Великите битки на България - I част
Българската войска постоянно е била поръчител за независимостта на страната. Когато тя е била мощна, постоянно България е била добре. Повече от 700 години през средновековието, с помощта на армията си, България е един от най-значимите политически и културни фактори в Европа. За никого не е изненада, когато една мощна войска печели борби, още повече, когато е на послушание на мъдри и мощни политици. Българският боец обаче е прочут и поради това, че печели изгубени борби. Когато всички са против него, с помощта на куража си и на безотказната тактичност „ На нож " българският боец постоянно излиза победител.
Великите борби на България - II част
Битката при Онгъла. Една от най-великите победи в историята ни е тази на хан Аспарух през 680 година при Онгъл. Тя слага началото на Дунавска България и задълго изтласква ромеите на юг. Прабългарите, отпред с хан Аспарух, поселили се в Дунавската делта и на север от нея. Огромната армия, която императорът повел, предопределила тактиката на Аспарух. Прабългарите изчакали византийците в Онгъла и ги отблъснали на няколко пъти, като в това време вземали ограничения за продължителна защита.
Обсадата на Константинопол. През 716 година България избавя Европа от ислямизация. Българите под ръководството на хан Тервел стопират арабското настъпление пред вратите на Константинопол. Изминали са едвам 36 години от основаването на българската страна, през които Византия води непрекъснати войни срещу млада България. Тервел преценя, че арабското настъпление няма да спре с рухването на Константинопол. В жизненоважна борба българите побеждават над 60 хиляди арабска войска и избавят Европа.
Битката при Върбишкия проход се състояла на 26 юли 811 сред български войски, водени от хан Крум и Византийската империя. Хан Крум подхваща дипломатически ограничения, целящи мир, само че Никифор отхвърля. Императорът персонално повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия. В теснините на Върбишкия проход Никифор е победен. Българите закрепили завоеванията си на запад, в това число и Сердика и се избавили от бъдещи набези от страна на Византия.
Битката при Ахелой. Тази борба се е състояла на 20 август 917 година край р. Ахелой, сред българските войски, водени от цар Симеон I Велики, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока,главнокомандващ сухопътните сили на империята. България завоюва решителна победа. Това стълкновение е измежду най-грандиозните борби за цялото европейско Средновековие. Основната цел на борбата е неутрализирането на засилващата се българска страна след унизителните за Византия условия, открити през 913 година.
Битката при Траянови врата, станала на 17 август 986 година, е най-голямото проваляне, което византийският император Василий II претърпява в походите си за подчинение на България. Битката е предхождана от безуспешна блокада на Сердика, след която Василий отстъпва назад към владенията си в Тракия. Българска армия, предвождана от цар Роман, Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едвам съумява да се избави.
Битката при Тревненския проход се състои през 1190 година в планините към днешния град Трявна. Резултатът е българска победа, която подсигурява триумфите, реализирани от началото на въстанието на Асен и Петър през 1185 година Битката била невероятна злополука за византийците. Българската войска пленява императорско богатство -златния шлем на византийските императори, короната и императорския кръст, които се считали за най-ценните притежания на византийските шефове.
Битката при Одрин. През 1204 година латинците завладяват Константинопол. Целите в желязо и водени от гордия Балдуин, светът е в краката им. На 14 април 1205 година Калоян удря самоуверените рицари. " Облечени " в желязо те са непобедими на конете си. Когато попадат в ръцете на българите, благосклонност няма. Рицарите са събаряни с куки и вериги от конете, а паднали на земята те са безпомощни. Сред оцелелитее император Балдуин I, който се трансформира в заложник на Калоян.
Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 година, близо до река Клокотница и едноименното село, сред българската армия, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския държател Теодор Комнин. Българите изцяло разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския диктатор дружно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковски минерални бани.
Картини: Васил Горанов
