България е една от малкото страни в ЕС, които се

България е една от дребното страни в Европейски Съюз, които се съгласиха да одобряват дребен брой бежанци, наранени от пожара преди две седмици в гръцкия лагер, оставил над 13 000 души без заслон и артикули от първа нужда. Този факт напомня лондонският, съобщавайки, че в телефонен диалог предходната седмица гръцкият заместник-министър на миграцията и политиката в региона на убежището Йоргос Кумуцакос и българският министър на вътрешните работи са се договорили България да одобри още 70 непридружени малолетни до края на 2020 година
В публикация, озаглавена „ България може да бъде привлекателна дестинация за бежанци от Близкия Изток. ще попречи на това “, „ Emerging Europe “ проучва обстановката с ислямското население в България и стъпките в посока на интеграцията му, от една страна, и отхвърлянето, от друга.
" Галъп ": Антимигрантските настройки се покачват по целия свят
Нетолерантността към имиграцията се е нараснала в международен мащаб, а някои от минимум толерантните страни се намират в Европейски Съюз. Това показв...
За разлика от Гърция, която сега е хазаин на почти 50 000 бежанци, и Турция, приела повече бежанци от която и да е друга страна по света, доста малко мигранти са избрали да търсят протекция в България, а още по-малко са получили правото да останат. Според Евростат през 2019 година страната е предоставила леговище единствено на 885 души. Макар и непретенциозно, това съставлява нарастване по отношение на 2018 година
Като външна граница на Европейски Съюз, при започване на европейската бежанска рецесия през 2014 година България регистрира забележителен брой незаконни гранични прекосявания. До 2017 година обаче техният брой е намалял с 90% заради рисковите ограничения, подхванати от страната.
Дори и със забележителното понижаване на миграционния поток обаче, задържането остава нормална процедура. Условията в лагерите за задържане са разказани като „ ексцентрични “ и има случаи на корист и дискриминация, за които се счита, че се употребяват като тенденциозен способ за въздържане на потока, откри Службата за съгласуваност по филантропичните въпроси на Организация на обединените нации.
Страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз е похарчила над 85 милиона евро за създаване на 146-километрова телена ограда по границата си с Турция от 2014 година насам.
Причините за нежеланието на България да одобри повече бежанци са сходни на тези в редица други европейски страни като Чехия, Унгария и Полша. През април тази година трите централноевропейски страни бяха изправени пред Европейския съд за отвод да се придържат към квотите, контрактувани през 2015 година за броя на бежанците, които всяка държава-членка би трябвало да одобри. Страните показаха опасения за публичната сигурност като мотив, само че опасенията, свързани с религията на множеството бежанци, влизащи в Европейски Съюз, бяха посочени като съществени аргументи за водачите на разрастващите се европейски страни. Унгарският министър председател заема главно място със своите ксенофобски забележки, в това число наричането на бежанците от Близкия изток „ мюсюлмански нашественици “.
Какво тъкмо съдържа новият проект за банкет за бежанци и мигранти против пари?
Европейският съюз ще разгласи по-късно през днешния ден нови наложителни ограничения за ръководство на миграционните потоци - един от противоречивите въпроси, койт...
Ислямофобията в Чехия, Унгария и Полша е обяснена от някои анализатори с непознаване на религията. Последователите на вярата съставляват единствено 0,2% (или по-малко) от популацията на всяка страна, съгласно „ Pew Research “. Това, което прави България любопитен случай, е, че съгласно същия източник тя има най-високия брой мюсюлманско население от всички страни в Европейски Съюз - 11,1%, по-високо от Франция, където 8,9% от жителите се разпознават с тази вяра.
Освен това, както твърди Хаири А. Емин в своя отчет за европейската ислямофобия през 2018 година, финансиран от Европейски Съюз, има „ висока степен на интеграция “ на ислямското население на България. Това се изяснява с обстоятелството, че преобладаващото болшинство от мюсюлманите в страната е от турски или славянски етнически генезис, което води до доста малко културни разлики с главното българско общество. Емин показва, че не е прочут нито един случай български жител да се е включил към терористична организация като ИДИЛ или да е взел участие в религиозно стимулирана офанзива.
Въпреки тази явна интеграция, случаите на ислямофобия надалеч не са непознати в обществената сфера на България. Сред тях са и неотдавнашното предложение на националистическата партия да трансформира джамията „ Баня Баши “ в София от 16-ти век в музей, в отговор на решението на Анкара по-рано тази година да трансформира истанбулската „ Света София “ в джамия.
Главниярт секретар на Главното мюфтийство на България Джелал Фаик разяснява, че ислямофобските закононарушения от ненавист не са необикновени в столицата на България, откакто офисът му е бе вандализиран през лятото на 2019 година „ Това е типично закононарушение от ненавист. За страдание в България никой не е наказан за сходни закононарушения. Те постоянно се заявяват като дело на пияници или хулигани “, сподели той.
Случаите на исламофобски закононарушения от ненавист са още по-чести, когато става въпрос за бежанци и мигранти от Близкия изток. Динко Вълев, наименуван „ българският ловджия на мигранти “, влезе в доста интернационалните заглавия през 2016 година за образуване на цивилни групи за наблюдаване по границата на България с Турция, задържайки и физически насилвайки мигранти, опитващи се да преминат. Мнозина настояват, че сходни случаи са главната причина бежанците, идващи през Турция и Гърция, да заобикалят от ден на ден България в интерес на западнобалканския маршрут.
Организация на обединените нации: Механизмите на Европейски Съюз за мигрантите не работят
Неотдавнашните събития в Гърция демонстрираха, че актуалната система за бежанци и мигранти в Европейския съюз е неработеща и постоянно има опуст...
България може постепенно да усили броя на бежанците, които приема, защото антимигрантската реакция, следена в разгара на бежанската рецесия, към този момент понижа. Все по-многобройното мюсюлманско население и историческите връзки с Близкия изток биха могли да създадат балканската страна по-желана дестинация за мигрантите от района, в сравнение с другите европейски страни. Миграцията може също да подтиква намаляващото население на страната.
Това обаче е малко евентуално да се случи, съгласно изданието, до момента в който случаите на ислямофобски офанзиви и принудително малтретиране на мигранти остават необятно публикувани.