Бремето на белия човек*
България няма да се причисли към Глобалния пакт за миграцията на Организация на обединените нации (съдържанието му можете да прочетете тук). Решението бе взето от държавното управление след съвещание на съдружния съвет. Първи за рисковете от вероятно присъединение сигнализира евродепутатът Ангел Джамбазки.
В последна сметка наподобява, че този проблем за страната ни ще се позволи бързо и без особени нервности, каквито се развихриха към така наречен " Истанбулска спогодба ".
Къде са главните проблеми във въпросния документ?
Пактът видимо има за цел да позволи един проблем (масовата миграция от по-бедни страни към по-богати), само че в реалност, в случай че бъде признат, най-вероятно би го задълбочил. Съдържанието му е написано в подобен дух, като че ли не да реши казуса, а просто да го " легализира ". Прокарват се внушения, че миграцията е неминуем развой и надали не " изконно човешко право ". Индиректно се вменява виновност на развитите страни (сред които абсолютно се намира и България) за аргументите, които карат милиони човешки същества да търсят прехранване надалеч от родното си място. Създава се чувство, че по-богатите и по-уредени страни са длъжни да одобряват искащите да се заселят в тях, без да се регистрират нито спецификите на трудовия пазар, нито културните особености на приемащата страна.
На процедура, този документ подтиква в още по-голяма степен миграцията от Третия свят към Европа, Северна Америка, Австралия и други уредени общества.
Конкретно за България, рисковете биха били главно от директни миграционни потоци, само че едно сключване щеше да даде коз в ръцете на други страни и НПО-та с задгранично финансиране да притискат българското държавно управление за заселване на нежелани от нас имигранти. Отстъплението пред сходен напън би основало големи опасности - тероризъм, проповядване на коренен ислям, полово принуждение по отношение на българските дами, разпространяване на заразни заболявания и други Както и в допълнение натоварване на нашата обществена система.
Присъединяването към Пакта би имало смисъл единствено с дипломатическа цел - да разчитаме на помощ като гранична страна в границите на Европейския съюз. Но като се виждат темповете, с които други страни или отхвърлят да се причислят към Пакта, или демонстрират мощни съмнения, то тази помощ би могла да се трансформира в " мечешка услуга " - да разчитаме на съдружници, които имат много по-либерално виждане по тематиката от самите нас. И вместо да ни оказват помощ, да ни основат спомагателни проблеми.
С отхвърли си от сключване на Пакта, ние се нареждаме в компанията на страни като Съединени американски щати, Австралия, Унгария и Австрия. Очаква се скоро да се причислят и Италия, Чехия, Полша... Ако на 11 декември в Маракеш Пактът бъде подписан най-вече от страни донори на мигранти и в доста по-малка степен от държави-приемници, това ще бъде гласовит пестник за надълбоко безсмислената и потвърдено безполезна Организация на обединените нации.
Какво обаче е същинското, дейно решение на миграционния проблем?
Преди всичко, би трябвало да бъдат изказани някои " политически неточни " истини:
- с някои изключения, най-вече в Далечния изток, развитият свят се припокрива с това, което назоваваме " бяла, европейска, християнска цивилизация " (Европа и нейните проекции в Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия);
- главните източници на всеобща миграция са в Африка и Азия - места, които до преди няколко десетилетия бяха европейски или американски колонии;
- по време на колониалния интервал не съществуваха такива големи миграционни потоци от колониите към метрополиите, както през днешния ден.
Ако не желаеме големи човешки маси от други елементи на света да напират да дойдат тук, то ние под една или друга форма би трябвало да стъпим там. И да стартираме да решаваме проблемите, които провокират всеобща миграция.
Ние, представителите на бялата, европейска, християнска цивилизация, би трябвало първо да изместим демаркационната линия на миграционния проблем (която в този момент се намира по Средиземно море и по границата сред Съединени американски щати и Мексико). Не просто да отбиваме " врага пред портата ", а да се борим " на терен " с първопричините за миграцията. Да навлезем в " провалените страни " - първо военно, след това - просветително, след това стопански. Така, както е било през колониалната ера.
Време е за някаква форма на реколонизация. В противоположен случай сме изправени пред демографско-хуманитарна бомба със закъснител.
А документи като Пакта за миграцията на Организация на обединените нации няма по какъв начин да решат международната беднотия, само че за сметка на това може да разрушат нашия, относително богат и организиран свят.
*Залгавието е отпратка към едноименното стихотворение на Ръдиърд Киплинг, написано директно след края на Американо-Испанската война през 1898 година - самобитно послание към Америка, тръгнала след Британската империя по пътя на колониализма, който Киплинг назовава " цивилизаторство ".
Димитър Петров, news.bg
В последна сметка наподобява, че този проблем за страната ни ще се позволи бързо и без особени нервности, каквито се развихриха към така наречен " Истанбулска спогодба ".
Къде са главните проблеми във въпросния документ?
Пактът видимо има за цел да позволи един проблем (масовата миграция от по-бедни страни към по-богати), само че в реалност, в случай че бъде признат, най-вероятно би го задълбочил. Съдържанието му е написано в подобен дух, като че ли не да реши казуса, а просто да го " легализира ". Прокарват се внушения, че миграцията е неминуем развой и надали не " изконно човешко право ". Индиректно се вменява виновност на развитите страни (сред които абсолютно се намира и България) за аргументите, които карат милиони човешки същества да търсят прехранване надалеч от родното си място. Създава се чувство, че по-богатите и по-уредени страни са длъжни да одобряват искащите да се заселят в тях, без да се регистрират нито спецификите на трудовия пазар, нито културните особености на приемащата страна.
На процедура, този документ подтиква в още по-голяма степен миграцията от Третия свят към Европа, Северна Америка, Австралия и други уредени общества.
Конкретно за България, рисковете биха били главно от директни миграционни потоци, само че едно сключване щеше да даде коз в ръцете на други страни и НПО-та с задгранично финансиране да притискат българското държавно управление за заселване на нежелани от нас имигранти. Отстъплението пред сходен напън би основало големи опасности - тероризъм, проповядване на коренен ислям, полово принуждение по отношение на българските дами, разпространяване на заразни заболявания и други Както и в допълнение натоварване на нашата обществена система.
Присъединяването към Пакта би имало смисъл единствено с дипломатическа цел - да разчитаме на помощ като гранична страна в границите на Европейския съюз. Но като се виждат темповете, с които други страни или отхвърлят да се причислят към Пакта, или демонстрират мощни съмнения, то тази помощ би могла да се трансформира в " мечешка услуга " - да разчитаме на съдружници, които имат много по-либерално виждане по тематиката от самите нас. И вместо да ни оказват помощ, да ни основат спомагателни проблеми.
С отхвърли си от сключване на Пакта, ние се нареждаме в компанията на страни като Съединени американски щати, Австралия, Унгария и Австрия. Очаква се скоро да се причислят и Италия, Чехия, Полша... Ако на 11 декември в Маракеш Пактът бъде подписан най-вече от страни донори на мигранти и в доста по-малка степен от държави-приемници, това ще бъде гласовит пестник за надълбоко безсмислената и потвърдено безполезна Организация на обединените нации.
Какво обаче е същинското, дейно решение на миграционния проблем?
Преди всичко, би трябвало да бъдат изказани някои " политически неточни " истини:
- с някои изключения, най-вече в Далечния изток, развитият свят се припокрива с това, което назоваваме " бяла, европейска, християнска цивилизация " (Европа и нейните проекции в Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия);
- главните източници на всеобща миграция са в Африка и Азия - места, които до преди няколко десетилетия бяха европейски или американски колонии;
- по време на колониалния интервал не съществуваха такива големи миграционни потоци от колониите към метрополиите, както през днешния ден.
Ако не желаеме големи човешки маси от други елементи на света да напират да дойдат тук, то ние под една или друга форма би трябвало да стъпим там. И да стартираме да решаваме проблемите, които провокират всеобща миграция.
Ние, представителите на бялата, европейска, християнска цивилизация, би трябвало първо да изместим демаркационната линия на миграционния проблем (която в този момент се намира по Средиземно море и по границата сред Съединени американски щати и Мексико). Не просто да отбиваме " врага пред портата ", а да се борим " на терен " с първопричините за миграцията. Да навлезем в " провалените страни " - първо военно, след това - просветително, след това стопански. Така, както е било през колониалната ера.
Време е за някаква форма на реколонизация. В противоположен случай сме изправени пред демографско-хуманитарна бомба със закъснител.
А документи като Пакта за миграцията на Организация на обединените нации няма по какъв начин да решат международната беднотия, само че за сметка на това може да разрушат нашия, относително богат и организиран свят.
*Залгавието е отпратка към едноименното стихотворение на Ръдиърд Киплинг, написано директно след края на Американо-Испанската война през 1898 година - самобитно послание към Америка, тръгнала след Британската империя по пътя на колониализма, който Киплинг назовава " цивилизаторство ".
Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ