Азербайджан започна това, което нарече „антитерористични дейности“ в отцепилия се регион Нагорни Карабах и поиска „пълно изтегляне“ на етническите арменски сили като условие за мир в спорната територия.
Министерството на външните работи на Армения междувременно призова руските мироопазващи сили в района с преобладаващо арменско население да се намесят и да спрат, както казаха, „пълномащабната агресия“ на Азербайджан срещу местното население.
Продължавайте да четете
списък от 3 елемента"Обещанието на Баку беше нарушено": Светът осъжда възпламеняването на Нагорни КарабахАзербайджан започва нова военна операция в Нагорни КарабахХуманитарна помощ влиза в Нагорно -Карабах през Армения, Азербайджанкрай на списъкаЕто какво знаем досега.
Какво предизвика последната офанзива?
Изявлението на Баку, обявяващо офанзивата, дойде няколко часа, след като Министерството на външните работи на Азербайджан съобщи, че най-малко шестима души са загинали при две катастрофи в азербайджанския квартал Ходжавенд, за които се твърди, че са поставени от противопехотни мини от силите за сигурност на Армения.
Но през последните седмици Армения обвини Азербайджан в натрупване на войски и осъди блокадата на единствената си сухопътна връзка с Нагорни Карабах.
Армения твърди, че Азербайджан стои зад продължилата месеци хуманитарна криза в Нагорни Карабах, след като миналата година Баку блокира единствения път, свързващ планинския регион с Армения. Нарича се Лачинския коридор и руските миротворци го охраняват.
В понеделник камиони, натоварени с хуманитарна помощ, влязоха в Нагорни Карабах, след като арменските сепаратисти и централното правителство се съгласиха да използват пътища, свързващи региона както с Армения, така и с Азербайджан, според Баку.
Какво е развитието досега?
Министерството на отбраната на Азербайджан обяви във вторник, че „продължават местни антитерористични дейности, извършвани от въоръжените сили на Азербайджан в района на Карабах в Азербайджан“.
В същото изявление се казва, че „като част от дейностите, само законни военни инсталации и инфраструктура са насочени и дезактивирани с помощта на високоточни оръжия“. Той добави, че е създал хуманитарни коридори, за да позволи евакуацията на цивилни.
Междувременно арменският премиер Никол Пашинян призова Русия и ООН да предприемат действия за спиране на боевете.
Кореспондентът на Ал Джазира Робин Форестие-Уокър, който обстойно е отразявал събитията в Нагорни Карабах, каза, че доклади от вътрешността на региона говорят за „мащабни атаки под формата на потенциални ракетни атаки и обстрели“, докато звукът на малки оръжия във видеоклипове, публикувани в социалните медии, се чуваше огън.
Хикмет Хаджиев, съветник по външната политика на президента на Азербайджан Илхам Алиев, каза пред Ройтерс, че азербайджанските сили са пробили линията на контакт с арменските сили в Нагорни Карабах на няколко места и са решени да изпълнят стратегическите си цели,
Армения отрече да има сили в района. Въпреки това много арменци в миналото са били доброволци да се бият за Нагорни Карабах.
Какви са възможните последици?
Репортаж от Москва Юлия Шаповалова от Al Jazeera каза, че неотдавнашната агресия може да доведе до по-нататъшна ескалация и избухването на нова война между двете страни.
„Според Пашинян [министър-председателя на Армения] Азербайджан се опитва да въвлече Армения в още една война, но Армения няма да започне никакви военни операции“, каза тя, добавяйки, че за Баку единственият път към мир е пълно изтегляне на арменските войски от района – условие, което Армения отказва да изпълни.
Форестие-Уокър от Ал Джазира каза, че има „голям страх“, че операциите във вторник може да са началото на нова широкомащабна война между двете съседки.
Той отбеляза, че ситуацията е „тежка“ от месеци за населението на Нагорни Кабарах.
„Те са откъснати от главните пътища, снабдяващи Карабах от Армения“, каза Форестие-Уокър.
„Напоследък нещата се промениха. Властите в Азербайджан успяха да получат известна помощ в Карабах от азерската страна на контрола, но те все още оказваха натиск върху достъпа до Карабах от Армения, тъй като азерските власти твърдяха дълго време, че този маршрут се използва за контрабанда в оръжия и мини в територията, която все още е под етнически арменски контрол.”
Как реагира светът?
Русия изрази дълбока тревога от "рязката ескалация" в оспорвания регион, съобщи агенция ТАСС, цитирайки говорителя на Министерството на външните работи Мария Захарова. Тя каза, че Азербайджан е предупредил руските мироопазващи сили в региона за военни действия само минути преди да ги започнат.
Говорителят на ООН Стефан Дюжарик също изрази загриженост. „Много е важно всички дейности да бъдат прекратени и двете страни да се върнат към продължителен диалог, за да избегнат по-нататъшни сблъсъци“, каза той пред Ал Джазира.
Европейският съюз осъди ескалацията в Нагорни Карабах и призова Азербайджан да спре военните си действия, каза в изявление върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.
„Призоваваме за незабавно прекратяване на военните действия и Азербайджан да спре настоящите военни дейности“, каза той в социалната медийна платформа X, известна преди като Twitter.
Междувременно германският външен министър Аналена Бербок заяви, че Азербайджан е нарушил обещанието си, като е прибягнал до военни действия в Нагорни Карабах, докато Париж призова за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на кризата.
Официален представител на Съединените щати каза, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен ще проведе спешни разговори във вторник с всички страни, за да сложи край на „фрапиращата“ операция на Азербайджан.
След откриването на пътя за помощ в понеделник, „Ние се надявахме, че ще можем да се адаптираме към по-дългосрочните проблеми“, каза служителят.
Каква е историята зад напрежението?
Подновяването на боевете в региона идва почти три години след кратка, но брутална война с Армения за района, в която бяха убити повече от 6000 души.
Бившите съветски кавказки съперници са вкарани в десетилетен спор с широкомащабни военни действия, избухнали през 90-те и през 2020 г.
Последният мащабен конфликт в Нагорни Карабах продължи шест седмици през 2020 г. преди примирието с посредничеството на Русия. Прекратяването на огъня накара Армения да отстъпи части от територия, която контролираше от 90-те години на миналия век.
Оттогава двете страни не успяха да постигнат трайно мирно споразумение въпреки посредничеството на Европейския съюз, Русия и САЩ.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
