Език свещен на НАШИТЕ деди или кой иска да наложи и в ЕС македонския
Българо-македонските връзки означиха нов пик на утежняване, незабавно откакто Съединени американски щати утвърдиха на 3-ти декември приемането на РСМ в НАТО. МАНУ одобри „ харта “, съгласно която „ македонският език “ е обособен, независим, със собствен континуитет и генеалогия. Това предизвика най-старата и авторитетна институция у нас - Българска академия на науките, въз основа на мненията на своите Институт за български език, Кирило-методиевски теоретичен център и Институт за исторически проучвания, допълнени от самостоятелни позиции на свои учени и член-кореспонденти, да излезе със становище*, което въз основата на лингвистични и исторически обстоятелства за следващ път опровергава от дълго време познатата юго-комунистическа македонистка теза на съседите и я разобличава като „ погрешна и неприемлива, вредяща на връзките сред двете прилежащи страни “.
И до момента в който виновните фактори у нас се снишават, заети с неизвестно какви други каузи, редица политици, общественици и медии в РСМ (в това число министър председател и президент!) започнаха нова, неистово нападателна агитация против страната ни, наситена с обиди, провокации, ултимативно говорене и диалект на омразата към всичко българско - познатата остаряла ария, която след подписването на Договора за добросъседство сякаш за малко бе позаглъхнала. По традиция, на тях незабавно започнаха да пригласят нашенските съперници на самото сключване на Договора, на отстояването на „ червени линии “ и на отбраната на националните ни ползи – една разнородна, маргинална групичка от леви български “интелектуалци ”, формирана от
либерали, комунисти, ченгета, русофили, сърбомани, непознати платеници и елементарни илитерати
Те пеят в един глас със самообявилите се също за “интелектуалци ” в РСМ македонисти и юго-носталгичари, които обществено и надменно показват в свои „ заявления “ българомразието си посредством вулгарни изрази и обидни квалификации по наш адрес. Някои жалки човеци си разрешават пренебрежително да назовават български учени „ синодални старчета “, да се присмиват на “кокалите на Гоце ” и да афишират защитаването на българския език зад граница за маловажно, а македонизма за нещо потребно и даже благотворно за македонските българи. На сходни мерзости не си заслужава да се обръща внимание, идеалите на нашите герои и националните ни ползи стоят високо над тях.
На целия този декор, ми се ще да насочва обществено няколко обикновени въпроси към политиците, анализаторите и елементарните жители както у нас, по този начин и в РСМ. Макар и множеството от тях да са привидно реторични, те някакси не биват обсъждани, или пък целеустремено се заобикалят. По мое непретенциозно мнение, възможните им отговори биха съдействали за по-доброто схващане на казуса, а от там и до проявяването на воля за неговото толкоз дълго отлагано решение.
Да стартираме с този - не съм сигурен дали критиците на българската позиция, доказана с голям брой научни причини от Българска академия на науките са наясно, че континуитетът на българския език се простира надалеч отвън рамките на страната ни? За сведение, той се приказва (в разнообразни районни форми) във всички прилежащи нам страни, а също и в Албания и в Косово. Съответно, при съществуването на цялостното припокриване на диалектите в най-западните краища на българското етническо землище с тези в днешна Западна Македония следва ли, че българите в Албания и Косово приказват на непознат език, а не на български? А българите в Егейска Македония, също ли приказват на непознат език? А българската емиграция от географската област Македония в Съединени американски щати и други страни, която повече от век даже поддържа свои периодически издания, книги и изявления, употребява ли непознат език? И може би най-близкият и мъчителен образец – нашите сънародници
в Петрич и Сандански на непознат език ли приказват,
или на български (като знаем, че техният локален акцент е същият, говорен в Струмица и Берово)?
Защо се поддържа и пропагандира ненаучната теза, че езиците са “политическа ” структура - в името на каква политика? Защо наместо това, не се жигосах точно политическият тоталитарен наказателен механизъм, употребен за налагането на “македонския ” език, декретите на комунистите за основаването му (и за какво се получава чак от третия път!), както и осъществяваните от тях репресии по отношение на несъгласните с тази политика? Защо се е наложило да се одобри „ Закон за засегнатост на македонската национална чест “, съгласно който за проявено българско съзнание, в това число и посредством езика, наказването е било до 10г. отнемане от независимост? И кого в действителност обслужва толерирането на македонизма и анти-българизма - преди и в този момент?
След като македонците претендират за многовековна лична история на езика им,
къде е упоменат той като подобен преди 1945г.
Как по този начин до 1945г. езикът на македонските българи е именуван постоянно български, в това число диалектите му, а след това внезапно се пръква нов език? Защо фалшифицират обстоятелствата и крадат историята на българския език за политически цели? Ако на следващия ден отново си сменят името на „ Бимбинистан “, езикът „ бимбинистански “ ли ще стане, изцяло нов и друг от нашия?
Защо не се каже на какъв език са говорили войводите и комитите от революционната организация на българите от Македония и Одринско, духовниците и възрожденците от Македония? Отговорът на този въпрос е може би най-лесният, тъй като самите те персонално са оставили десетки свидетелства, че приказват и пишат на български език (виж късата информация в края). Съответно, от лингвистична позиция, до каква степен употребяваният от тях допреди 74г. език е друг от днешния? И по какъв начин можем да приказваме за „ нов “, друг език - къде остава „ континуитетът “?
Защо с лека ръка се чака да харижем с изключение на днешния език и старобългарския, така наречен „ църковнославянски “ език, който македонистите също целят да си присвоят, като лъжат за неговия темперамент, а също и за Климент и Наум, за глаголицата и кирилицата - и тях ли ще би трябвало да „ отпишем “, и на какво съображение?
Защо не желаят македонците да одобряват, че „ македонският “ е просто
форма на българския, като австралийския британски,
какъв е казусът? Защо се дават единствено образци с политически разграничени и преименувани езици, а не се бележит множеството общоприети районни разновидности на редица езици (американски британски, бразилски португалски и така нататък, образците са десетки)? Ние сме признали тяхното право да го назовават вътрешно както желаят, само че не могат да постановат за интернационална приложимост някакъв фиктивен, непросветен термин. България, която прочее е най-старата страна в Европейски Съюз, няма никакви учредения да допусне въвеждането като формален работен език в съюза на една изкуствено основана от една от най-новите страни в Европа районна вариация на българския. Така, както Австрия употребява немски, а не „ австрийски “, Кипър употребява гръцки, а не „ кипърски “, и Белгия употребява холандски и френски, а не „ белгийски “, по този начин и РСМ ще би трябвало да одобри, че за интернационална приложимост ще употребява български - в вариация „ македонски български “, по този начин както има „ банатски български “ и други районни форми на езика ни.
Защо се пропагандира, че “македонският ” бил просто един от многото славянски езици и се цитират епизодични отзиви на неколцина слависти за него, а не се подчертава върху множеството базисни негови детайли, които са общи с литературния български език и по които той се разграничава от всички останали славянски езици? Защо се отбягва цитирането на мненията на десетки други известни слависти и езиковеди по отношение на „ македонския “ език?
С каква цел се показва шайката окопали се във властта юго-комунисти, които са в нескрити връзки със службите на Белград (наличието в политическия набор на партия наречена “Титови леви сили ” е единствено едно от парадоксалните проявления), и които неистово ненавиждат България като идейни наследници на виновните за репресиите и убийствата на българи, за съвкупния македонски народ? Защо би трябвало да ни интересуват мнението и възприятията на нашите неприятели, до степен да се съобразяваме с техните претенции, в ущърб на нашите ползи? Защо не стартираме да се фокусираме върху възприятията, ползите и мнението на македонските българи?
Какво в действителност желаеме да кажем на македонските българи, които не са по никакъв начин малко (дори без да взимаме поради внушителното число на поискалите и придобилите българско поданство лица), и които приказват на своите родни български диалекти от епохи - че приказват на непознат от нас и от дедите си език? Че България още веднъж ще ги остави
в задушаващата прегръдка на македонизма,
изцяло безчувствена към тяхното мнение, еднаквост и орис?
Защо не се повдигне воала над добре поддържаната публичната загадка, че елементарните македонци у дома не престават да си приказват на родните диалекти, по този начин както и преди 100г., а не на съзнателно сърбизираната и изкуствено отделена от литературния български език норма, която макар кодифицирането и десетилетната агитация към момента не е усвоена и наложена като всеобщ език (защото за това е нужно доста, доста време)?
Защо македонските политици непрестанно приказват за потребността от взаимно ценене на достолепието и за почитание към другия, а в това време не престават да лъжат, фалшифицират и отхвърлят общоизвестни научни и исторически обстоятелства? След подписването на Договора, те лично какво в действителност са създали, с цел да показват почитание и другарство? С какво се съгласиха, какво одобриха да ревизират, какви действия към доближаване направиха? С какви очи Заев споделя, че чака България в този момент да им „ признае “ езика?
Назрял е моментът българското държавно управление, откакто задълбочено намерения над заложеното в горепоставените въпроси, да спре да се поддава на лъжливи обещания и захаросани приказки за другарство. Загубихме скъпо време, в този момент би трябвало изрично да се „ хване бика за рогата “ и да се сложи казуса без заобикалки, обществено и пред целия свят:
докога нашите съседи ще не престават да поддържат враждебната комунистическа теория на македонизма и съпътстващите я неистини?
България би трябвало да излезе с ясно дефинирана и обоснована позиция по тематиката за езика, в която да са включени като образци научни доказателства и тя да бъде преведена и изпратена до нашите сътрудници във всички страни от Европейски Съюз. Същата да бъде окомплектована със изчерпателен фактологичен разбор по тематиката, основан на исторически и лингвистични данни и направен от Българска академия на науките.
Наред с това, да се сформира и обстоен разбор на тематика история, в който да бъдат представени най-важните научни обстоятелства за българския темперамент на популацията в Македония от предишното до наши дни (и да бъдат посочени нагледни образци за македонистки фалшификации!), който също да бъде преведен и изпратен до европейските ни сътрудници.
Крайно време е да осведомяваме интернационалната общественост за същината на разногласието и нашата справедливост, с цел да можем сполучливо да защитим националните си ползи както в преговорния развой, по този начин и отвън него. Истината е на наша стана, геополитическите действителности - също. Да, ние поддържаме РСМ за банкет в Европейски Съюз и НАТО, ще работим за възстановяване на връзките, насърчаване на икономическите връзки, инфраструктурата и културния продан, само че единствено и само при прецизно съблюдаване на Договора за другарство и добросъседство, към който следва да бъде взета поради и Рамковата позиция на Правителството, утвърдена от Народното събрание, в която ясно и съответно са посочени нашите условия във връзка с обективизирането на историята и прекратяването на анти-българската коминтерновска агитация. Само по този начин можем да продължим дружно по европейския път - като братя и другари, без неистини и ненавист.
И дано приключим малко по-ведро с една смешка – какво биха измъдрили македонистите, в случай че им “признаем ” езика, само че при едно изискване – да обявим, че и ние също приказваме на “македонски ”?
П.П. В рамките на тази публикация съзнателно не са приведени образци и доводи за правотата на българските претенции, тъй като акцентът не е върху тях - те са добре известни и разказани през годините в стотици документи. Ще си разреша да изтъквам единствено акад. Иван Радев, с цел да могат незапознатите с тематиката читатели въпреки всичко да придобият бегла визия:
„ За да се схване спекулативността и грубото манипулиране с обстоятелствата, привлечени в поддръжка на тезата, че „ македонският език има многовековен континуитет “, ще напомня позициите, от които осъществят себе си наименованите възрожденски книжовници. И то посредством достоверните им изявления.
Кузман Шапкарев: „ Болгарский буквар...на произношение по-вразумително на македонските българи “/1866/; „ Кратко землеописание за малечките деца на произношение по-вразумително за македонските българи “/1868/; „ Охридските девически българскии гръцки учебни заведения “/в. Право, 1871/.
Григор Пърличев: „ Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блгарин “, 1-ва публ. в сп. „ Читалище “/1872/; 2-ра публикация/Белгад, 1875/;
Димитър и Константин Миладинови: „ Български национални песни, собрани от братя Миладиновци Димитрия и Констнтина и издани от Константина “/Загреб,1861/; К. Миладинов, „ Грък и българин “/стих. В сп. Бълг книжици, 1958/.
Райко Жинзифов: „ Писмо едного из учащих ся в Москва болгарк редактору “/стих.1861/; „ Нова българска гусла/Братски труд,1862/; „ Новобългарска колекция “/1863/; „ Питала е България? “/стихотв.,1863/; „ Фанариоти и волнения в Болгария “/статия, в. Ден, 1864/; „ Едно слово за фанариотите в България “/статия, в. Ден, 1864/; „ Българите и техните съседи “/статия, 1867/; „ До българската майка “/стихотв., под линия „ До майка ми “, в. Дунавска зора, 1868/; „ Черковни събори в България “/статия, 1868/; „ Кървава кошуля. Приказка из актуалния български живот “/Браила, 1870, 28 с./; „ Народни български песни “/Пер.сп., 1870/, „ Болгарская литература и болгарские поеты “/ етюд, сб. Поеэия славян, 1871/.
Методий Иванов, потомък на македонски революционери /faktor.bg
И до момента в който виновните фактори у нас се снишават, заети с неизвестно какви други каузи, редица политици, общественици и медии в РСМ (в това число министър председател и президент!) започнаха нова, неистово нападателна агитация против страната ни, наситена с обиди, провокации, ултимативно говорене и диалект на омразата към всичко българско - познатата остаряла ария, която след подписването на Договора за добросъседство сякаш за малко бе позаглъхнала. По традиция, на тях незабавно започнаха да пригласят нашенските съперници на самото сключване на Договора, на отстояването на „ червени линии “ и на отбраната на националните ни ползи – една разнородна, маргинална групичка от леви български “интелектуалци ”, формирана от
либерали, комунисти, ченгета, русофили, сърбомани, непознати платеници и елементарни илитерати
Те пеят в един глас със самообявилите се също за “интелектуалци ” в РСМ македонисти и юго-носталгичари, които обществено и надменно показват в свои „ заявления “ българомразието си посредством вулгарни изрази и обидни квалификации по наш адрес. Някои жалки човеци си разрешават пренебрежително да назовават български учени „ синодални старчета “, да се присмиват на “кокалите на Гоце ” и да афишират защитаването на българския език зад граница за маловажно, а македонизма за нещо потребно и даже благотворно за македонските българи. На сходни мерзости не си заслужава да се обръща внимание, идеалите на нашите герои и националните ни ползи стоят високо над тях.
На целия този декор, ми се ще да насочва обществено няколко обикновени въпроси към политиците, анализаторите и елементарните жители както у нас, по този начин и в РСМ. Макар и множеството от тях да са привидно реторични, те някакси не биват обсъждани, или пък целеустремено се заобикалят. По мое непретенциозно мнение, възможните им отговори биха съдействали за по-доброто схващане на казуса, а от там и до проявяването на воля за неговото толкоз дълго отлагано решение.
Да стартираме с този - не съм сигурен дали критиците на българската позиция, доказана с голям брой научни причини от Българска академия на науките са наясно, че континуитетът на българския език се простира надалеч отвън рамките на страната ни? За сведение, той се приказва (в разнообразни районни форми) във всички прилежащи нам страни, а също и в Албания и в Косово. Съответно, при съществуването на цялостното припокриване на диалектите в най-западните краища на българското етническо землище с тези в днешна Западна Македония следва ли, че българите в Албания и Косово приказват на непознат език, а не на български? А българите в Егейска Македония, също ли приказват на непознат език? А българската емиграция от географската област Македония в Съединени американски щати и други страни, която повече от век даже поддържа свои периодически издания, книги и изявления, употребява ли непознат език? И може би най-близкият и мъчителен образец – нашите сънародници
в Петрич и Сандански на непознат език ли приказват,
или на български (като знаем, че техният локален акцент е същият, говорен в Струмица и Берово)?
Защо се поддържа и пропагандира ненаучната теза, че езиците са “политическа ” структура - в името на каква политика? Защо наместо това, не се жигосах точно политическият тоталитарен наказателен механизъм, употребен за налагането на “македонския ” език, декретите на комунистите за основаването му (и за какво се получава чак от третия път!), както и осъществяваните от тях репресии по отношение на несъгласните с тази политика? Защо се е наложило да се одобри „ Закон за засегнатост на македонската национална чест “, съгласно който за проявено българско съзнание, в това число и посредством езика, наказването е било до 10г. отнемане от независимост? И кого в действителност обслужва толерирането на македонизма и анти-българизма - преди и в този момент?
След като македонците претендират за многовековна лична история на езика им,
къде е упоменат той като подобен преди 1945г.
Как по този начин до 1945г. езикът на македонските българи е именуван постоянно български, в това число диалектите му, а след това внезапно се пръква нов език? Защо фалшифицират обстоятелствата и крадат историята на българския език за политически цели? Ако на следващия ден отново си сменят името на „ Бимбинистан “, езикът „ бимбинистански “ ли ще стане, изцяло нов и друг от нашия?
Защо не се каже на какъв език са говорили войводите и комитите от революционната организация на българите от Македония и Одринско, духовниците и възрожденците от Македония? Отговорът на този въпрос е може би най-лесният, тъй като самите те персонално са оставили десетки свидетелства, че приказват и пишат на български език (виж късата информация в края). Съответно, от лингвистична позиция, до каква степен употребяваният от тях допреди 74г. език е друг от днешния? И по какъв начин можем да приказваме за „ нов “, друг език - къде остава „ континуитетът “?
Защо с лека ръка се чака да харижем с изключение на днешния език и старобългарския, така наречен „ църковнославянски “ език, който македонистите също целят да си присвоят, като лъжат за неговия темперамент, а също и за Климент и Наум, за глаголицата и кирилицата - и тях ли ще би трябвало да „ отпишем “, и на какво съображение?
Защо не желаят македонците да одобряват, че „ македонският “ е просто
форма на българския, като австралийския британски,
какъв е казусът? Защо се дават единствено образци с политически разграничени и преименувани езици, а не се бележит множеството общоприети районни разновидности на редица езици (американски британски, бразилски португалски и така нататък, образците са десетки)? Ние сме признали тяхното право да го назовават вътрешно както желаят, само че не могат да постановат за интернационална приложимост някакъв фиктивен, непросветен термин. България, която прочее е най-старата страна в Европейски Съюз, няма никакви учредения да допусне въвеждането като формален работен език в съюза на една изкуствено основана от една от най-новите страни в Европа районна вариация на българския. Така, както Австрия употребява немски, а не „ австрийски “, Кипър употребява гръцки, а не „ кипърски “, и Белгия употребява холандски и френски, а не „ белгийски “, по този начин и РСМ ще би трябвало да одобри, че за интернационална приложимост ще употребява български - в вариация „ македонски български “, по този начин както има „ банатски български “ и други районни форми на езика ни.
Защо се пропагандира, че “македонският ” бил просто един от многото славянски езици и се цитират епизодични отзиви на неколцина слависти за него, а не се подчертава върху множеството базисни негови детайли, които са общи с литературния български език и по които той се разграничава от всички останали славянски езици? Защо се отбягва цитирането на мненията на десетки други известни слависти и езиковеди по отношение на „ македонския “ език?
С каква цел се показва шайката окопали се във властта юго-комунисти, които са в нескрити връзки със службите на Белград (наличието в политическия набор на партия наречена “Титови леви сили ” е единствено едно от парадоксалните проявления), и които неистово ненавиждат България като идейни наследници на виновните за репресиите и убийствата на българи, за съвкупния македонски народ? Защо би трябвало да ни интересуват мнението и възприятията на нашите неприятели, до степен да се съобразяваме с техните претенции, в ущърб на нашите ползи? Защо не стартираме да се фокусираме върху възприятията, ползите и мнението на македонските българи?
Какво в действителност желаеме да кажем на македонските българи, които не са по никакъв начин малко (дори без да взимаме поради внушителното число на поискалите и придобилите българско поданство лица), и които приказват на своите родни български диалекти от епохи - че приказват на непознат от нас и от дедите си език? Че България още веднъж ще ги остави
в задушаващата прегръдка на македонизма,
изцяло безчувствена към тяхното мнение, еднаквост и орис?
Защо не се повдигне воала над добре поддържаната публичната загадка, че елементарните македонци у дома не престават да си приказват на родните диалекти, по този начин както и преди 100г., а не на съзнателно сърбизираната и изкуствено отделена от литературния български език норма, която макар кодифицирането и десетилетната агитация към момента не е усвоена и наложена като всеобщ език (защото за това е нужно доста, доста време)?
Защо македонските политици непрестанно приказват за потребността от взаимно ценене на достолепието и за почитание към другия, а в това време не престават да лъжат, фалшифицират и отхвърлят общоизвестни научни и исторически обстоятелства? След подписването на Договора, те лично какво в действителност са създали, с цел да показват почитание и другарство? С какво се съгласиха, какво одобриха да ревизират, какви действия към доближаване направиха? С какви очи Заев споделя, че чака България в този момент да им „ признае “ езика?
Назрял е моментът българското държавно управление, откакто задълбочено намерения над заложеното в горепоставените въпроси, да спре да се поддава на лъжливи обещания и захаросани приказки за другарство. Загубихме скъпо време, в този момент би трябвало изрично да се „ хване бика за рогата “ и да се сложи казуса без заобикалки, обществено и пред целия свят:
докога нашите съседи ще не престават да поддържат враждебната комунистическа теория на македонизма и съпътстващите я неистини?
България би трябвало да излезе с ясно дефинирана и обоснована позиция по тематиката за езика, в която да са включени като образци научни доказателства и тя да бъде преведена и изпратена до нашите сътрудници във всички страни от Европейски Съюз. Същата да бъде окомплектована със изчерпателен фактологичен разбор по тематиката, основан на исторически и лингвистични данни и направен от Българска академия на науките.
Наред с това, да се сформира и обстоен разбор на тематика история, в който да бъдат представени най-важните научни обстоятелства за българския темперамент на популацията в Македония от предишното до наши дни (и да бъдат посочени нагледни образци за македонистки фалшификации!), който също да бъде преведен и изпратен до европейските ни сътрудници.
Крайно време е да осведомяваме интернационалната общественост за същината на разногласието и нашата справедливост, с цел да можем сполучливо да защитим националните си ползи както в преговорния развой, по този начин и отвън него. Истината е на наша стана, геополитическите действителности - също. Да, ние поддържаме РСМ за банкет в Европейски Съюз и НАТО, ще работим за възстановяване на връзките, насърчаване на икономическите връзки, инфраструктурата и културния продан, само че единствено и само при прецизно съблюдаване на Договора за другарство и добросъседство, към който следва да бъде взета поради и Рамковата позиция на Правителството, утвърдена от Народното събрание, в която ясно и съответно са посочени нашите условия във връзка с обективизирането на историята и прекратяването на анти-българската коминтерновска агитация. Само по този начин можем да продължим дружно по европейския път - като братя и другари, без неистини и ненавист.
И дано приключим малко по-ведро с една смешка – какво биха измъдрили македонистите, в случай че им “признаем ” езика, само че при едно изискване – да обявим, че и ние също приказваме на “македонски ”?
П.П. В рамките на тази публикация съзнателно не са приведени образци и доводи за правотата на българските претенции, тъй като акцентът не е върху тях - те са добре известни и разказани през годините в стотици документи. Ще си разреша да изтъквам единствено акад. Иван Радев, с цел да могат незапознатите с тематиката читатели въпреки всичко да придобият бегла визия:
„ За да се схване спекулативността и грубото манипулиране с обстоятелствата, привлечени в поддръжка на тезата, че „ македонският език има многовековен континуитет “, ще напомня позициите, от които осъществят себе си наименованите възрожденски книжовници. И то посредством достоверните им изявления.
Кузман Шапкарев: „ Болгарский буквар...на произношение по-вразумително на македонските българи “/1866/; „ Кратко землеописание за малечките деца на произношение по-вразумително за македонските българи “/1868/; „ Охридските девически българскии гръцки учебни заведения “/в. Право, 1871/.
Григор Пърличев: „ Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блгарин “, 1-ва публ. в сп. „ Читалище “/1872/; 2-ра публикация/Белгад, 1875/;
Димитър и Константин Миладинови: „ Български национални песни, собрани от братя Миладиновци Димитрия и Констнтина и издани от Константина “/Загреб,1861/; К. Миладинов, „ Грък и българин “/стих. В сп. Бълг книжици, 1958/.
Райко Жинзифов: „ Писмо едного из учащих ся в Москва болгарк редактору “/стих.1861/; „ Нова българска гусла/Братски труд,1862/; „ Новобългарска колекция “/1863/; „ Питала е България? “/стихотв.,1863/; „ Фанариоти и волнения в Болгария “/статия, в. Ден, 1864/; „ Едно слово за фанариотите в България “/статия, в. Ден, 1864/; „ Българите и техните съседи “/статия, 1867/; „ До българската майка “/стихотв., под линия „ До майка ми “, в. Дунавска зора, 1868/; „ Черковни събори в България “/статия, 1868/; „ Кървава кошуля. Приказка из актуалния български живот “/Браила, 1870, 28 с./; „ Народни български песни “/Пер.сп., 1870/, „ Болгарская литература и болгарские поеты “/ етюд, сб. Поеэия славян, 1871/.
Методий Иванов, потомък на македонски революционери /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ