Никола Филипов: ББР може да бъде спасена, ако бъдат коригирани грубите грешки на Кирил Петков
Автор: Никола Филипов, Facebook
Миналата седмица Българска народна банка, качи резултатите на комерсиалните банки за второто тримесечие на 2022 година на уеб страницата си и се присетих, по какъв начин някак си незабелязано отмина една година от назначението на новия прословут мениджмънт на ББР. Те бяха назначени с вярата да стабилизират финансовото положение на банката (не е ясно от какво) и да стартират да финансират микро, дребни и междинни предприятия. Не е ясно на каква база, тъй като хората нямаха никакъв опит в комерсиалното кредитиране.
В последните месеци съумяха да привлекат хора с съответстващ опит, само че too little too late. Дилетантите, даже неиронично бяха споделили, че ще финансират и start-up-и, което единствено по себе си е регулаторен и финансов нонсенс, само че хората в действителност просто нямат никаква визия, какво вършат. Този пост ще бъде малко по-дълъг и ще включва къса лекция по банково счетоводство, банкова дело и финансов разбор, само че тематиката ББР е доста забавна и би трябвало да се проучва по един по-комплексен и експертен метод, с цел да можете да вникнете в това, какво действително се случва с банката в последната една година.
Преди да стартира с разбора на докладите желая да направя едно значимо конкретизиране. Предишният мениджмънт на банката, до момента в който Мавродиев беше отпред на нея надалеч не беше непогрешим. Абсурдно и неверно е държавна банка да отпуска стотици милионни заеми на предприемачи със противоречиво добро име и то при много удобни условия. Това е изконно неверна процедура, която в действителност в никакъв случай повече не трябва да допуснем да се повтори. За страдание, обаче тази неточност беше задълбочена в допълнение от новия мениджмънт, като от едната прекаленост се мина на другата.
А точно, банка без каквато и да била клонова мрежа и административен потенциал да финансира дребни и междинни предприятия, като по този метод да се конкурира с комерсиалните банки. Сигурно си спомняте, че още когато Кирил Петков пристигна на власт и вкара безумното ограничаване от до 5 млн лв. за кредитна експозиция го подлагах на критика гневно и предупреждавах, че това ще утежни доста финансовото положение на банката. И това, което виждаме към този момент над година тотално потвърждава моята централна теза от предходната година. ББР имаше следващото кошмарно тримесечие под „ неповторимия “ мениджмънт назначен от Владислав Панев и Кирил Петков.
Всъщност, когато преди няколко седмици мениджмънта на банката си направи една нелоша спешна ПР акция из малките екрани към този момент знаех, че нещата с нея въобще не вървят добре. Просто си личеше под какво напрежение са Цанко и Михов. Цанко, момчето, даже не съумя да изясни какво е синдикиран заем, като сподели, че това е „ заем, който е от няколко разнообразни кредитополучателя “, с което без да желае сътвори някакъв напълно нов финансов инструмент, само че съм сигурен, че по-скоро ставаше въпрос за лапсус подбуден от терзание. Тук е значимо за следващ път да повторя, че завалиите нямат директна виновност за протичащото се в банката. Те просто осъществяват един изконно неверен действен модел за ръководство на банката, който я обрича в дълготраен аспект.
От финансовите доклади на банката за 2Q 2022 година се вижда, че има нелошо усъвършенстване върху три значими счетоводни пера. Това са депозитната база, паричните средства и общата стойност на активите.
Този растеж, обаче не е подбуден от оперативната активност на банката, а е one-off, който най-вероятно е директно разследване от депозирането на огромна сума пари от някое държавно сдружение, компания от военно промишления комплекс и тн. Тоест, с един по-голям, или няколко по-малки депозита се оказва директно въздействие върху паричните средства, а оттова и върху общата стойност на активите. Искрено се надявам това да е направено преднамерено, тъй като ще покаже, че тези не са чак такива шматароци, а към този момент стартират да схващат взаимовръзката сред счетоводните публикации в салдото на една банка.
И тук идваме на един от най-сериозните проблеми в доклада на банката и той е сривът в кредитния ѝ портфейл.
Кредитният портфейл на една банка е нейното сърце, тъй като той е главния генератор на доходи. Сами можете от видите от графиките, че за една година кредитният портфейл на ББР се е сринал с 431 000 000 лв., или срив от 21,30%, като единствено за първото тримесечие на 2022 година по отношение на второто тримесечие на 2022 година е с шокиращите 156 000 000 лв.. Тук е значимо да загатна, че за 2Q 2021 по отношение на 2Q 2022 година кредитния портфейл на банковата система бележи растеж от близо 10%, до момента в който този на ББР се свива с 21%. Ако този тренд на стесняване на кредитния портфейл продължи след 2 години ББР няма да може да заплаща, даже заплатите на личния състав.
Сривът в кредитния портфейл на банката разумно докара и до спад в няколко основни пера от ОПР-то. За интервала 2Q 2022 по отношение на 2Q 2021 година приходите от лихви спадат със забележителните 9,9 млн. лв., или спад от близо 30% за интервал от една година! За да добиете действителна визия, какъв позор е това за мениджмънта на банката единствено ще ви дам за съпоставяне, че за същия интервал от време приходите от лихви в банковата ни система бележат резистентен растеж от 9%.
Следващият забележителен спад е в може би най-важното перо от ОПР-то на една банка и това е чистия действен приход.
Той най-общо казано ни демонстрира, какъв чист доход от оперативна активност съумява да генерира банката и какъв брой дейно си ръководи активите и пасивите. Можете да гледате на него, като нещо на чист действен паричен поток. Тоест, какъв брой кеш съумява да генерира банката от своята съществена активност. Без каквито и да било изненади тук още веднъж имаме величествен спад от 36% за същия счетоводен интервал. Това перо е извънредно значимо, тъй като върху него доста мъчно може да се оказва въздействие и да се манипулира посредством счетоводни врътки, с цел да се покачва или понижава. Трябва да отчетем, че в ОПР-то има усъвършенстване по едно направление. Административните разноски понижават с 12%, само че като се има поради, че чистия действен приход понижава с 36% това не е необикновен мотив за горделивост, изключително в подтекста на това, че банката би трябвало незабавно да стартира да наема нови хора, с цел да може да извършва нововменената си функционалност. Така, че нищо чудно към края на годината да имаме сходни административни разноски с тези от 2021 година, само че при 40% по-малък чист действен приход, което на финансов език значи, че нещата въобще не вървят на добре.
Някои от вас с право ще кажат, че всичко това е ок, само че банката излиза на чиста облага по отношение на голямата загуба от предишното тримесечие на годината. Това в действителност е по този начин, само че и тук би трябвало да се огледа една концепция по-експертно на нещата. Огромната загуба от предходната година е директно разследване от два съществени фактора. Първият е, че банката финансира през гаранционните си схеми комерсиалните банки, като това са начислени хранителни запаси по тази линия. Част от функционалността на една банка за развиване е точно това, тъй че по тази линия няма никакъв проблем. Вторият фактор е това, че новия прословут мениджмънт начисли големи хранителни запаси върху заеми, които най-малко към оня миг към момента са били постоянно обслужвани. Тоест, Цанко и несъмнено някакви други покемони от Демократична България по чисто политически аргументи са решили, че някаква част от кредитния портфейл е бил прекомерно рисков и са го провизирали без към оня миг да е имало регулаторна потребност това да се прави.
В предходен мой пост по тематиката писах, че това не е добър образец за рационално корпоративно ръководство, само че по този начин, както стана с преоценката на делът на банката в ПИБ и тези преоценки бяха напълно плод на политическо решение. Тоест, тези хора употребяват банката, като политически инструмент по същия метод, по който Цветан Василев използваше КТБ за подобен. Така, че този растеж в чистата облага през второто тримесечие на тази година е на първо място разследване на счетоводни врътки, а точно, че през тази година нямаше тежка коронавирус пандемия, която да изисква ББР да подкрепя комерсиалните банки в кредитирането, т.е. нямаше потребност от хранителни запаси по тази линия, нямаше хранителни запаси за заеми, които политическите централи на Политическа партия и Демократична България смятат за рискови и не по-малко значимо това, че през това тримесечие банката е реинтегрирала хранителни запаси за няколко милиона лв.. Тоест, ББР си е възвърнала някаква част от към този момент отписани/провизирани заеми, което усъвършенства финансовия резултат на банката.
Впрочем, сходни счетоводни врътки ще наблюдавате занапред. Един добър образец за това е договорката по придобиването на Булсатком. Там сега, в който договорката бъде затворена, банката ще означи забележителна счетоводна облага, тъй като ще реинтегрира към този момент най-вероятно отписан заем, че и ще осъществя някаква облага от продажбата на акциите, които държи ББР. Това, обаче е остарял развой стартират преди години, който се движеше сполучливо от предходния мениджмънт и сегашните лаици с безумното ограничаване от 5 млн. лв. на заем, надали са съумели съответно да спомагат на останалите кредитори в синдиката да завършват по-бързо процеса. Така, че когато договорката завърши и този доход влезе в облагата на банката и Цанко и Михов тръгнат по студиата да се хвалят какъв брой са велики си спомнете, че това няма безусловно нищо общо с тях.
Горе долу това е ситуацията с клетото ББР все още. За да може банката да бъде избавена би трябвало час по-скоро ограничаването от 5 млн. на заем да бъде регистрирано, като груба стратегическа неточност на някогашния министър председател да бъде отстранено и банката да стартира да финансира значими капиталови планове, като естествено тук е доста значимо в устава на банката да се вкарат защитни механизми, които да създадат невероятно финансирането на олигарси, които са близки до политиците, които са на власт. И не знам докога Българска народна банка ще стои с необятно затворени очи за протичащото се в ББР. Ако на някоя комерсиална банка приходите ѝ падаха с 30%, до момента в който тези в банковия бранш се покачваха с 9% от дълго време да са ѝ вкарали квестор.
Миналата седмица Българска народна банка, качи резултатите на комерсиалните банки за второто тримесечие на 2022 година на уеб страницата си и се присетих, по какъв начин някак си незабелязано отмина една година от назначението на новия прословут мениджмънт на ББР. Те бяха назначени с вярата да стабилизират финансовото положение на банката (не е ясно от какво) и да стартират да финансират микро, дребни и междинни предприятия. Не е ясно на каква база, тъй като хората нямаха никакъв опит в комерсиалното кредитиране.
В последните месеци съумяха да привлекат хора с съответстващ опит, само че too little too late. Дилетантите, даже неиронично бяха споделили, че ще финансират и start-up-и, което единствено по себе си е регулаторен и финансов нонсенс, само че хората в действителност просто нямат никаква визия, какво вършат. Този пост ще бъде малко по-дълъг и ще включва къса лекция по банково счетоводство, банкова дело и финансов разбор, само че тематиката ББР е доста забавна и би трябвало да се проучва по един по-комплексен и експертен метод, с цел да можете да вникнете в това, какво действително се случва с банката в последната една година.
Преди да стартира с разбора на докладите желая да направя едно значимо конкретизиране. Предишният мениджмънт на банката, до момента в който Мавродиев беше отпред на нея надалеч не беше непогрешим. Абсурдно и неверно е държавна банка да отпуска стотици милионни заеми на предприемачи със противоречиво добро име и то при много удобни условия. Това е изконно неверна процедура, която в действителност в никакъв случай повече не трябва да допуснем да се повтори. За страдание, обаче тази неточност беше задълбочена в допълнение от новия мениджмънт, като от едната прекаленост се мина на другата.
А точно, банка без каквато и да била клонова мрежа и административен потенциал да финансира дребни и междинни предприятия, като по този метод да се конкурира с комерсиалните банки. Сигурно си спомняте, че още когато Кирил Петков пристигна на власт и вкара безумното ограничаване от до 5 млн лв. за кредитна експозиция го подлагах на критика гневно и предупреждавах, че това ще утежни доста финансовото положение на банката. И това, което виждаме към този момент над година тотално потвърждава моята централна теза от предходната година. ББР имаше следващото кошмарно тримесечие под „ неповторимия “ мениджмънт назначен от Владислав Панев и Кирил Петков.
Всъщност, когато преди няколко седмици мениджмънта на банката си направи една нелоша спешна ПР акция из малките екрани към този момент знаех, че нещата с нея въобще не вървят добре. Просто си личеше под какво напрежение са Цанко и Михов. Цанко, момчето, даже не съумя да изясни какво е синдикиран заем, като сподели, че това е „ заем, който е от няколко разнообразни кредитополучателя “, с което без да желае сътвори някакъв напълно нов финансов инструмент, само че съм сигурен, че по-скоро ставаше въпрос за лапсус подбуден от терзание. Тук е значимо за следващ път да повторя, че завалиите нямат директна виновност за протичащото се в банката. Те просто осъществяват един изконно неверен действен модел за ръководство на банката, който я обрича в дълготраен аспект.
От финансовите доклади на банката за 2Q 2022 година се вижда, че има нелошо усъвършенстване върху три значими счетоводни пера. Това са депозитната база, паричните средства и общата стойност на активите.
Този растеж, обаче не е подбуден от оперативната активност на банката, а е one-off, който най-вероятно е директно разследване от депозирането на огромна сума пари от някое държавно сдружение, компания от военно промишления комплекс и тн. Тоест, с един по-голям, или няколко по-малки депозита се оказва директно въздействие върху паричните средства, а оттова и върху общата стойност на активите. Искрено се надявам това да е направено преднамерено, тъй като ще покаже, че тези не са чак такива шматароци, а към този момент стартират да схващат взаимовръзката сред счетоводните публикации в салдото на една банка.
И тук идваме на един от най-сериозните проблеми в доклада на банката и той е сривът в кредитния ѝ портфейл.
Кредитният портфейл на една банка е нейното сърце, тъй като той е главния генератор на доходи. Сами можете от видите от графиките, че за една година кредитният портфейл на ББР се е сринал с 431 000 000 лв., или срив от 21,30%, като единствено за първото тримесечие на 2022 година по отношение на второто тримесечие на 2022 година е с шокиращите 156 000 000 лв.. Тук е значимо да загатна, че за 2Q 2021 по отношение на 2Q 2022 година кредитния портфейл на банковата система бележи растеж от близо 10%, до момента в който този на ББР се свива с 21%. Ако този тренд на стесняване на кредитния портфейл продължи след 2 години ББР няма да може да заплаща, даже заплатите на личния състав.
Сривът в кредитния портфейл на банката разумно докара и до спад в няколко основни пера от ОПР-то. За интервала 2Q 2022 по отношение на 2Q 2021 година приходите от лихви спадат със забележителните 9,9 млн. лв., или спад от близо 30% за интервал от една година! За да добиете действителна визия, какъв позор е това за мениджмънта на банката единствено ще ви дам за съпоставяне, че за същия интервал от време приходите от лихви в банковата ни система бележат резистентен растеж от 9%.
Следващият забележителен спад е в може би най-важното перо от ОПР-то на една банка и това е чистия действен приход.
Той най-общо казано ни демонстрира, какъв чист доход от оперативна активност съумява да генерира банката и какъв брой дейно си ръководи активите и пасивите. Можете да гледате на него, като нещо на чист действен паричен поток. Тоест, какъв брой кеш съумява да генерира банката от своята съществена активност. Без каквито и да било изненади тук още веднъж имаме величествен спад от 36% за същия счетоводен интервал. Това перо е извънредно значимо, тъй като върху него доста мъчно може да се оказва въздействие и да се манипулира посредством счетоводни врътки, с цел да се покачва или понижава. Трябва да отчетем, че в ОПР-то има усъвършенстване по едно направление. Административните разноски понижават с 12%, само че като се има поради, че чистия действен приход понижава с 36% това не е необикновен мотив за горделивост, изключително в подтекста на това, че банката би трябвало незабавно да стартира да наема нови хора, с цел да може да извършва нововменената си функционалност. Така, че нищо чудно към края на годината да имаме сходни административни разноски с тези от 2021 година, само че при 40% по-малък чист действен приход, което на финансов език значи, че нещата въобще не вървят на добре.
Някои от вас с право ще кажат, че всичко това е ок, само че банката излиза на чиста облага по отношение на голямата загуба от предишното тримесечие на годината. Това в действителност е по този начин, само че и тук би трябвало да се огледа една концепция по-експертно на нещата. Огромната загуба от предходната година е директно разследване от два съществени фактора. Първият е, че банката финансира през гаранционните си схеми комерсиалните банки, като това са начислени хранителни запаси по тази линия. Част от функционалността на една банка за развиване е точно това, тъй че по тази линия няма никакъв проблем. Вторият фактор е това, че новия прословут мениджмънт начисли големи хранителни запаси върху заеми, които най-малко към оня миг към момента са били постоянно обслужвани. Тоест, Цанко и несъмнено някакви други покемони от Демократична България по чисто политически аргументи са решили, че някаква част от кредитния портфейл е бил прекомерно рисков и са го провизирали без към оня миг да е имало регулаторна потребност това да се прави.
В предходен мой пост по тематиката писах, че това не е добър образец за рационално корпоративно ръководство, само че по този начин, както стана с преоценката на делът на банката в ПИБ и тези преоценки бяха напълно плод на политическо решение. Тоест, тези хора употребяват банката, като политически инструмент по същия метод, по който Цветан Василев използваше КТБ за подобен. Така, че този растеж в чистата облага през второто тримесечие на тази година е на първо място разследване на счетоводни врътки, а точно, че през тази година нямаше тежка коронавирус пандемия, която да изисква ББР да подкрепя комерсиалните банки в кредитирането, т.е. нямаше потребност от хранителни запаси по тази линия, нямаше хранителни запаси за заеми, които политическите централи на Политическа партия и Демократична България смятат за рискови и не по-малко значимо това, че през това тримесечие банката е реинтегрирала хранителни запаси за няколко милиона лв.. Тоест, ББР си е възвърнала някаква част от към този момент отписани/провизирани заеми, което усъвършенства финансовия резултат на банката.
Впрочем, сходни счетоводни врътки ще наблюдавате занапред. Един добър образец за това е договорката по придобиването на Булсатком. Там сега, в който договорката бъде затворена, банката ще означи забележителна счетоводна облага, тъй като ще реинтегрира към този момент най-вероятно отписан заем, че и ще осъществя някаква облага от продажбата на акциите, които държи ББР. Това, обаче е остарял развой стартират преди години, който се движеше сполучливо от предходния мениджмънт и сегашните лаици с безумното ограничаване от 5 млн. лв. на заем, надали са съумели съответно да спомагат на останалите кредитори в синдиката да завършват по-бързо процеса. Така, че когато договорката завърши и този доход влезе в облагата на банката и Цанко и Михов тръгнат по студиата да се хвалят какъв брой са велики си спомнете, че това няма безусловно нищо общо с тях.
Горе долу това е ситуацията с клетото ББР все още. За да може банката да бъде избавена би трябвало час по-скоро ограничаването от 5 млн. на заем да бъде регистрирано, като груба стратегическа неточност на някогашния министър председател да бъде отстранено и банката да стартира да финансира значими капиталови планове, като естествено тук е доста значимо в устава на банката да се вкарат защитни механизми, които да създадат невероятно финансирането на олигарси, които са близки до политиците, които са на власт. И не знам докога Българска народна банка ще стои с необятно затворени очи за протичащото се в ББР. Ако на някоя комерсиална банка приходите ѝ падаха с 30%, до момента в който тези в банковия бранш се покачваха с 9% от дълго време да са ѝ вкарали квестор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ