След кражбите на ГЕРБ: Водата стана златна и я няма – половин България е на режим
България е богата на водни запаси. Бюджетът на Европейски Съюз от години отпуска милиарди, с цел да може да имаме обикновено водоснабдяване и от чешмите да тече чиста вода на налична цена.
Парадоксът е, че все пак половин България страда от водни режими, а ВиК цените стават все по-безумни. Реки изчезват, язовири пресъхват, в цели области 90% от водата се прахосва поради течове по мрежата и едвам 10% се процеждат до домовете.
С годините ВиК секторът се трансформира в необятно поле на корупция, измами, порочни публични поръчки и схеми с „ асимилиране “ на евросредства – под крилото на властта, държавно управление след държавно управление.
Своге се оказа следващата емблема на парадоксите със „ златната вода “. Там има нов контейнер, само че до него, неизвестно за какво, не отиват никакви тръби. Затова жителите непрекъснато живеят в рискова обстановка – или въобще няма вода, или са наводнени.
Преди години някогашният министър на Министерство на регионалното развитие Лиляна Павлова, по чието време стартира ремонтът на пернишкия бент. „ Студена “, обичаше да повтаря по какъв начин за решение на проблемите на ВиК бранша трябват най-малко 11-12 милиарда лева Така и не стана ясно дали в цитираната сума влизат и огромните проценти за чекмеджетата на политиците.
27 милиона за демонстративен тръбопровод
В годината преди пандемията поради изгнили тръби и замотан ремонт на язовир за дълго време пресъхнаха чешмите в Перник. Оправянето на стената на бент. „ Студена “ щеше да става с подводен дрон, само че след това очевидно са решили друго и съвсем източили водоема, като са се надявали дъждовете да го изпълнят още веднъж.
Съучастието в предизвикването на бедата за перничани не попречи на ръководещите от ГЕРБ да се изкарат спасители. А язовирната драма им даде комфортен мотив да похарчат солидни бюджетни запаси напразно.
Спешно построената тръба сред Мало Бучино и Перник се оказа колкото скъпа, толкоз и безполезна (цената й бе съвсем 27 млн. лева.). Вината за пресъхването на „ Студена “ бе стоварена върху тогавашния екоминистър Нено Димов. В Министерство на регионалното развитие виновници не се откриха.
Темата за изкрадените тръби сред бент. „ Пчелина “, от който в миналото е получавала вода промишлеността в региона, блесна и угасна. Без последици. Никой не пое отговорност за закъснялата с години промяна на уличните водопроводи в Перник.
Сухи чешми и възходящи сметки
Според статистиката стотици дребни и по-големи селища у нас са на воден режим. Броят им се усилва фрапантно при засушаване. Проблемът обаче се изостря главно от неналичието на пари за промяна на изгнилите водопроводи. А търсенето на решения остава главно на равнище обмисляне и рекламни изказвания.
През април от Министерство на регионалното развитие оповестиха, че ВиК мрежите в 6 области на България ще бъдат осъвременени с близо 1 милиарда лева по новата стратегия „ Околна среда “. А останалите области? В страната има над 80 000 км водопроводи и по-голямата част от тях се нуждаят от промяна или най-малко ремонт.
Любимият отговор на шефовете на ВиК сдружения за проблемите със загубите и честите прекъсвания на водата заради повреди е: нужни са вложения в мрежата, а с цел да набавим средствата, би трябвало да увеличим цените.
В това има бизнес логичност, само че към този момент доста петилетки гледаме един и същи филм – цените се подвигат, качеството на ВиК услугите обаче – не. Дали водата в Силистра и Разград е станала по-чиста, или повредите и течовете ще намалеят, откакто клиентите в тези региони към този момент ще заплащат по над 5 лева за кубик? А нека, но надали…
Язовирът, наименуван „ Порой “
Реклама
Според строителния министър Иван Шишков по-скъпата вода в Бургас е поради ремонтите на бент. „ Порой “, благосъстоятелност на локалното ВиК сдружение. Те са били правени, без да има издадено позволение за градеж и водоемът стана доказателство за следващия проливен дъжд на безнаказаност.
Три години преди да прекъсне дългото ръководство на ГЕРБ, в Държавната консолидационна компания (ДКК) бяха изсипани големи средства от хазната. На ДКК бе предоставено да координира ремонтите на стотиците рискови язовири в България. През април 2018 година бяха утвърдени планове за 223 водоема, като цената на плануваните работи за тях бе изчислена на над 512 млн. лева без Данък добавена стойност (само за проектирането бяха отредени над 17 млн. лева.).
И по какъв начин бяха употребявани тези пари? При първото служебно държавно управление през предходната година стана ясно, че са ремонтирани напълно малцина язовири и множеството са сухи дъна, обрасли с трева. Вероятно и възложителите, и компаниите реализатори на обектите са знаели по какъв начин е свършена работата и не са поели риска да изпълнят водоемите.
Празни, само че златни. Преди година инспекция на Кирил Петков, тогава длъжностен министър на стопанската система, откри надуване на сметките над 2 пъти. Медии и политици пошумяха и още веднъж настана безмълвие. Все още няма точна информация какъв брой от „ незабавните “ над 220 язовира са ремонтирани и какво се случи с отпуснатите половин милиард лв. от бюджета.
По времето на ГЕРБ с самоувереност бе основан държавен ВиК холдинг, който трябваше да работи за възстановяване на водоснабдяването у нас. Той бе регистриран през май 2020 година с величествен капитал от 1,038 милиарда лева
Досега единствената роля на холдинга е на касичка – отпуснал е към стотина милиона лв. заеми на закъсали ВиК сдружения (които след време евентуално ще бъдат опростени и отписани като загуба). Видими резултати няма.
„ Бели Искър “ – игра на съветска рулетка
Преди към 10 години се заприказва за потребността от незабавен ремонт на бент. „ Бели Искър “ в Рила. Две петилетки доста виновни хора в страната са знаели за проблемите на 75-годишния язовир, само че са станали съучастници в играта на съветска рулетка със сигурността на стената му.
Сред тях са и въпросният воден холдинг, и ДКК, и администрацията на Софийска област.
През този интервал проблематичният язовир се цялостни по-малко, което при сушави години основава опасности за естественото водоснабдяване на много селища под него, в това число и на част от София.
Вероятно протакането може да е и резултат на следващата користна скица. Да не забравяме, че колкото по-тежко е положението на едно оборудване, толкоз по-скъп е ремонтът му и надлежно – по-голяма сумата, отиваща към нечии чекмеджета.
Иван Терзиийски от инициативната група в гр. Бели Искър заяви за следващите чиновнически размотавания. Вече се говорело, че отговорността за ремонта на оборудването ще се трансферира от ВиК холдинга още веднъж към регионалния шеф на Софийска област.
„ Всяка пролет към този момент повече от 10 години специалисти оглеждат стената на язовира и единствено установяват нуждата от незабавен ремонт.
И това лято не започнаха работа и на процедура строителният сезон към този момент е изтърван. Казват ни, че трябвало да се вършат нови планове. Молим се да не стане по-силно земетресение, тъй като тогава има огромен риск развалената стена да се скъса и да провокира злополучие в селищата по поречието надолу “, споделя той.
Терзийски добави, че за последните няколко години с заплахите са осведомени предходният основен прокурор Сотир Цацаров, президентът Румен Радев, всички районни министри и министър председатели и до момента не е направено нищо значително за по-бързото започване на ремонта.
Странно е, че има възбрана да се снима стената на злощастния язовир, тъй като той бил конфиденциален обект. Може би тъй като ръководещите имат вяра, че в случай че един проблем не попадне в медиите, значи не съществува.
Публикация на „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg
Парадоксът е, че все пак половин България страда от водни режими, а ВиК цените стават все по-безумни. Реки изчезват, язовири пресъхват, в цели области 90% от водата се прахосва поради течове по мрежата и едвам 10% се процеждат до домовете.
С годините ВиК секторът се трансформира в необятно поле на корупция, измами, порочни публични поръчки и схеми с „ асимилиране “ на евросредства – под крилото на властта, държавно управление след държавно управление.
Своге се оказа следващата емблема на парадоксите със „ златната вода “. Там има нов контейнер, само че до него, неизвестно за какво, не отиват никакви тръби. Затова жителите непрекъснато живеят в рискова обстановка – или въобще няма вода, или са наводнени.
Преди години някогашният министър на Министерство на регионалното развитие Лиляна Павлова, по чието време стартира ремонтът на пернишкия бент. „ Студена “, обичаше да повтаря по какъв начин за решение на проблемите на ВиК бранша трябват най-малко 11-12 милиарда лева Така и не стана ясно дали в цитираната сума влизат и огромните проценти за чекмеджетата на политиците.
27 милиона за демонстративен тръбопровод
В годината преди пандемията поради изгнили тръби и замотан ремонт на язовир за дълго време пресъхнаха чешмите в Перник. Оправянето на стената на бент. „ Студена “ щеше да става с подводен дрон, само че след това очевидно са решили друго и съвсем източили водоема, като са се надявали дъждовете да го изпълнят още веднъж.
Съучастието в предизвикването на бедата за перничани не попречи на ръководещите от ГЕРБ да се изкарат спасители. А язовирната драма им даде комфортен мотив да похарчат солидни бюджетни запаси напразно.
Спешно построената тръба сред Мало Бучино и Перник се оказа колкото скъпа, толкоз и безполезна (цената й бе съвсем 27 млн. лева.). Вината за пресъхването на „ Студена “ бе стоварена върху тогавашния екоминистър Нено Димов. В Министерство на регионалното развитие виновници не се откриха.
Темата за изкрадените тръби сред бент. „ Пчелина “, от който в миналото е получавала вода промишлеността в региона, блесна и угасна. Без последици. Никой не пое отговорност за закъснялата с години промяна на уличните водопроводи в Перник.
Сухи чешми и възходящи сметки
Според статистиката стотици дребни и по-големи селища у нас са на воден режим. Броят им се усилва фрапантно при засушаване. Проблемът обаче се изостря главно от неналичието на пари за промяна на изгнилите водопроводи. А търсенето на решения остава главно на равнище обмисляне и рекламни изказвания.
През април от Министерство на регионалното развитие оповестиха, че ВиК мрежите в 6 области на България ще бъдат осъвременени с близо 1 милиарда лева по новата стратегия „ Околна среда “. А останалите области? В страната има над 80 000 км водопроводи и по-голямата част от тях се нуждаят от промяна или най-малко ремонт.
Любимият отговор на шефовете на ВиК сдружения за проблемите със загубите и честите прекъсвания на водата заради повреди е: нужни са вложения в мрежата, а с цел да набавим средствата, би трябвало да увеличим цените.
В това има бизнес логичност, само че към този момент доста петилетки гледаме един и същи филм – цените се подвигат, качеството на ВиК услугите обаче – не. Дали водата в Силистра и Разград е станала по-чиста, или повредите и течовете ще намалеят, откакто клиентите в тези региони към този момент ще заплащат по над 5 лева за кубик? А нека, но надали…
Язовирът, наименуван „ Порой “
Реклама
Според строителния министър Иван Шишков по-скъпата вода в Бургас е поради ремонтите на бент. „ Порой “, благосъстоятелност на локалното ВиК сдружение. Те са били правени, без да има издадено позволение за градеж и водоемът стана доказателство за следващия проливен дъжд на безнаказаност.
Три години преди да прекъсне дългото ръководство на ГЕРБ, в Държавната консолидационна компания (ДКК) бяха изсипани големи средства от хазната. На ДКК бе предоставено да координира ремонтите на стотиците рискови язовири в България. През април 2018 година бяха утвърдени планове за 223 водоема, като цената на плануваните работи за тях бе изчислена на над 512 млн. лева без Данък добавена стойност (само за проектирането бяха отредени над 17 млн. лева.).
И по какъв начин бяха употребявани тези пари? При първото служебно държавно управление през предходната година стана ясно, че са ремонтирани напълно малцина язовири и множеството са сухи дъна, обрасли с трева. Вероятно и възложителите, и компаниите реализатори на обектите са знаели по какъв начин е свършена работата и не са поели риска да изпълнят водоемите.
Празни, само че златни. Преди година инспекция на Кирил Петков, тогава длъжностен министър на стопанската система, откри надуване на сметките над 2 пъти. Медии и политици пошумяха и още веднъж настана безмълвие. Все още няма точна информация какъв брой от „ незабавните “ над 220 язовира са ремонтирани и какво се случи с отпуснатите половин милиард лв. от бюджета.
По времето на ГЕРБ с самоувереност бе основан държавен ВиК холдинг, който трябваше да работи за възстановяване на водоснабдяването у нас. Той бе регистриран през май 2020 година с величествен капитал от 1,038 милиарда лева
Досега единствената роля на холдинга е на касичка – отпуснал е към стотина милиона лв. заеми на закъсали ВиК сдружения (които след време евентуално ще бъдат опростени и отписани като загуба). Видими резултати няма.
„ Бели Искър “ – игра на съветска рулетка
Преди към 10 години се заприказва за потребността от незабавен ремонт на бент. „ Бели Искър “ в Рила. Две петилетки доста виновни хора в страната са знаели за проблемите на 75-годишния язовир, само че са станали съучастници в играта на съветска рулетка със сигурността на стената му.
Сред тях са и въпросният воден холдинг, и ДКК, и администрацията на Софийска област.
През този интервал проблематичният язовир се цялостни по-малко, което при сушави години основава опасности за естественото водоснабдяване на много селища под него, в това число и на част от София.
Вероятно протакането може да е и резултат на следващата користна скица. Да не забравяме, че колкото по-тежко е положението на едно оборудване, толкоз по-скъп е ремонтът му и надлежно – по-голяма сумата, отиваща към нечии чекмеджета.
Иван Терзиийски от инициативната група в гр. Бели Искър заяви за следващите чиновнически размотавания. Вече се говорело, че отговорността за ремонта на оборудването ще се трансферира от ВиК холдинга още веднъж към регионалния шеф на Софийска област.
„ Всяка пролет към този момент повече от 10 години специалисти оглеждат стената на язовира и единствено установяват нуждата от незабавен ремонт.
И това лято не започнаха работа и на процедура строителният сезон към този момент е изтърван. Казват ни, че трябвало да се вършат нови планове. Молим се да не стане по-силно земетресение, тъй като тогава има огромен риск развалената стена да се скъса и да провокира злополучие в селищата по поречието надолу “, споделя той.
Терзийски добави, че за последните няколко години с заплахите са осведомени предходният основен прокурор Сотир Цацаров, президентът Румен Радев, всички районни министри и министър председатели и до момента не е направено нищо значително за по-бързото започване на ремонта.
Странно е, че има възбрана да се снима стената на злощастния язовир, тъй като той бил конфиденциален обект. Може би тъй като ръководещите имат вяра, че в случай че един проблем не попадне в медиите, значи не съществува.
Публикация на „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ