Щом бабата преписа волята си, внукът дойде да я посети
Баба беше към този момент на 80 години. Тя живееше в отдалечено село. Самата тя се грижеше за фермата, отглеждаше пилета, копаеше градина и правише буркани за зимата, тъй че внукът да пристигна при нея и да се наслаждения на най-естествените артикули.
И внукът не пристигна. Синът на остарялата жена също не я гледа дълго време. В къщата на съседа имаше телефон. Старата жена от време на време отивала при тях и молила да набере телефонния номер на сина си. Той бързаше да приключи диалога, когато майката му говореше за градината, пилетата.
Тогава тя се обадила на внука си и го поканила в дома си. Внукът сподели, че няма време. Той даде обещание скоро да пристигна при баба си, щом нещата вървят добре. Баба вярвала, седяла и чакала внука си.
Никой с изключение на младия мъж на съседката не оказа помощ на баба. Той направи всичко, което тя изиска. Още един път бих могла да помоли крушка да се смени, да копая градина или просто да събера череши от дърво. Човекът с наслада се притече на помощ и свърши цялата работа. И в символ на признателност остарялата жена му направи вкусни торти и извади сладко, с цел да пие чай.
Един ден баба реши да го ревизира. Тя сподели, че ще остави къщата си при него, когато почине. Човекът изискал повече да не мисли за гибелта, а по-късно учтиво отказал наследството й, като споделил, че той й оказва помощ единствено от добрина.
Тогава бабата решила да ревизира и внука си. Тя му се обади и сподели, че тя е пренаписала наследството си и е оставила цялото завещание на един комшия. Щом внукът чул за това, незабавно побързал към баба си. Няколко дни по-късно той към този момент стоеше на прага на къщата на баба си. И първото нещо, което сподели, беше изобличение към баба му.
Във всеки вероятен метод той убеждавал да не прави такава нелепост. Човекът обикаля стаята и прави оценка собствеността на остарялата жена. В този миг горката жена схванала кой е по-скъп за нея!
