Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Касини” откри тропични езера на спътника на Сатурн – Титан!
Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Касини ”, която понастоящем работи в орбита към планетата Сатурн, съумя да открие метанови езера в тропичните райони на спътника Титан. Това са постоянно-същестуващи езера, а не краткотрайни феномени, които се изпаряват през обособените сезони.
Това е едно извънредно и ново изобретение на “Касини ”! Доскоро се считаше съгласно съществуващите модели, че такива езера се срещат единствено в полярните области на Титан. Откритието беше оповестено тази седмица в влиятелното научно списание Нейчър.
Тази фотография изобразява луната на Сатурн – Титан. Тъмната област в центъра се споделя Шангри-Ла, а зад Титан се виждат пръстените на Сатурн. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Но от кое място идва в действителност течността, която подхранва езерата? “Вероятен източник би бил под земята източник на течност ”, заяви Кейтлин Грифит, водещ създател на научната публикация, помощник от Университета Аризона към задачата “Касини ”. “По създание на Титан може да има оазиси! ”
Разбирайки по какъв начин езерата и водоемите като цяло се образуват на Титан, учените добиват визия за климата на луната. Също както на Земята има кръговрат на водата, по този начин и на Титан има кръговрат на течен метан. В атмосферата на Титан ултравиолетовите лъчи водят до образуването на сложни органични съединения от метана. Но съществуващите през днешния ден модели не са били способни да обяснят от кое място идва това огромно количество метан.
“Подземен източник би могъл да изясни заплетените въпроси към съществуването на метана, който кардинално непрестанно понижава ”, споделя Грифит. “Метанът е предходник на органичната химия на Титан, която евентуално включва образуването на забавни молекули като аминокиселини, структурните блокчета на живота ”.
Глобалните модели на кръговрата на Титан теоретизират, че течният метан от екваториалните райони се изпарява и се носи към северния и южния полюс. Там по-ниските температури карат метанът да кондензира и да пада на повърхността под формата на дъжд. Така се образуват полярните езера. На Земята по сходен метод водата се придвижва посредством кръговрата, само че океаните също транспортират вода, като по този метод работят в контраст на атмосферните резултати.
Последните резултати идват от образния и инфрачервен спектрометър на “Касини ”, който съумя да открие тъмни райони в тропичната област, наречена Шангри-ла. Тя е наоколо до мястото, където през 2005 година европейският галактически уред “Хюйгенс ” сполучливо кацна. Когато “Хюйгенс ” кацна тогава на Титан, топлината от лампата на сондата изпари част от метана на повърхността, което сподели, че “Хюйгенс ” бе кацнал във мокър район.
По информация от: НАСА
