ЕС вреди на себе си с действията си към Турция
Авторитарните водачи не просто идват и си отиват. И когато си отиват, те рядко го вършат безшумно.
Проверката на един автократ като турския президент Реджеп Тайип Ердоган не е по какъв начин той е пристигнал на власт, а по какъв начин третира критиците, публицистите, малцинствата и дали неговото ръководство може да не бъде следено от конституционните ограничавания.
Още с априлския неперфектен референдум, в който доста нежно болшинство от турските гласоподаватели поддържа конституционните промени, които биха основали изпълнителна президентска система, всяка вяра за демократичното премахване на Ердоган изчезна .
Резултатът от референдума развърза ръцете на Ердоган да удължи репресиите оттатък лишаването от независимост на хора, свързани с придвижването на Гюлен, за който се твърди, че е управлявал проваления прелом от юли 2016 година
В отговор на това Европейският съюз, с който Турция води договаряния за пълноправно участие от 2005 година насам, в този момент " обмисля задълбочено дали да понижи и преориентира " предприсъединителното финансиране: парите, които страните получават, с цел да могат да се приспособят към законовите условия за присъединение към блока.
Това е евентуално забележителна смяна в тактиката към Турция - дълготраен основен сътрудник на Европейски Съюз.
Въпреки това предпазливостта, с която те не престават, разкрива нежеланието на европейските водачи да навредят на съдействието в избрани области на политиката - от сигурността до миграцията – за риска от което Ердоган продължава да им припомня.
Европейски Съюз и турските управляващи играят играта „ кой е страхливия “ за това коя страна ще бъде първата, която ще приключи процеса на присъединение на Турция.
Независимо дали посредством отсрочване на преценката на други интернационалните организации или посредством изчакване Ердоган да се със своята бурна акция - да провежда референдум " Трекзит " или, още по-лошо, да върне смъртното наказване - Европейски Съюз пое отговорност и загуби доверието.
Европейски Съюз трябваше към този момент да заключи, че Турция нарушава критериите за участие. Не е мъчно да се види, че Ердоган е пресякъл няколко червени линии.
Вместо да се пробва да избегне един утежнителен се автократ, Европейски Съюз би трябвало да застане зад главните си полезности, да приключи процеса на присъединение на Турция и да възвърне двустранните си връзки на по-надеждна и стратегическа основа.
В същото време съюзът би трябвало да притиска Турция за правата на индивида и да финансира работа с организации в и отвън страната, с цел да поддържа жив пламъка на демокрацията.
Има редица аргументи, заради които по-твърдата линия с Турция е за предпочитане пред половинчатия диалог за евакуиране на предприсъединителното финансиране.
Първо, ясно е, че след повече от 12 години опити, договарянията за присъединение са довели до противоположното на плануваното. Регресията на страната за съблюдаване на политическите критерии за участие в Европейски Съюз е добре документирана от Европейската комисия.
Поддържането на илюзии в нефункциониращ развой на присъединение подкопава имиджа на Европейски Съюз като мека мощ и като фар на демокрацията и върховенството на закона.
Вярно е, че имиджът на Европейски Съюз неотдавна загуби част от блясъка си вследствие на нелиберализма в страни членки като Полша. Макар да работи за вътрешно поправяне на тази обстановка, Европейски Съюз следва да поддържа същите съществени полезности и правила, които са в основата на външната политика. С прекратяването на договарянията за присъединение ще изпрати ясно обръщение, че политическите критерии за участие не подлежат на разискване.
Второ, Европейски Съюз ще сътвори значим казус, който да покаже, че подготовката за присъединение не подсигурява участие. Този ход би трябвало да окаже дисциплиниращ резултат върху други готвещи се за присъединение страни в Югоизточна Европа, където публичната поддръжка за участието в Европейски Съюз остава висока, само че спазването на настояванията на Европейски Съюз от страна на управляващите изостава.
Трето, Турция ще остане европейска страна с потенциал да кандидатства още веднъж за участие в Европейски Съюз - в случай че и когато е подготвена да одобри разпоредбите на клуба.
Макар че е правилно, че анулацията на договарянията за присъединение ще освободи режима от всякакво преструктуриране на демокрацията, това няма да убие желанието за промяна, която остава в обособени среди на Турция.
Ако се сметне, че Европейски Съюз играе твърдо с режима, до момента в който поддържа оставащата политическа съпротива, той ще се окаже по-ефективна противоотрова против властническото ръководство на президента Ердоган.
И най-после, Европейски Съюз би трябвало да се освободи от ефикасната, само че неоправдателна миграционна договорка с Турция. Лидерите на основни страни членки и институциите на Европейски Съюз са надушили значимостта на договорката, която групите за човешки права разказват като филантропична злополука.
Опивайки се от позицията си на кукловод, Ердоган заплашва директно или непряко да приключи съглашението и да разреши на 15 000 бежанци да си проправят път към Европа всеки месец.
Точно както не желаеше да бъде изнудван със същата тактичност от либийския президент Муамар Кадафи, Европейски Съюз не трябва да си разрешава да бъде пленник на Ердоган.
В духа на кардиналния прагматизъм Европейски Съюз следва да поддържа главните си полезности и да употребява опцията да преформулира стратегическо партньорство с Турция по редица въпроси от съвместен интерес.
Тези въпроси са: миграцията и свободното придвижване на хора (включително безвизово пътешестване, в случай че Турция желае да съблюдава изискванията на ЕС); битката с тероризма и районната сигурност; енергетика; и модернизирането на митническия съюз.
Взаимната договореност би привлякла доста нужната доза натурализъм в разтърсените връзки.
Но Европейски Съюз би трябвало да обясни пред Ердоган, че всяко бъдещо двустранно съдействие би трябвало да върви ръка за ръка с нов разговор за правата на индивида и непрестанно подкрепяне от страна на Европейски Съюз на гражданското общество.
Европейски Съюз не би трябвало да изоставя съвсем половината от турското население, което не е гласувало за премахването на разделянето на властта, а с него и кодифицирането на автокрацията.
Анализ на Стивън Блокманс за CNN, представен от БГНЕС
Проверката на един автократ като турския президент Реджеп Тайип Ердоган не е по какъв начин той е пристигнал на власт, а по какъв начин третира критиците, публицистите, малцинствата и дали неговото ръководство може да не бъде следено от конституционните ограничавания.
Още с априлския неперфектен референдум, в който доста нежно болшинство от турските гласоподаватели поддържа конституционните промени, които биха основали изпълнителна президентска система, всяка вяра за демократичното премахване на Ердоган изчезна .
Резултатът от референдума развърза ръцете на Ердоган да удължи репресиите оттатък лишаването от независимост на хора, свързани с придвижването на Гюлен, за който се твърди, че е управлявал проваления прелом от юли 2016 година
В отговор на това Европейският съюз, с който Турция води договаряния за пълноправно участие от 2005 година насам, в този момент " обмисля задълбочено дали да понижи и преориентира " предприсъединителното финансиране: парите, които страните получават, с цел да могат да се приспособят към законовите условия за присъединение към блока.
Това е евентуално забележителна смяна в тактиката към Турция - дълготраен основен сътрудник на Европейски Съюз.
Въпреки това предпазливостта, с която те не престават, разкрива нежеланието на европейските водачи да навредят на съдействието в избрани области на политиката - от сигурността до миграцията – за риска от което Ердоган продължава да им припомня.
Европейски Съюз и турските управляващи играят играта „ кой е страхливия “ за това коя страна ще бъде първата, която ще приключи процеса на присъединение на Турция.
Независимо дали посредством отсрочване на преценката на други интернационалните организации или посредством изчакване Ердоган да се със своята бурна акция - да провежда референдум " Трекзит " или, още по-лошо, да върне смъртното наказване - Европейски Съюз пое отговорност и загуби доверието.
Европейски Съюз трябваше към този момент да заключи, че Турция нарушава критериите за участие. Не е мъчно да се види, че Ердоган е пресякъл няколко червени линии.
Вместо да се пробва да избегне един утежнителен се автократ, Европейски Съюз би трябвало да застане зад главните си полезности, да приключи процеса на присъединение на Турция и да възвърне двустранните си връзки на по-надеждна и стратегическа основа.
В същото време съюзът би трябвало да притиска Турция за правата на индивида и да финансира работа с организации в и отвън страната, с цел да поддържа жив пламъка на демокрацията.
Има редица аргументи, заради които по-твърдата линия с Турция е за предпочитане пред половинчатия диалог за евакуиране на предприсъединителното финансиране.
Първо, ясно е, че след повече от 12 години опити, договарянията за присъединение са довели до противоположното на плануваното. Регресията на страната за съблюдаване на политическите критерии за участие в Европейски Съюз е добре документирана от Европейската комисия.
Поддържането на илюзии в нефункциониращ развой на присъединение подкопава имиджа на Европейски Съюз като мека мощ и като фар на демокрацията и върховенството на закона.
Вярно е, че имиджът на Европейски Съюз неотдавна загуби част от блясъка си вследствие на нелиберализма в страни членки като Полша. Макар да работи за вътрешно поправяне на тази обстановка, Европейски Съюз следва да поддържа същите съществени полезности и правила, които са в основата на външната политика. С прекратяването на договарянията за присъединение ще изпрати ясно обръщение, че политическите критерии за участие не подлежат на разискване.
Второ, Европейски Съюз ще сътвори значим казус, който да покаже, че подготовката за присъединение не подсигурява участие. Този ход би трябвало да окаже дисциплиниращ резултат върху други готвещи се за присъединение страни в Югоизточна Европа, където публичната поддръжка за участието в Европейски Съюз остава висока, само че спазването на настояванията на Европейски Съюз от страна на управляващите изостава.
Трето, Турция ще остане европейска страна с потенциал да кандидатства още веднъж за участие в Европейски Съюз - в случай че и когато е подготвена да одобри разпоредбите на клуба.
Макар че е правилно, че анулацията на договарянията за присъединение ще освободи режима от всякакво преструктуриране на демокрацията, това няма да убие желанието за промяна, която остава в обособени среди на Турция.
Ако се сметне, че Европейски Съюз играе твърдо с режима, до момента в който поддържа оставащата политическа съпротива, той ще се окаже по-ефективна противоотрова против властническото ръководство на президента Ердоган.
И най-после, Европейски Съюз би трябвало да се освободи от ефикасната, само че неоправдателна миграционна договорка с Турция. Лидерите на основни страни членки и институциите на Европейски Съюз са надушили значимостта на договорката, която групите за човешки права разказват като филантропична злополука.
Опивайки се от позицията си на кукловод, Ердоган заплашва директно или непряко да приключи съглашението и да разреши на 15 000 бежанци да си проправят път към Европа всеки месец.
Точно както не желаеше да бъде изнудван със същата тактичност от либийския президент Муамар Кадафи, Европейски Съюз не трябва да си разрешава да бъде пленник на Ердоган.
В духа на кардиналния прагматизъм Европейски Съюз следва да поддържа главните си полезности и да употребява опцията да преформулира стратегическо партньорство с Турция по редица въпроси от съвместен интерес.
Тези въпроси са: миграцията и свободното придвижване на хора (включително безвизово пътешестване, в случай че Турция желае да съблюдава изискванията на ЕС); битката с тероризма и районната сигурност; енергетика; и модернизирането на митническия съюз.
Взаимната договореност би привлякла доста нужната доза натурализъм в разтърсените връзки.
Но Европейски Съюз би трябвало да обясни пред Ердоган, че всяко бъдещо двустранно съдействие би трябвало да върви ръка за ръка с нов разговор за правата на индивида и непрестанно подкрепяне от страна на Европейски Съюз на гражданското общество.
Европейски Съюз не би трябвало да изоставя съвсем половината от турското население, което не е гласувало за премахването на разделянето на властта, а с него и кодифицирането на автокрацията.
Анализ на Стивън Блокманс за CNN, представен от БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ