България е мащеха за народа си и това не е

България е мащеха за народа си и това не е вест. Но че страната е непозната за българите зад граница се знае от тези, които са го изпитали на гърба си. Такъв е казусът с нашия академик от Българска академия на науките Костадин Граматиков, който от 30 години е в Съединени американски щати, и неговата китайска брачна половинка Менг Янг.

Ученият, който прави шеметна кариера в университета в Сан Диего, Калифорния с създаването на ваксини против рак и ХИВ, изпрати писмо до редакцията на Narod.bg, в което разкрива през какъв пъкъл минава, с цел да може жена му да получи виза и двамата да дойдат в България, където той е поканен за учител и началник на катедра в Медицинския университет във Варна.

Публикуваме писмото на Костадин Граматиков в цялостния му размер с цел да е ясно, че България е разграден двор, в който на никого не му пука за светлите мозъци, които към момента не се срамят да се нарекат българи. И с цел да може добре платената администрация в Министерството на външните работи да се раздвижи и да помогне на Костадин Граматиков, който към момента желае да се завърне в Родината си, с цел да помогне н насъбраните в Съединени американски щати познания и опит:

Уважаеми екип на Narod.bg,

Аз съм български бежанец, живял за 30 години на запад (САЩ). Желая да се върна и донеса в България голям опит в медицина и технология. През последните 4 месеца се боря с невероятните безсмислени процедури, които съществуват за такива като мен.

Излиза, че България ме преглежда като зложелател.

На въпросите за какво доста българи напущат България и малко се връщат, аз изживявам отговора. А той е противен и тъмен. Има насъбрани бариери (закони и процедури) в държавното ръководство, които са безпределно неефективни и несполучливи в интервенцията си.

Очевидно, че основателите и поддържането на тези закони и процедури не могат да се виждат по какъв начин влачат България в една пропаст, от която няма излизане, до момента в който горните (закони и процедури) не се изкоренят. Очевидно е също, че човек извън освен неангажиран, само че и добре осведомен по какъв начин „ Новият свят “ (САЩ) работи, може да забележи многото недостатъци.

Мисля, че съвсем всеки на мое място би забелязал, само че не всеки желае да се върне в България, и не всеки има опит с ръководство и закони от Новия свят.

Повече подробност за моите изживявани през последните 4 месеца може да намерите в закачените 2 писма (.DOCX), което аз пратих на Министерство на външните работи, от което получи един входящ номер без коментар – в синхрон със всичко разказано в писмото.

За 30 години отвън България имаше доста компликации. Но никоя не може да се съпостави по мъка с това което преминавам през последните 4 месеца. Да бъдеш непрекъснато отхвърлян в Съединени американски щати по тази причина, че принадлежиш на друга просвета е прикрита англосаксонска форма на расова дискриминация. Но да бъдеш отхвърлян най-официално от личната си просвета, благодарение на голям брой спорни процедури, е освен узаконена несръчност и липса на обикновена логичност, само че и най-много узаконена безчовечност.

Преди 4 месеца получих предложение за работа във Варна, Медицински университет. За тези 4 месеца се боря със едно процедурно страшилище – приемане виза-Д за моята брачна половинка. Ключовите Условия за тази виза не наподобява измислени от разумен разсъдък. Например, едно от виза-Д-изискванията е непознатият брак да се записва в България преди брачната половинка да е прекосила границата?!

Друго безсмислие: Българският жител да даде адресна регистрация/собственост, макар че не е бил в България за доста години или в никакъв случай не е имал такава благосъстоятелност?!

Мога да не преставам да изброявам други глупости. Може би най-възмутителното е когато в България се изискват документи от Съединени американски щати, за които никой няма разбиране по какъв начин те се реализират, какви са усложненията към издаването им, или дали изобщо те са вероятни?!

Предполагам, че условията за такива документи са измислени от български админи, които в никакъв случай не са общували непосредствено с непозната (САЩ) администрация, а вместо това най-вероятно единствено копират от интернета криворазбрани описания. Всичко това е доста тревожно и разстройващо!

Феноменалното е, че описаните нагоре глупости, превърнати в държавно-официални процедури, наподобяват толкоз естествени за обслужващия личен състав в редицата въвлечени Български институции, че те ги извършват освен с възприятие за пресилена отговорност, само че и с възприятие за принадлежност  към една „ съвременна “, претендираща за съвършенство администрация. Особено когато колелцата на тази администрация се въртят без синхрон и връзка с останалите колелца или личния си мотор.

Последното беше следено през предходната седмица, и което в действителност „ преля чашата “ на търпението да провокира този позив за помощ непосредствено към Министерството на външните работи.

Колеги загатнаха, че има позитивни сили в това министерство, които са способни да преценяват освен персоналната драма и страдалчество, само че и негативното им влияние върху българската вяра за народен напредък и културно бъдеще.

Това писмо е моят позив за помощ и подпомагане с вяра освен за незабавна промяна на нашия фамилен проблем, само че и за усъвършенстване на административната конюнктура за всички тези, които биха изстрадали нашия път на проба-и-грешка, вместо пътя на човечност, разсъдък и правдивост.

С най-голямо почитание ще чакам Вашата помощ, отговор и довеждане докрай на нашите четиримесечни тегоби по по този начин дълго предстоящото завръщане в България, възстановявайки здравомислието в държавното ръководство.

Костадин Граматиков и брачната половинка Менг Янг, Сан Диего, Калифорния

Следва началото на писмото до българското Министерство на външните работи:

Уважаема министър,

С огромна горест, отчаяние и терзание диря Вашата помощ. Аз съм артикул на Българската академия на науките (БАН) и един от най-хубавите възпитаници на някогашния министър на образованието проф. акад. Асен Хаджиолов.

1992 година не беше добра за биологичните науки в България, множеството квалифицирани и опитни учени напуснаха страната, в това число моят учител доктор Олег Георгиев. След няколко години финансови битки в Българска академия на науките получих стипендия в кантон Цюрих (Швейцария) и 3 години по-късно опазих втората си докторска дисертация (април 1995) в Цюрихския университет.

Ситуацията с финансирането в България към момента не се подобряваше и аз потърсих нови благоприятни условия в Съединени американски щати. Така се случи. Озовах се в Сан Диего (Калифорния) и пребивавам тук от 27 години като част от най-иновативния център за биотехнологии в Съединени американски щати.

Няколко години откакто влязох в Съединени американски щати, държавното управление ми даде поданство в категорията „ Извънредни качества “ (разработих ваксини против ХИВ и рак).

В резюме, през годините тук в Калифорния имах опцията да работя в топ компании, с най-умните учени и най-умните бизнес разработчици. Върнах се назад в различен университет, тук, в Сан Диего, с цел да получа дипломата си по бизнес, което увеличи качествата ми за консолидиране на науката и нововъведенията.

През всичките тези години не е имало нито един ден, в който да не съм мислил по какъв начин да се върна в България. Въпреки това, както се драматизира в известната ария „ Хотел Калифорния “: „ Можеш да напуснеш, когато пожелаеш, само че в никакъв случай не можеш да си тръгнеш! “.

И въпреки всичко открих смелостта и силата да си потегли! Очаквам, че животът в България се е подобрил и най-важното е, че българските биотехнологии и медицина могат да се възползват от моите обширни знания и опит.

Реклама

През лятото на тази година (май 2023 г.) бях поканен да се върна във Варненския медицински университет и да управлявам Катедрата по Технологии и Иновации. Бях доста разчувствуван да мисля, че мога да се върна и да стартира нов живот в моята страна!

И отсам започнаха всичките ми проблеми! Причината за проблемите беше, че се ожених за момиче, родено в Китай. За да вляза в България със брачната половинка ми, трябваше да осигуря безпределно количество документи, всеки с апостил от щата Калифорния и даже от държавното управление на Съединени американски щати, което лиши повече от 3 месеца от първичното желание (да не приказваме за цената в $).

Най-интересното е, че даже след няколко дузини запитвания по имейл, изпратени до българското консулство в Лос Анджелис с детайлности по отношение на КАК ДА получа виза за жена ми – не съумях да получа нито един обстоен отговор. Напротив, трябваше да открия за интервал от 3 месеца посредством метода проба-грешка, какъв брой сложен и спорен е процесът. Въпреки обстоятелството, че имах годен български паспорт, трябваше да се чака един месец  в град Добрич (където съм роден) да  получат удостоверение от Министерството на правораздаването, че към момента имам българско поданство и не съм се отказал от него, макар уверението от паспорта ми!

Като цяло процедурите бяха връщане с минимум 3 стъпки обратно, които бяха нужни преди кандидатстването за виза-D за жена ми (която също се оказа блокирана в изцяло замразения имиграционен развой в Съединени американски щати след „ имиграционната промяна “ на Доналд Тръмп. Всички тези 3 месеци бяха „ прескачане на примките “ на бюрокрацията до невиждана степен.

Трябваше да отсрочвам срещата си във Варненския университет 3 пъти. Беше ми необикновено мъчно да обясня цялото това необяснимо пътешестване през нелогични процедурни примки на сътрудниците си там.

Миналия месец (13 октомври 2023 г.) най-сетне съумях да аплайвам за дълго подготвяната виза D за жена ми. Между няколко документа трябваше да показва и адрес на престояване. Аз в никакъв случай не съм имал персонален парцел в България (апартаментът, в който живеех тогава, се водеше на родителите ми) и единственият ми жив родственик е майка ми, която е в преклонна възраст и която не може да помогне с никакви документи.

Предоставих четири адреса, в това число един на непосредствен другар в Добрич (където съм роден), и даже адрес на евентуален наем във Варна. Как бих могъл да имам непрекъснат адрес след 30 години надалеч от вкъщи? За това условие за адрес от българското консулство в Лос Анджелис не ме е предупреждавало или поставяло съответно условие преди или по време на кандидатстването!

След 30 дни очакване за визата (общо 4 месеца от началото на всичко това) предишния петък (13 ноември) се свързах с миграционни чиновници в град Добрич, които търсеха местоживеенето ми в къщата на майка ми в Балчик, изплашвайки я до гибел с неканената им аудиенция и гестаповски разпит за предишното ми, оставяйки усещане в съзнанието на горката ми майка, че би трябвало да съм станал нарушител, който нарушава имиграционния закон на България!

При питане защо става въпрос наподобява, че чиновниците по миграцията са работили въз основа на по този начин нареченото „ лимитирано познание “ за един адрес, на който живях преди доста години, който към този момент не е благосъстоятелност на майка ми – макар обстоятелството, че подадох четири адреса.

Служителите по миграцията настояват, че българското консулство в Лос Анджелис НЕ е изпратило и четирите адреса за инспекция, които показах по време на кандидатстването си – а единствено един – употребен за издаване на паспорта ми преди няколко години („ Кубадин “ No1).

Това сложи началото на нова каскада от документи и нотариуси, които ми предложиха, по моя самодейност, да изпратя непосредствено в българското консулство в Лос Анджелис декларация за обезпечено жилище и адрес за регистрация.

На което от консулството незабавно реагираха, че това не е верният ред! С няколко думи, тези миграционни чиновници ме изпратиха на „ преследвам диви гъски “ и майсторски трансферираха отговорността върху раменете ми – пращайки ме в задънена улица!

Така след общо 4 месеца и по-конкретно след 33 дни очакване за визата (за която ми споделиха, че ще бъде подготвена след един месец), процесът изглеждаше изхвърлен и не можеше да се планува очевидно решение!

След цялото това трудно прекарване аз се запитвам: Това ли е всичко, тъй като на никой не му пука, никой не знае какво да прави, всички връзки са прекратени, никой не почита съседите си или просто съм осъден, че съм толкоз години надалеч от вкъщи?!

Когато споделих това с сътрудници в други страни… сравненията са невъзможни. Например, китайското държавно управление е създало специфични стратегии за напредналите завърнали се (докторанти, наречени „ костенурки “) освен за бързо настаняване, само че и за финансово стимулиране и заплащане за завръщането им, внасяйки целия си опит, насъбран в Съединени американски щати, с цел да дадат своя дял в напредването на страната им.

Румъния е сходен образец – по думите на различен сътрудник, Румъния предлага единствено един месец временен интервал за експерти от моята категория.

В Китай са ми предлагани позиции, където ще съм повдигнат до позицията на „ кавказки цар “. В Румъния можех да се причисля към всеки университет без всички тези проблеми за доста по-кратко време. И не съм жител нито на Китай, нито на Румъния. Защо да вървя в страни, които не ме интересуват?

Изкушаващо е да се запитаме: Какво кара горните две страни (Китай и Румъния) да ценят личните си жители или даже непознати жители повече от България? Чувствам се надълбоко компрометиран, когато би трябвало да изяснявам на сътрудниците си през какви проблеми би трябвало да мина, с цел да се върна в Родината си с желание да допринеса нещо потребно.

Освен това усещам, че правата ми като жител и фамилен човек са нарушени от незабележим зложелател, разпилян по ведомства и процедури!

Споделих с българската диаспора своя горчив опит и чух, че опитът ми до момента не е неочакван, че мнозина са минали през разнообразни, само че сходни мъчителни пътувания. Това обаче не ми донесе никаква разтуха. Тогава чух, че, може би, в Министерството на външните работи може да има някой, който да  ме чуе, да схване моята ужасна история и да се намеси, с цел да спре цялото й безумно развиване.

Други ми предложиха да намеря български вестник, с цел да обявявам тези мъчителни мемоари…

Мога изрично да заявя, е, че в Калифорния няма даже парченце от този тип погрешно действие или дискриминация, въпреки че Съединени американски щати не е моята страна, тя не е мястото, където бях роден и не е това, което най-вече оценявам!

Така че се надявам в настоящето държавно управление на България да има нови хора, които са видели по какъв начин действа останалият свят (да не кажа най-ефективните страни). И защото са нови, те може да желаят да подобрят и да доведат България до друг имидж и равнище на работа, противоположно на стагнацията.

С вяра искам да можете да разберете нашата огромна неволя и да ни помогнете да разгадаем обстановката допустимо най-скоро! Ще се радваме да чуем с Вас  или Вашия личен състав допустимо най-скоро.

С най-хубави пожелания,

доктор Коси Граматиков

Все още чака в Сан Диего

+1 858.531.2703

[email protected]

PS: Извинете, нямам редактор на кирилица, може да има неточности в автоматизирания превод. Приложени са съответните документи. Моля, не се колебайте да поискате друга информация.