България е разграден двор: Мика Зайкова вещае мрачно бъдеще
България е замязяла на разграден двор. За толкоз време не се откри метод да се сменят служителите на високи постове, чиито мандат е изминал – шефа на Българска народна банка, членовете на Висш съдебен съвет и на другите регулатори, организации.
Сега пък служебното държавно управление назначава наред на виновни постове свои хора в държавните ведомства, изживява се като безконечен владетел и прави каквото си желае, тъй като е подчинено единствено на президента.
За това би трябвало бързо да се сформира постоянен кабинет, който да хване юздите и да откри метод да докара вложения в страната. Засега обаче няма особени признаци това да стане. Явно нещата ще се оставят за третия мандат, който евентуално ще бъде даден на „ Български напредък “.
На срещата при започване на предходната седмица в Народното събрание сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ за първи път видях да се приказва с порядъчен звук и да се обменят мисли. Това беше единственото позитивно от тази среща.
Иначе резултатът е, нагледно казано, нищо, само че от сърце
За мен главният проблем са анонсите за бюджета за следващата година. Задава се едно предизборно над-даване за разноски в хазната, което крие опасности за фиска и заплаха от дълбока дългова рецесия. „ Продължаваме промяната “ оповестиха 16 точки в своята политическа стратегия, които плануват 11 милиарда лева повече доходи.
Разходите ги качват с 8,8 милиарда, а прогнозата им за недостига е на равнище от единствено 2,1%, което е цялостен парадокс.
Сред другите техни фрапиращи оферти е нарастването на пенсиите през 2023 година да стане на два пъти с по 10 на 100, което изисква 2,5 милиарда спомагателни доходи. Последното повишаване на пенсиите струваше на хазната единствено за 6 месеца 1,35 милиарда.
Догодина за задачата ще са нужни I над 4 милиарда лева От Политическа партия желаят, още и 2 милиарда лева за растеж на заплащането на държавните чиновници, което не е неприятно, стига да има пари, а също по този начин и качване на минималната заплата до 860 лева
Освен това са записали и 300 млн. лева запас против рисковете от повишаване на природния газ. На фона на предстоящите от МВФ огромни компликации за международната стопанска система следващата година, сходни прогнози за развиването на страната са нереални.
За да се случи това, страната би трябвало да има сериозен растеж на Брутният вътрешен продукт и оттова по- огромно повишаване на приходите в държавния бюджет.
В същото време светът е из-правен пред криза и висока инфлация, която няма да свърши скоро. Да не забравяме, че при нас повишаването на живота е двойно по-голямо, в сравнение с в страните от еврозоната, което е извънредно обезпокоително. Другата доста рискова наклонност е увеличението на броя на компаниите у нас, не можещи да си заплащат налозите.
Към края на годината невнесената сума в хазната от начислени, само че неплатени налози от бизнеса се чака да надмине 2 милиарда лева Това значи, че и приходите в хазната няма да са задоволителни. От началото на второто полугодие има и понижаване на темповете на растеж на Брутният вътрешен продукт. За това и от финансовото министерство за последното тримесечие предвиждат за 2022 година растеж от 2,9%, което обаче е прекомерно оптимистично.
Всичко това е резултат от повишаването на вноса у нас, превишаващ експорта ни. Основните ни търговски сътрудници са Съединени американски щати и Германия. Щатите се намират към този момент в техническа криза, защо-то имат съвсем 3 тримесечия спад на Брутният вътрешен продукт. Германия от своя страна е на прага на рецесията. На фона на тези трендове, като прибавим и ниското софтуерно равнище на стопанската система и неналичието на задоволително вложения, нещата се усложняват в допълнение.
Не бива да забравяме, че в изискванията на тежка политическа рецесия и липса на промени, най-много в правосъдната система, никой вложител няма предпочитание да развива бизнес у нас.
Реклама
Освен това, без значение от предлаганата висока рентабилност и към момента ниския ни дълг, се следи и спадащ интерес към покупка на български държавни скъпи бумаги. Гръцките облигации обаче, при 189% външен дълг към Брутният вътрешен продукт не престават да се купуват, тъй като южната ни съседка има постоянна политическа и работеща правосъдна система.
Наличието в България на чудовищна корупция също е измежду главните фактори, отблъскващи бизнесмените да влагат парите си в наша-та стопанска система. Разкошните парцели на родните политици, добити за малко време, са единствено една от илюстрациите на неналичието на господство на закона в България.
Шири се възприятие на безотговорност. Народните избраници се управляват главно от своите партийни и персонални ползи, което е непоносимо. Същите тези дами и господа, които са на държавна прехрана, 4 пъти в годината си усилват заплатите.
Към тези пари получават още 40% за наемане на сътрудници, които нормално си прибират в джоба. Имат и надбавки за присъединяване в парламентарни комисии: Хората пък по-страдали от наводненията взеха дребни суми.
Тревога будят и последните решения на депутатите по отношение на използването на Регламент 1854 на Европейска комисия за превъзмогване на енергийната рецесия. Според записаното в него дотации би трябвало да получават главно семействата, микро, дребните и междинните компании. Нашите народни представители се оказаха прекомерно великодушни и взеха решение да се подкрепят всички.
Направено бе само разграничаване за дребните компании, лечебните заведения, учили-щата и общините, за които дотацията е за борсовата цена над 200 лева за мегават час, а за останалите небитови консуматори – над 250 лева
Парите ще се вземат от фонда за енергийна сигурност, само че с цел да не бъде източен бързо, служебното държавно управление би трябвало да създаде избрани критерии за обезпечаване на средствата в него. Изземването на свръхпечалбите би трябвало да става освен от държавните, само че и от частните енергийни сдружения.
Време е и да се спре със субсидирането „ на калпак “, тъй като по този начин няма по какъв начин да се подтикват компаниите да влагат в рационализация на бизнеса си и увеличение на енергийната успеваемост. Редно е да се направи разграничаване кои бизнесмени и семейства в действителност имат потребност от помощ за справяне с високите цени на силата и кои – не.
Депутатите за следващ път на бърза ръка одобриха, че излизането на битовите клиенти на свободния пазар на електрическа енергия в България се отсрочва до края на 2025 година Дали това обаче ще бъде позволено от Еврокомисията, никой не споделя.
При отвод от Брюксел по какъв начин ще могат семействата в най-бедната страна на Европейски Съюз да заплащат високите цени на борсовия ток. Да напомним, че у нас от много години към момента няма законово открити критерии за енергийна беднотия.
Всеизвестно е, че сега парите от Плана за възобновяване и резистентност и от еврофондовете са витално нужни за България и тези 240 депутати в Народното събрание би трябвало да се стегнат и бързо да одобряват всички закони, които изисква от нас Европейски Съюз. Освен това България има да прави доста промени, закъснели с десетилетия.
Реформата в правосъдната ни система стана пословична
На опашката обаче чакат още и образованието, опазването на здравето и доста още занемарени браншове. Не на последно място е и несъответстващата политика на приходите в България, която ни държи устойчиво на дъното на Европейски Съюз по стандарт на живот.
От Брюксел изискват минималната заплата да е най-малко 50% от междинната. Трябва да се вкара и необлагаем най-малко, с цел да може въпреки всичко наетите на най-ниското месечно заплащане да получават малко повече пари. Да не забравяме, че работещите небогати у нас са над 600 000.
Наистина някои от партиите в Народно събрание оферират увеличение на помощите за младите фамилии, само че не трябва да се разчита единствено източената ни обществена система да взема решение проблемите с ниските приходи на семействата.
Сега пък служебното държавно управление назначава наред на виновни постове свои хора в държавните ведомства, изживява се като безконечен владетел и прави каквото си желае, тъй като е подчинено единствено на президента.
За това би трябвало бързо да се сформира постоянен кабинет, който да хване юздите и да откри метод да докара вложения в страната. Засега обаче няма особени признаци това да стане. Явно нещата ще се оставят за третия мандат, който евентуално ще бъде даден на „ Български напредък “.
На срещата при започване на предходната седмица в Народното събрание сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ за първи път видях да се приказва с порядъчен звук и да се обменят мисли. Това беше единственото позитивно от тази среща.
Иначе резултатът е, нагледно казано, нищо, само че от сърце
За мен главният проблем са анонсите за бюджета за следващата година. Задава се едно предизборно над-даване за разноски в хазната, което крие опасности за фиска и заплаха от дълбока дългова рецесия. „ Продължаваме промяната “ оповестиха 16 точки в своята политическа стратегия, които плануват 11 милиарда лева повече доходи.
Разходите ги качват с 8,8 милиарда, а прогнозата им за недостига е на равнище от единствено 2,1%, което е цялостен парадокс.
Сред другите техни фрапиращи оферти е нарастването на пенсиите през 2023 година да стане на два пъти с по 10 на 100, което изисква 2,5 милиарда спомагателни доходи. Последното повишаване на пенсиите струваше на хазната единствено за 6 месеца 1,35 милиарда.
Догодина за задачата ще са нужни I над 4 милиарда лева От Политическа партия желаят, още и 2 милиарда лева за растеж на заплащането на държавните чиновници, което не е неприятно, стига да има пари, а също по този начин и качване на минималната заплата до 860 лева
Освен това са записали и 300 млн. лева запас против рисковете от повишаване на природния газ. На фона на предстоящите от МВФ огромни компликации за международната стопанска система следващата година, сходни прогнози за развиването на страната са нереални.
За да се случи това, страната би трябвало да има сериозен растеж на Брутният вътрешен продукт и оттова по- огромно повишаване на приходите в държавния бюджет.
В същото време светът е из-правен пред криза и висока инфлация, която няма да свърши скоро. Да не забравяме, че при нас повишаването на живота е двойно по-голямо, в сравнение с в страните от еврозоната, което е извънредно обезпокоително. Другата доста рискова наклонност е увеличението на броя на компаниите у нас, не можещи да си заплащат налозите.
Към края на годината невнесената сума в хазната от начислени, само че неплатени налози от бизнеса се чака да надмине 2 милиарда лева Това значи, че и приходите в хазната няма да са задоволителни. От началото на второто полугодие има и понижаване на темповете на растеж на Брутният вътрешен продукт. За това и от финансовото министерство за последното тримесечие предвиждат за 2022 година растеж от 2,9%, което обаче е прекомерно оптимистично.
Всичко това е резултат от повишаването на вноса у нас, превишаващ експорта ни. Основните ни търговски сътрудници са Съединени американски щати и Германия. Щатите се намират към този момент в техническа криза, защо-то имат съвсем 3 тримесечия спад на Брутният вътрешен продукт. Германия от своя страна е на прага на рецесията. На фона на тези трендове, като прибавим и ниското софтуерно равнище на стопанската система и неналичието на задоволително вложения, нещата се усложняват в допълнение.
Не бива да забравяме, че в изискванията на тежка политическа рецесия и липса на промени, най-много в правосъдната система, никой вложител няма предпочитание да развива бизнес у нас.
Реклама
Освен това, без значение от предлаганата висока рентабилност и към момента ниския ни дълг, се следи и спадащ интерес към покупка на български държавни скъпи бумаги. Гръцките облигации обаче, при 189% външен дълг към Брутният вътрешен продукт не престават да се купуват, тъй като южната ни съседка има постоянна политическа и работеща правосъдна система.
Наличието в България на чудовищна корупция също е измежду главните фактори, отблъскващи бизнесмените да влагат парите си в наша-та стопанска система. Разкошните парцели на родните политици, добити за малко време, са единствено една от илюстрациите на неналичието на господство на закона в България.
Шири се възприятие на безотговорност. Народните избраници се управляват главно от своите партийни и персонални ползи, което е непоносимо. Същите тези дами и господа, които са на държавна прехрана, 4 пъти в годината си усилват заплатите.
Към тези пари получават още 40% за наемане на сътрудници, които нормално си прибират в джоба. Имат и надбавки за присъединяване в парламентарни комисии: Хората пък по-страдали от наводненията взеха дребни суми.
Тревога будят и последните решения на депутатите по отношение на използването на Регламент 1854 на Европейска комисия за превъзмогване на енергийната рецесия. Според записаното в него дотации би трябвало да получават главно семействата, микро, дребните и междинните компании. Нашите народни представители се оказаха прекомерно великодушни и взеха решение да се подкрепят всички.
Направено бе само разграничаване за дребните компании, лечебните заведения, учили-щата и общините, за които дотацията е за борсовата цена над 200 лева за мегават час, а за останалите небитови консуматори – над 250 лева
Парите ще се вземат от фонда за енергийна сигурност, само че с цел да не бъде източен бързо, служебното държавно управление би трябвало да създаде избрани критерии за обезпечаване на средствата в него. Изземването на свръхпечалбите би трябвало да става освен от държавните, само че и от частните енергийни сдружения.
Време е и да се спре със субсидирането „ на калпак “, тъй като по този начин няма по какъв начин да се подтикват компаниите да влагат в рационализация на бизнеса си и увеличение на енергийната успеваемост. Редно е да се направи разграничаване кои бизнесмени и семейства в действителност имат потребност от помощ за справяне с високите цени на силата и кои – не.
Депутатите за следващ път на бърза ръка одобриха, че излизането на битовите клиенти на свободния пазар на електрическа енергия в България се отсрочва до края на 2025 година Дали това обаче ще бъде позволено от Еврокомисията, никой не споделя.
При отвод от Брюксел по какъв начин ще могат семействата в най-бедната страна на Европейски Съюз да заплащат високите цени на борсовия ток. Да напомним, че у нас от много години към момента няма законово открити критерии за енергийна беднотия.
Всеизвестно е, че сега парите от Плана за възобновяване и резистентност и от еврофондовете са витално нужни за България и тези 240 депутати в Народното събрание би трябвало да се стегнат и бързо да одобряват всички закони, които изисква от нас Европейски Съюз. Освен това България има да прави доста промени, закъснели с десетилетия.
Реформата в правосъдната ни система стана пословична
На опашката обаче чакат още и образованието, опазването на здравето и доста още занемарени браншове. Не на последно място е и несъответстващата политика на приходите в България, която ни държи устойчиво на дъното на Европейски Съюз по стандарт на живот.
От Брюксел изискват минималната заплата да е най-малко 50% от междинната. Трябва да се вкара и необлагаем най-малко, с цел да може въпреки всичко наетите на най-ниското месечно заплащане да получават малко повече пари. Да не забравяме, че работещите небогати у нас са над 600 000.
Наистина някои от партиите в Народно събрание оферират увеличение на помощите за младите фамилии, само че не трябва да се разчита единствено източената ни обществена система да взема решение проблемите с ниските приходи на семействата.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ