) - ДСК, като резултатът е безусловно фотофиниш. И двете банки регистрират рекордни облаги, като сумарно те надвишават 1 милиарда лева и са над половината от резултата на целия бранш.
Интуитивно има нещо сбъркано. Годината, когато в Европа избухва огромната война, инфлацията доближава най-високи стойности от десетилетия и през множеството време всички се тормозят от дефицит на сила, няма по какъв начин да е рекордна за банковия бранш. Притесненията на бизнеса и на семействата от всичко това би трябвало да се отразят отрицателно на капиталовите проекти, на потреблението и изобщо апетитът и опциите за нови заеми да се поохладят.
Равносметката от 2022 година обаче не е тъкмо такава. Банковата система осъществя 47% растеж на облагата, която за пръв път в номинално изражение надвиши 2 милиарда лева Активите се усилват с 20 милиарда лева, или съвсем 15%, до 155.4 милиарда лева А почналият след пандемията взрив в кредитирането не дава съществени признаци да отслабва, изключително при ипотечните и потребителските заеми за семействата.
Реклама
Може би най-значимото събитие за финансовия бранш през 2022 година - ударното стягане на паричната политика от огромните централни банки, и най-много от ЕЦБ, също имаше най-малък резултат върху българската банкова система. Тя се оказа по любопитен метод изолирана от световното повишаване на лихвите с помощта на изобилната си свръхликвидност и продължаващия приток на депозити. За огромна част от популацията банковият влог продължава да е единствена алтернатива за ориентиране на спестяванията и те не са склонни да преглеждат други възможности като взаимни фондове даже при околните до нулата лихвени равнища.
Друг плюс в тази обстановка е, че това е главният им източник на запас и локалните банки съвсем не се финансират от пазарите, където разбираемо и дълговото, и финансовото финансиране се оскъпяват. Така, за разлика от сътрудниците им в доста други страни, на българските банкери не им се наложи внезапно да повишават лихвите по депозити, а оттова и за тях се оказа допустимо да удържат и покачването на лихвите по огромна част от заемите за семействата. Дотолкова, че настоящо България се оказа едно от местата в Европейски Съюз, където средностатистическият клиент може да изтегли ипотечен заем при най-изгодни условия.
Всъщност този първичен интервал на стягането се оказа даже много благоприятен за оперативното показване на банките. Докато разноските им по привлечения запас не се повишиха сензитивно, приходите им от лихви въпреки всичко скочиха - най-много с помощта на фирмените заеми. Те всекидневно са плаващи и обвързани с 3- или 6-месечния Euribor, които от негативни стойности при започване на 2022 година доближиха надлежно 2.2 и 2.7% в края й. А към март 2023 година към този момент са и над 3%. Това разтваря ножицата на лихвения марж и способства за растежа на облагата на банките.
Така наподобява едрата картина на бранша в дванайсетата поредна ранглиста на " Капитал " на най-хубавите българските банки. В първите месеци на 2023 година този спокоен пейзаж се резервира, въпреки да стартира да се обрисува гладко повишаване на лихвите по депозити, което неизбежно ще се придвижи и при тези по заеми. Засега обаче статистиката продължава да регистрира междинни равнища при жилищните заеми към 2.6% и нищо не вещае бързо постигане на равнищата 3.5-4% в множеството страни от еврозоната, а още по-малко над 8% в Румъния, Полша и Унгария.
Реклама Започналото стягане на паричнатата политика на този стадий въздейства положително на оперативното показване на банките.
Липсата освен на лихвен, само че и на стопански потрес (ръстът на Брутният вътрешен продукт е 3.4%, а безработицата остава покрай рекордно ниските си стойности) не чертае внезапен скок на необслужваните заеми. Това е може би най-големият риск пред българските банки, като нужните хранителни запаси и обезценки биха могли бързо да изядат огромни части от внушително изглеждащите облаги и финансови буфери.
Началото на 2023 година с банковата миникриза в Съединени американски щати и колапса на Credit Suisse сподели образно, че в неспокойната атмосфера на паричното стягане бурите може да се появят и стремително.
Класическата рокада
Данните от финансовите доклади за 2022 година създадоха разбъркване на върха в К10. Новият остарял водач е Уникредит Булбанк, която с това челно място към този момент е оглавявала класацията 7 пъти. Тя измества от върха единствената друга банка, заемала топ позицията (общо 5 пъти) - ДСК, като резултатът е безусловно фотофиниш. И двете банки регистрират рекордни облаги, като сумарно те надвишават 1 милиарда лева и са над половината от резултата на целия бранш.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ