10 г. за сириец, заклал тормозил го бежанец
Апелативен съд – Пловдив понижи от 12 на 10 години наказването на сирийския жител Р. М., наказан за убийството на негов съотечественик в Регионален приемателен център – Харманли.
Делото в апелативния съд е формирано по тъжба на юриста на подсъдимия против присъдата му, с молба за анулация и оправдаване.
Сирийският жител, Р. М. е приет за отговорен от Окръжен съд Хасково в това, че на 24.07.2023 година в гр. Харманли, след скандал, посредством нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба, в региона на лопатката, съзнателно умъртвил А. А., сирийски жител, за което е наказан на „ отнемане от независимост “ за период от 12 години.
Към датата на осъществяване на закононарушението, подсъдимият е бил със статут на претендент емигрант, а потърпевшият бил емигрант с възложен филантропичен статут.
Последният дошъл дружно със сестра си в Регионален приемателен център – Харманли през 2023 година Двамата с подсъдимия се познавали отпреди лагера.
След зародил спор, във връзка известие в група в интернет приложение, двамата се скарали и сбили.
Р. М. намушкал с нож в гърба съперника си, който умрял от остра кръвозагуба и сърдечна непълнота.
Според движимостите лица, главните фактори за осъществяване на действието са възприятието на застрашеност, засегнатост и оскърбление, в резултат на отправените към подсъдимия обществено провокации и нападки.
Основното несъгласие на отбраната е, че подсъдимият не е създател на закононарушението.
Пловдивският апелативен съд напълно споделя изводите на Хасковския областен съд, че от събраните доказателства по делото, единственият вероятен и безапелационен извод е, че точно подсъдимият е създател на действието.
От заключението на движимостите лица се открива, че дейностите на подсъдимия Р. М. не са осъществени в положение на физиологичен афект.
Същият се е намирал в остра конфликтна обстановка, която застрашавала физическата му цялост, като по време на конфликтната обстановка
Той се е чувствал незаслужено атакуван, без положението му да доближава степента на физиологичен афект.
Подсъдимият е изпитвал и оскърбление, поради събитието, че обществено са му отправяни забележки и то от хора, които са се опитвали да преобладават в живота на имигрантите.
Експертите деликатно са решили и държанието му директно преди ескалиране на конфликтната обстановка, когато той обществено се е извинил, освободил се е от носения от него нож, което от негова страна е било знак за помирение.
Всичко това дава съображение на Апелативния съд да одобри, че задачите на наказването, могат да бъдат реализирани и с наложено наказване в неговия най-малко, а точно 10 години отнемане от независимост.
В този размер то напълно би отговаряло на критериите за правдивост.
Решението на апелативния съд предстои на обжалване и митинг пред Върховен касационен съд.
ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно член 16 от Наказателно-процесуален кодекс обвиненият се смята за почтен до довеждане докрай на наказателното произвеждане с влезнала в действие присъдата в действие.
Делото в апелативния съд е формирано по тъжба на юриста на подсъдимия против присъдата му, с молба за анулация и оправдаване.
Сирийският жител, Р. М. е приет за отговорен от Окръжен съд Хасково в това, че на 24.07.2023 година в гр. Харманли, след скандал, посредством нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба, в региона на лопатката, съзнателно умъртвил А. А., сирийски жител, за което е наказан на „ отнемане от независимост “ за период от 12 години.
Към датата на осъществяване на закононарушението, подсъдимият е бил със статут на претендент емигрант, а потърпевшият бил емигрант с възложен филантропичен статут.
Последният дошъл дружно със сестра си в Регионален приемателен център – Харманли през 2023 година Двамата с подсъдимия се познавали отпреди лагера.
След зародил спор, във връзка известие в група в интернет приложение, двамата се скарали и сбили.
Р. М. намушкал с нож в гърба съперника си, който умрял от остра кръвозагуба и сърдечна непълнота.
Според движимостите лица, главните фактори за осъществяване на действието са възприятието на застрашеност, засегнатост и оскърбление, в резултат на отправените към подсъдимия обществено провокации и нападки.
Основното несъгласие на отбраната е, че подсъдимият не е създател на закононарушението.
Пловдивският апелативен съд напълно споделя изводите на Хасковския областен съд, че от събраните доказателства по делото, единственият вероятен и безапелационен извод е, че точно подсъдимият е създател на действието.
От заключението на движимостите лица се открива, че дейностите на подсъдимия Р. М. не са осъществени в положение на физиологичен афект.
Същият се е намирал в остра конфликтна обстановка, която застрашавала физическата му цялост, като по време на конфликтната обстановка
Той се е чувствал незаслужено атакуван, без положението му да доближава степента на физиологичен афект.
Подсъдимият е изпитвал и оскърбление, поради събитието, че обществено са му отправяни забележки и то от хора, които са се опитвали да преобладават в живота на имигрантите.
Експертите деликатно са решили и държанието му директно преди ескалиране на конфликтната обстановка, когато той обществено се е извинил, освободил се е от носения от него нож, което от негова страна е било знак за помирение.
Всичко това дава съображение на Апелативния съд да одобри, че задачите на наказването, могат да бъдат реализирани и с наложено наказване в неговия най-малко, а точно 10 години отнемане от независимост.
В този размер то напълно би отговаряло на критериите за правдивост.
Решението на апелативния съд предстои на обжалване и митинг пред Върховен касационен съд.
ЗАБЕЛЕЖКА: Съгласно член 16 от Наказателно-процесуален кодекс обвиненият се смята за почтен до довеждане докрай на наказателното произвеждане с влезнала в действие присъдата в действие.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




