Просвещението
Българската шевица в обичайните български носии и костюми е едно от най-ценните ни достолепия и постижения в културно отношение. Изключително разнообразна във връзка с детайлите, шевицата е израз на богата психика, художествени и креативен заложби, както и непрекъснат блян към хубост и великолепие. Украсата на българката в нейната носия свидетелства за ситуацията й в обществото, нейните нрави и отразява мирогледа й.
Високата художествена стойност на националния костюм е реализирана посредством потреблението на орнаментиката на шевицата, изразена във типа на тъканта, в плетивото или обтоката.
Символиката на българската шевица е обвързвана с цветовете и фигурите, които се употребяват за изработката й.
Цветове
Най-често употребяваните цветове за обточване на шевицата са алено, зелено и бяло.
Червено.
Символ на майчината кръв и последовател на живота, аленият цвят защищава и от „ неприятни очи “. Редица поверия и традиции са свързани с него (първото великденско яйце наложително се боядисва в червено; булката се венчава, покрита с алено було; Еньова буля също е покрита с червен воал; червен конец се връзва на китката на новороденото и др.) Поради тези надълбоко вкоренени обичаи, приложението на аления цвят е пренесено и в българската шевица.
Зелено.
Зеленият цвят се възприема като израз на постоянно възраждащия се живот и е обвързван с Дървото на живота, което подарява безконечен живот и дава целогодишно плод, а листата му изцеляват народите. Тясната връзка сред индивида и природата се въплъщава от зеления цвят, който напълно естествено участва в българската шевица.
Бяло.
Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения ритуал и в „ бели “ менци се наливала „ мълчана вода “ за обредните хлябове за сватбата.
Фигури
Най-често употребяваната фигура в българската шевица е ромбът. Тази водеща фигура не е плод на инцидентно скимване и досетливост, а е деликатно селекциониран детайл, изразяващ житейския опит на българина.Темата за фамилията, плодовитостта и благоденствието на рода е съществена във везбата на килими и шевици.
Ромбът в женската носия се извезва върху престилката и символизира земното и женското изобилие. Престилката с ромбоидни детайли, носена от девойките и младите невести, е знак, че те към този момент могат да раждат и да вземат участие във възпроизвеждането на рода. В женската риза „ бърчанка “ също откриваме ромбоидни детайли. Те са извезани върху пазвата, ръцете и полите – тези елементи от женското тяло, които имат полова символика.
При мъжката носия също намираме ромбоидните детайли. Те подчертават върху пожеланието за плодовитост. Бродират се върху горната част на ризата, върху рамото и съставляват квадратен или правоъгълен претекст, от който се спускат две прави тесни линии. Орнаментът е построен от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.
Източник: uspelite.bg
Езотерика