Българите в чужбина създават най-вече училища
Българската нация като световна нация, а не разграничена на останали в България и в чужбина.
Това е посланието на осъщественото огромно изследване на българските общности зад граница, обхванало 80 дестинации в 17 страни по света.
Фокусът на проучването, осъществено от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките, са новите емигрантски общности . Изследването е осъществено по план, финансиран от Фонда за научни проучвания с началник доцент Владимир Пенчев .
Бихме желали да предизвикаме на диалог институциите , съобщи Пенчев и посочи, че проучването е осъществено в интервал от три години. Проведени са срещи с представители на над 300 български организации.
Д-р Яна Гергова показа осъществените теренни изследвания в Италия, Германия, Испания, Португалия, Скандинавските страни, Англия, Ирландия, Дания, Североизточното крайбрежие на Съединени американски щати, Югозападното крайбрежие на Съединени американски щати, Холандия, Швейцария, Гърция, Кипър .
Анкетирани са над 300 деца, които посещават български учебни заведения зад граница. Оказва се, че най-многобройни като организации, които основават българите зад граница, са учебните заведения .
Доц. Мариянка Борисова уточни, че доста постоянно импровизирано те са наричани неделни учебни заведения . Като полезност тя означи основаването на просветителната система зад граница по инициация на самата мигрантска общественост .
За страдание проучването установи, че единствено към една пета от българските мигрантски деца посещават български учебни заведения , тъй като те са доброволни организации.
Положително на активността им е основаната преди 10 години Асоциация на българските учебни заведения . Тя играе ролята на медиатор с българските институции, както и настоящата стратегия " Роден език и просвета зад граница ", опцията за финансиране на учебните действия и извънкласни форми.
Доц. Борисова бе безапелационна, че учебните заведения имат огромен капацитет за консолидиране на общностите и оказват помощ за съхраняването на български език и обичаи . Като проблем бе регистрирана неналичието на стимулиране на ранно езиково образование в детски градини , да вземем за пример, защото доста от фамилиите не образоват децата си в български език даже в бракове, при които и двамата родители са българи.
Изследователите разказват възобновление на ролята на Църквата , изключително в емигрантските общности в Америка. В предишното църквите зад граница, правени от българите, били своего рода национален дом, читалище - основавали черква, незабавно учебно заведение, самоинициативен състав.
Изследването демонстрира, че с най-новата емиграция има възобновление на ролята на църквата . Като проблем обаче остава ниското възнаграждение на свещениците, които постоянно се налагало да работят нискоквалифицирана работа, с цел да устоят фамилиите си , което пък въздейства на престижа им в енорията.
След учебните заведения най-многобройни са българските фолклорни танцови и певчески обединения , които даже имат свои фестивали. Те мъчно се доставят с носии, само че най-главният проблем е отделянето им от активността на Българските културни институти зад граница . Институтите, предпочитали прояви на високото изкуство и не обръщали внимание на танцовите сформира., макар че към танцовите спектакли има обезпечен интерес, даже от чужденци.
Учените оферират промени в Закона за националните читалища , с които да бъде дадена опция да се записват български читалища в чужбина. Те предлагат Българските културни институти да обогатят стратегиите си с обичайната просвета.
Учените откриват и доста висок интерес към разнообразни обичайни традиции . Така да вземем за пример учениците във всяко българско учебно заведение зад граница създават мартеници, сурвачки, боядисват яйца.
Като проблем откривателите регистрират фактът, че националният празник на България - 3-ти март остава затворен в задачите зад граница , а формалната национална тържественост е част от чувството за национална принадлежност.
На 6-ти май, Гергьовден - различен формален празник, безусловно на никое място зад граница българите не означават като Ден на храбростта и празник на Българската войска . Функцията му като формален празник е изключена.
Като обособен проблем, показан от учените, е незадоволителното медийно отразяване на самодейностите на българите зад граница.
Това е посланието на осъщественото огромно изследване на българските общности зад граница, обхванало 80 дестинации в 17 страни по света.
Фокусът на проучването, осъществено от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките, са новите емигрантски общности . Изследването е осъществено по план, финансиран от Фонда за научни проучвания с началник доцент Владимир Пенчев .
Бихме желали да предизвикаме на диалог институциите , съобщи Пенчев и посочи, че проучването е осъществено в интервал от три години. Проведени са срещи с представители на над 300 български организации.
Д-р Яна Гергова показа осъществените теренни изследвания в Италия, Германия, Испания, Португалия, Скандинавските страни, Англия, Ирландия, Дания, Североизточното крайбрежие на Съединени американски щати, Югозападното крайбрежие на Съединени американски щати, Холандия, Швейцария, Гърция, Кипър .
Анкетирани са над 300 деца, които посещават български учебни заведения зад граница. Оказва се, че най-многобройни като организации, които основават българите зад граница, са учебните заведения .
Доц. Мариянка Борисова уточни, че доста постоянно импровизирано те са наричани неделни учебни заведения . Като полезност тя означи основаването на просветителната система зад граница по инициация на самата мигрантска общественост .
За страдание проучването установи, че единствено към една пета от българските мигрантски деца посещават български учебни заведения , тъй като те са доброволни организации.
Положително на активността им е основаната преди 10 години Асоциация на българските учебни заведения . Тя играе ролята на медиатор с българските институции, както и настоящата стратегия " Роден език и просвета зад граница ", опцията за финансиране на учебните действия и извънкласни форми.
Доц. Борисова бе безапелационна, че учебните заведения имат огромен капацитет за консолидиране на общностите и оказват помощ за съхраняването на български език и обичаи . Като проблем бе регистрирана неналичието на стимулиране на ранно езиково образование в детски градини , да вземем за пример, защото доста от фамилиите не образоват децата си в български език даже в бракове, при които и двамата родители са българи.
Изследователите разказват възобновление на ролята на Църквата , изключително в емигрантските общности в Америка. В предишното църквите зад граница, правени от българите, били своего рода национален дом, читалище - основавали черква, незабавно учебно заведение, самоинициативен състав.
Изследването демонстрира, че с най-новата емиграция има възобновление на ролята на църквата . Като проблем обаче остава ниското възнаграждение на свещениците, които постоянно се налагало да работят нискоквалифицирана работа, с цел да устоят фамилиите си , което пък въздейства на престижа им в енорията.
След учебните заведения най-многобройни са българските фолклорни танцови и певчески обединения , които даже имат свои фестивали. Те мъчно се доставят с носии, само че най-главният проблем е отделянето им от активността на Българските културни институти зад граница . Институтите, предпочитали прояви на високото изкуство и не обръщали внимание на танцовите сформира., макар че към танцовите спектакли има обезпечен интерес, даже от чужденци.
Учените оферират промени в Закона за националните читалища , с които да бъде дадена опция да се записват български читалища в чужбина. Те предлагат Българските културни институти да обогатят стратегиите си с обичайната просвета.
Учените откриват и доста висок интерес към разнообразни обичайни традиции . Така да вземем за пример учениците във всяко българско учебно заведение зад граница създават мартеници, сурвачки, боядисват яйца.
Като проблем откривателите регистрират фактът, че националният празник на България - 3-ти март остава затворен в задачите зад граница , а формалната национална тържественост е част от чувството за национална принадлежност.
На 6-ти май, Гергьовден - различен формален празник, безусловно на никое място зад граница българите не означават като Ден на храбростта и празник на Българската войска . Функцията му като формален празник е изключена.
Като обособен проблем, показан от учените, е незадоволителното медийно отразяване на самодейностите на българите зад граница.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ