Героичното Априлско въстание възкресява надеждите на българите за Свобода
" Бъди възхитен мечтател, почтен до самопожертване, самоуверен до безумие, влюбен в България до фанатизъм! "
Полковник Борис Дрангов
В историята на всеки народ рано или късно настава оня миг, в който той се изправя пред кръстопътя на своята орис. Момент, по отношение на който бъдещите генерации ще разделят историята на „ преди ” и „ след ”. За нас този кръстопът настава през неспокойната и героична 1876 година
В края на XIX век българският народ е осъществил своето Възраждане, добил е своето национално съзнание, положил е основите на новата си материална и духовна просвета, основал е обединен литературен език. Дълбоките промени обаче пораждат порива на народа за възобновяване и на от дълго време изгубената държавност. Историческата памет, почнала своето събуждане преди повече от век с „ История славянобългарска ” на Паисий Хилендарски, разпалва у българина идеала за нова обствена национална страна. Разбиването на Вътрешната революционна организация на Апостола на свободата Васил Левски и неуспехът на Старозагорското въстание единствено година преди Априлската епопея, не отчайват възрожденците. За по-малко от половин година дейците на Гюргевския революционен комитет разпростират такава широкомащабна и трескава активност, че тя довежда до най-голямото и всеобщо въоръжено надигане на нашия народ против Турското иго.
Априлци ясно са съзнавали, че шансовите им за триумф в борбата против мощната османска военна машина са повече от илюзорни. Само против 8-10 хиляди зле въоръжени и неопитни въстаници от Четвърти революционен окръг Високата врата хвърля над 80 000 души башибозук и 10 000 постоянна войска, снабдена с артилерия. Но все пак това, макар незадоволителната и недобра подготовка, която не съумява да обхване всички български земи, Априлското въстание избухва на крилете на опиянението и хиляди доброволци се стичат под знамето с надпис „ Свобода или гибел ”. Призивът „ Свобода или гибел ” е бил известен в народноосвободителните битки в Европа през XIX и XX век. Но през днешния ден ни се коства, че нашите предшественици са имали един по-особен прочит на този апел. Българите са воювали, съзнайваки, че концепцията, която ги събира и въодушевява в действителност гласи, „ Смърт и независимост ”. Защото единствено посредством саможертвата народът може да добие своята независимост, единствено посредством гибелта и единствено след гибелта може да бъде реализирана Свободата.
Претърпяло катерогично проваляне на бойното поле, Априлското въстание печели оглушителна победа на политическия фронт. Жестокостите, с които въстанието е потушено, провокират в Русия и Западна Европа вълна от съпрочастност към нашия народ, а десетки и стотици общественици слагат пред своите държавни управления въпроса за ориста на българите. Неслучайно след потушаването на въстанието в Четвърти революционен окръг Георги Бенковски изрича думите: " Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей. А Русия – дано заповяда! ” Провалът на Царигардската конференция, която е трябвало да даде повече независимост и самоуправление на нашия народ, открива пътят на Руско-турската Освободителна война 1877-78 година Една война - директен резултат от публичните настроения в Русия, където след Априлското въстание единствената основна тематика е била ориста на българите.
Революцинерите на Априлското въстание през 1876 година отварят необятно вратите към Свободата ни. Саможертвата им е вградена крепко в основите на нашата държавност. И в основите на родовата ни памет. Защото Априлци са тези родолюбци и патриоти, които претворяват в каузи идеала за самостоятелна България.
Автор: Александър Василев
