Майчина любов - ПЕЙО ЯВОРОВ
.
Аз всичко съкруших, до сетнята фантазия в сърцето,
и всичко угасих, до сетнята звезда в небето:
измежду тишина и мрак политнах сетнем към леглото,
разтласкал към този момент с крайник руини от добро-и-злото.
И рекох: прощален мра. Но ей продума в тишината,
ти, майчина обич, и ей застана в тъмнината
неспомнена пред мен: глава изправих в изненада,
повгледах се обезпокоен и мразовит смут ме облада.
Аз всичко съкруших, само че ето всичко оживява
вдън твоите очи — и тям живее в глъбините;
аз всичко угасих, само че ето всичко засиява
от бликнали лъчи, на твоя взор от лъчите.
Аз с мисъл те допрях — и пулса ти завинаги бие:
лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!…
На свет скрижал кивот за цялата галактика —
на гибел и на живот хармония, химна въодушевена.
Аз всичко съкруших, само че ти стоиш несъкрушима,
и всичко угасих, само че ти блестиш неугасима:
мистерия от гранит — по-непрозрачна от гранита,
и пламък застрашителен — и в пламък пропаст страховита!
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Смъртта – ужасяващ фантом – ПЕЙО ЯВОРОВ
