Просвещението
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В националните вярвания, показани в пословици и приказки, името ѝ е обвързвано с името на месец „ март “.
Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични показа – януари, февруари и март. Януари и февруари са показани като братя с пикантен темперамент – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се счита за тяхна сестра, която ту е усмихната и доброжелателна, ту непредвидимо зла. С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. Най-известният бит, обвързван с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и алена нишка) на 1 март – деня на идването на Баба Марта. През целия месец се правят обреди за преследване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Приказки за Баба Марта
Във фолклора Баба Марта е показана като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя постоянно е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя огромна беля. Старицата (невестата) им се гневи, в резултат на което времето се скапва. Според една публикувана приказка, една бабичка козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я подари с хубаво време, тъй като и тя е остаряла като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се назовават в националната традиция „ заемни дни “, „ заемници “, „ броени дни “. Марта пуснала мощни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се трансформирали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Празници на Баба Марта
Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.Легенда зародила през 30-те години на 20 век свързва появяването на мартеницата с прабългарите. Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и алена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете. Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито „ да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като „ ще разгневят Баба Марта “. В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
25 март (Благовец)
В националната традиция празникът е обвързван с поверия и практики по отношение на змиите, кукувиците и мечките, за които се има вяра че идват или се разсънват и излизат навръх този ден. Баба Марта е тяхна стопанка. В Северна България се правят обреди, почитащи змията-стопанин на дома – оставя ѝ се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец се счита за лековита. В цяла България са известни ритуали за преследване на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и сметта се възпламенява. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със разпален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по огромни железни съдове, и произнасят вълшебен формули от рода на „ Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)! “ Смята се, че на Благовец идват прелетните птици. Специално се чака кукане на кукувица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се стараят да носят със себе си пари и самун, с цел да бъдат сити и имотни, в случай че ги закука кукувица. С кукането на кукувицата се има вяра, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано заран, с цел да не срещнат фея.
Източник: bg.wikipedia.org
България