Българската митология, макар и не много известна, е изключително интересна.

Българската митология, въпреки и не доста известна, е извънредно забавна. Поради богата си история и смесването на доста народности при образуването на нацията, националните легенди и предания са извънредно богати и разнородни. В националното устно творчество се срещат славянски, прабългарски, тракийски и доста други детайли.

Както при преданията на всички други нации, по този начин и в тези на българите се срещат доста приказни същества, които оказват помощ или плашат с появяването си. Ето и няколко от приказните създания от българския фолклор:

Самодивите

Някога хората вярвали, че в дълбоките гори и високите планини живеят самодиви. Те били прелестни женски същества, като обликът им бил модел за красота. Красивите горски създания са намерили място в нашата митология с помощта на славяните.

Косите им са червени и толкоз дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят, свирят и играят хоро. Според вярванията те са били единствено дами, само че гайдарят им е мъж. Среща се обаче и визията, че самодивите са били мъже и дами.

Змейове, лами и хали

Драконите участват в митологиите на съвсем всички нации по земята от Северна Америка, през Европа до Азия. По нашите земи огромните гущери са се наричали змейове, лами и от време на време хали.

В българската митология драконът навлиза с прабългарите, които имали особено място в календара си отредено за него. С навлизането на християнството от умен, драконът се трансформира в изверг, крадящ царски щерки и за оправянето си с него хората получили помощ от Свети Георги. Драконите били свързвани още с бурите и гръмотевиците.

Орисници

Орисниците са взети от гръцката митология. Те са дами със свръхестествени сили, които идват, когато дете се роди и му предначертават ярко или мрачно бъдеще. Обикновено са три сестри, само че в някои елементи на България в преданията се срещат и мъже.

Върколак

Друг изверг от митологията е върколакът. Някога за прабългарите вълкът бил свещено животно и шаманите се обличали с вълчи кожи, с цел да се слеят с духа на вълците и да не изгубят пътя си. С навлизането на християнството вълците са низвергнати и стават негативни герои.

Караконджул

Караконджулите са мистичните пакостници на българската митология. Те нормално са куци и еднооки. Те се появявали преди Рождество на местата, където било заклано коледното прасе.

Караконджулите събирали сили от изхвърлената пепел от домашните огнища, по тази причина в Мръсните дни преди празника хората не чистели печките си. За да се предпазят от караконджулите, българите носели в себе си чесън и пелин, от които съществата се плашели.