Незнанието и подценяването на зелената тема са основни рискове за ESG в България
" България може да се трансформира в районен водач в използването на ESG. Колкото и необичайно да звучи повода е, че имаме доста проблеми за решение, само че има воля за този метод на доста равнища, което може да даде опция бързо да създадем нужните промени да бъдем първи в района ". Това сподели Цветелина Бориславова, ръководител на на Надзорния съвет на БАКБ при представянето на първия на баката за 2021-2022 година.
" В общество с открити правила вкарването на такива стандарти е по-трудно. Но водещата ни роля в този развой зависи от дейната роля на финансовия бранш и на обществото, тъй като се забавяме във въвеждането на закони, които да облекчат тази активност. Трансформацията е голям късмет за България. ", сподели още тя.
" Към момента работим по стандартизиране на ESG въпросниците и условията, на които би трябвало да дават отговор компании, когато аплайват за кредитиране, уточни Илиан Георгиев, основен изпълнителен шеф на БАКБ и добави, че Асоциацията на банките в България сега приготвя стандартизация на национално равнище, която да важи за всички банки.
Предизвикателствата съгласно отчета на компанията са:
Реклама
Предизвикателствата за реализиране на зелената промяна във финансовия бранш са незадоволителното познание за ръководство на ESG тематиките измежду бизнеса. Съществува сериозен риск от понижаване на капацитета и опциите за развиване при въвеждане на високи и мъчно постижими екологични критерии за дребния и междинен бизнес и загуба на салдото сред екологичен и обществен резултат. ESG регулациите са доста и сложни, а също изискват значителен запас за схващане и използване от страна на клиентите.
Дори и огромни предприятия не са припознали ESG политиките, освен по повод понижаване на излъчвания и декарбонизация, само че по повод нас вложения в нови технологии, вложения в човешки капитал, разяснява Цветелина Бориславова.
" Най-голям риск има за постигането на екологичните цели от дребния и междинен бизнес, добави Георгиев. Ако от 2 януари всички банки решим, че дребните и междинни компании, даже всички би трябвало да дават отговор на условията на таксономията за стабилно развиване, няма да съумеят, ще стане провал. А огромните най-малко имат потенциал за разлика от дребните, добави той.
През 2026-2028 година ще влязат регулации за всички предприятия като ще би трябвало да вършат годишен финансов доклад и да демонстрират по какъв начин способстват за стопанската система на България, Европа и света. Изискванията за мониторинг и отчитане влизат първо за компании над 500 души личен състав, а от 2026 година Компаниите под 500 души личен състав каквато сме и ние би трябвало да създадат първо отчитане за финансовата 2025 година, изясни Георгиев.
Реклама Важните периоди за бизнеса До 2024 година банките би трябвало да попълнят първия набор от подробни отчетни бланки за коефициента на зелени активи (Green Asset Ratio, GAR); Директивата за отчитане на корпоративната резистентност (CSRD) заменя NFRD като влезе в действие на 5 януари 2023 година. CSRD ще се ползва за всички огромни сдружения от Европейски Съюз, т.е. сдружения от Европейски Съюз (включително дъщерни сдружения в Европейски Съюз на сдружения майки отвън ЕС), които надвишават най-малко два от следните критерии: повече от 250 служители; оборот над 40 милиона евро; или общи активи от 20 милиона евро. За финансови години, започващи на или след 1 януари 2024 година, CSRD ще се ползва за компании, които към този момент са обект на NFRD, като първият доклад се чака да бъде направен през 2025 година Големите компании, които все още не са обект на NFRD, ще би трябвало да ползват CSRD от финансовите години, започващи на или след 1 януари 2025 година и да рапортуват през 2026 година по данни от 2025 година. За финансови години, започващи на или след 1 януари 2026 година, CSRD ще бъде въведен за листнати на тържищата МСП, въпреки и предстоящ на отвод до 2028 година, като докладът през 2027 година се основава на данни от 2026 година.
" Ключовият въпрос е измерването на излъчванията, тъй като няма обединен стандарт, по който това да се случва у нас.
Банката генерира 178 000 тона излъчвания, само че какво значи това? Под 0,5% от излъчванията са личен принос и се дължат на разноските за закупени артикули и услуги и превоз по веригата, за ток, вода, коли, по тази причина политиката е ориентиран към цифровизация. Над 90% или над 173 000 от излъчванията се дължат на финансирани излъчвания (бизнес заеми). Банката се развива и увеличението на излъчванията не постоянно значи замърсяване, в противен случай, това значи, че се развиваме ", посочи Бориславова. За последната година банката е понижила с 32% потреблението на ток и с 18% хартията. Още нещо 80-95% от интервенциите на банката са в цифрови канали.
Изключително значимо е въздействието на банките върху стопанската система, тъй като те финансират другите бизнеси, дребните и междинни предприятия, семействата.
" В общество с открити правила вкарването на такива стандарти е по-трудно. Но водещата ни роля в този развой зависи от дейната роля на финансовия бранш и на обществото, тъй като се забавяме във въвеждането на закони, които да облекчат тази активност. Трансформацията е голям късмет за България. ", сподели още тя.
" Към момента работим по стандартизиране на ESG въпросниците и условията, на които би трябвало да дават отговор компании, когато аплайват за кредитиране, уточни Илиан Георгиев, основен изпълнителен шеф на БАКБ и добави, че Асоциацията на банките в България сега приготвя стандартизация на национално равнище, която да важи за всички банки.
Предизвикателствата съгласно отчета на компанията са:
Реклама
Предизвикателствата за реализиране на зелената промяна във финансовия бранш са незадоволителното познание за ръководство на ESG тематиките измежду бизнеса. Съществува сериозен риск от понижаване на капацитета и опциите за развиване при въвеждане на високи и мъчно постижими екологични критерии за дребния и междинен бизнес и загуба на салдото сред екологичен и обществен резултат. ESG регулациите са доста и сложни, а също изискват значителен запас за схващане и използване от страна на клиентите.
Дори и огромни предприятия не са припознали ESG политиките, освен по повод понижаване на излъчвания и декарбонизация, само че по повод нас вложения в нови технологии, вложения в човешки капитал, разяснява Цветелина Бориславова.
" Най-голям риск има за постигането на екологичните цели от дребния и междинен бизнес, добави Георгиев. Ако от 2 януари всички банки решим, че дребните и междинни компании, даже всички би трябвало да дават отговор на условията на таксономията за стабилно развиване, няма да съумеят, ще стане провал. А огромните най-малко имат потенциал за разлика от дребните, добави той.
През 2026-2028 година ще влязат регулации за всички предприятия като ще би трябвало да вършат годишен финансов доклад и да демонстрират по какъв начин способстват за стопанската система на България, Европа и света. Изискванията за мониторинг и отчитане влизат първо за компании над 500 души личен състав, а от 2026 година Компаниите под 500 души личен състав каквато сме и ние би трябвало да създадат първо отчитане за финансовата 2025 година, изясни Георгиев.
Реклама Важните периоди за бизнеса До 2024 година банките би трябвало да попълнят първия набор от подробни отчетни бланки за коефициента на зелени активи (Green Asset Ratio, GAR); Директивата за отчитане на корпоративната резистентност (CSRD) заменя NFRD като влезе в действие на 5 януари 2023 година. CSRD ще се ползва за всички огромни сдружения от Европейски Съюз, т.е. сдружения от Европейски Съюз (включително дъщерни сдружения в Европейски Съюз на сдружения майки отвън ЕС), които надвишават най-малко два от следните критерии: повече от 250 служители; оборот над 40 милиона евро; или общи активи от 20 милиона евро. За финансови години, започващи на или след 1 януари 2024 година, CSRD ще се ползва за компании, които към този момент са обект на NFRD, като първият доклад се чака да бъде направен през 2025 година Големите компании, които все още не са обект на NFRD, ще би трябвало да ползват CSRD от финансовите години, започващи на или след 1 януари 2025 година и да рапортуват през 2026 година по данни от 2025 година. За финансови години, започващи на или след 1 януари 2026 година, CSRD ще бъде въведен за листнати на тържищата МСП, въпреки и предстоящ на отвод до 2028 година, като докладът през 2027 година се основава на данни от 2026 година.
" Ключовият въпрос е измерването на излъчванията, тъй като няма обединен стандарт, по който това да се случва у нас.
Банката генерира 178 000 тона излъчвания, само че какво значи това? Под 0,5% от излъчванията са личен принос и се дължат на разноските за закупени артикули и услуги и превоз по веригата, за ток, вода, коли, по тази причина политиката е ориентиран към цифровизация. Над 90% или над 173 000 от излъчванията се дължат на финансирани излъчвания (бизнес заеми). Банката се развива и увеличението на излъчванията не постоянно значи замърсяване, в противен случай, това значи, че се развиваме ", посочи Бориславова. За последната година банката е понижила с 32% потреблението на ток и с 18% хартията. Още нещо 80-95% от интервенциите на банката са в цифрови канали.
Изключително значимо е въздействието на банките върху стопанската система, тъй като те финансират другите бизнеси, дребните и междинни предприятия, семействата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ