Да бъде хубава като цвете: На Цветница за най-харесваните имена с проф. Анна Чолева
Днес те не могат да детронират така наречен " царски " имена, само че през последните две десетилетия се следи възобновление на персонални имена от националната традиция като най-харесвани с основа дума, която значи дърво, шубрак или цвете, са: Калина, Цветелина, Лилия, Елица, Биляна и други От мъжките персонални имена изключително харесвани са Явор, Ясен, Цветослав, сочат проучванията на учените от Българска академия на науките.
Проф. Анна Чолева
Снимка: Личен архив
Проф. д.н. Чолева-Димитрова е началник на Секцията по ономастика в Института за български език при Българска академия на науките, лекар на науките по общо и относително езикознание, създател на седем книги, над 120 изявления по ономастика и над 100 научнопопулярни.
По мотив Цветница ученият споделя историята на така наречен цветни имена и тяхната символика в националната традиция.
Богат и цветен е букетът от имена на цветя и дървета. Какво е мястото им измежду останалите имена, които носи българинът?
Личните имена у българите са зародили през разнообразни столетия. Обикновено се приказва за обособени пластове в антропонимията. Едни от най-старите пластове сформират така наречен общославянски имена, както и възприетите от тракийския субстрат персонални имена. С трайното настаняване на Балканския полуостров на Аспаруховите българи се оформя още един слой антропоними. Най-значителни като количество имена образуват пласта на християнските (календарните) персонални имена, които по генезис са еврейски, гръцки или латински. Относително огромна е и групата на " домашните " или от националната ни традиция персонални имена. Тук влизат производни съкратени разновидности на общославянските имена, калкирани антропоними от други езици, лични имена, зародили от нарицателни (названия за съответни и нереални предмети и явления).
Ако приказваме за смисъла на имената (на думите, от които са образувани), то антропонимите от названия на цветя, шубраци и дървета са част от така наречен пожелателни имена. В пожелателните имена е вложено съкровеното предпочитание на родителите за благополучието и бъдещето на детето . Тези имена включват пожеланията за живот и здраве, жанр и семейство, триумф в живота, мощ и смелост, избрани качества на характера, телесна красота. Като най-близки до пожеланията за телесна красота са имената, които значат хубост, а тя се свързва най-много с названията на цветя, билки, треви, дървета и плодове.
Когато става въпрос за мястото на тези имена измежду останалите, би трябвало да бъдем по-конкретни за кой интервал от развиването на личноименната ни система приказваме. В днешно време интерсът към този тип имена доста е намалял.
Каква е символиката в кръщаването на децата с тези имена?
Aнтропонимите, свързани с националната традиция, са извънредно значима част от българския именник. Те са част и от историята на езика ни. Както към този момент споменахме, те отразяват устрема на българина към хубавото и приятното в живота. Пожелателните имена от цветя, дървета и шубраци са били доста постоянно давани на новородените, защото родителите посредством тях са вярвали да обезпечат на детето здраве, хубост, младост, издръжливост, дълъг живот (особено за имената от названия на дървета, храсти).
Кои са най-разпространените типично български цветни и дървесни имена и тяхното значение?
През вековете броят на персоналните имена, които са формирани от названия на цветя, шубраци, дървета последователно понижава. Когато приказваме за типично български имена би трябвало да се върнем обратно във времето. Там ще открием регистрирани в разнообразни старинни документи доста персонални имена от българската традиция, които през днешния ден към този момент не се срещат, не се дават и като имена на новородени деца. Тук би трябвало да се разясни за кой интервал от време става въпрос. Има огромна разлика при именуването на новородените през днешния ден и преди епохи.
На Цветница у нас честват най-вече дами и мъже, които носят имена, които са формирани от думата цвете. Ето и някои от най-често срещаните в предишното и през днешния ден женски персонални имена с основа цвете:
Цвета, Цвете, Цветана, Цветанка, Цветелина, Цветина, Цветкана, Цветозара, Цветомила, Цветомира, Цветоша, 16 в.; умалителните Цецка, Цеца и други Това са пожелателни имена: " да бъде хубава като цвете ".
Други по-разпространени " цветни " имена:
Роза , от цвете роза; също и разновидностите: Роз, Розали, Розалия, Розалина, Розалинда, Розана, Розанна, Розария, Розелина, Рози, Розина и др.; Ружа, цвете ружа, 15 в.; Лиляна, от лиляна " люлякова " , 16 в.; Лиляк, от лиляк, лилян " люляк " ; Божура, от цвете божур, 16 в.; Гергина,, от цвете гергина; Трендафилка, от гр. " цвете трендафил, роза ", 15 в.;
Теменужка от цвете теменуга; Маргарита, от цвете маргарита; Невена, от градинско цвете невен, 18 в.; Иглика, от цвете иглика, 18 в.; Незабравка, от цвете незабравка; Детелина, трева детелина " звездел " ; Лилия, от цвете лилия, крин; Биляна - с основа от биле, билка;
Фиданка, гр. от фиданка " зелено младо дръвче, издънка - да бъде млада и здрава " ; Елица, умалително от ела, 17 в.; Калина, от дърво калина с бели, кически цветове и червени плодове; Бреза, Бряза, с доста разновидности, 16 в., Върба; Дафина, от групата " дафиново, лаврово дърво ", 16 в.;
Лоза, Лозанка, от лоза " да бъде хубава и плодовита като лоза " 18 в.; Малина, от шубрак и плод малина, 15 в.
През 20. в. стават известни и някои непознати имена :
- Камелия, от цвете камелия, от фр. - " цвете с вечнозелени листа с бели или червени цветове " ;
- Виолета, от фр. виолет " теменужка " ;
- Дези, Дейзи, от англ. Daisy, daisy " маргаритка " ( маркирано и през днешния ден у нас) и други
Смята се, че най-вече дамите са носители на имена на цветя. В предишното не е било по този начин. Почти всяко женско име на цвете и шубрак е имало и мъжко сходство.
Мъжки персонални имена с основа от думата цвете: Цветан, Цветаш, Цветашин 16 в., Цветелин, Цвети, Цветизар, Цветил, Цветин, Цветко, Цветозар, Цветолюб, Цветомил, Цветомир, Цветослав, Цветош 16 в.
От названия на цветя, шубраци и дървета:
Трендафил; Розалин, Розан, Розен ; Невен; Венец, от венец " да е прекрасен и пресен като венец " ;
Лозан; Малин; Фидан, от фидан " младо, зелено стръкче - да бъде млад и здрав " ;
Смилян, Смил, и мн. производни, от билка и цвете смил, с хубави жълто-оранжеви цветове, 13 в.;
Босил, Босилко, 17 в., от босилек, гр. basilicum, (Босилка, женско персонално име);
Девесил, от цвете девесил, което съгласно националното поверие е доста лечебно " има девет сили " ;
Билян; Трънко, Трънчо, от бодил - " да е здрав и корав като бодил, да бъде твърдоглав, неотстъпчив ", 13 в.
Мъжките чеда най-често са именувани с персонални имена от названията на разнообразни типове дървета:
Явор, Ясен, Върбан, от дърво върба 14 в.; Грабо от граб " габър ", 17 в.;
Дъбо, от дъб " да бъде здрав и строен като дъб ", 15 в.;
Дряно, от дрян " да бъде здрав катодряново дърво и червен като плодовете му ", 16 в.
Доколко модата въздейства на избора на името и какви модификации търпи?
Едва ли може да се изчерпа въпроса с модите при имената. Всяко време, всяко общество си има своите желания. Ако съответно приказваме за имената, зародили от названия на цветя и дървета, се виждат и някои трендове, които сме открили при проучванията ни през последните години. Много рядко, като единични случаи се срещат персоналните имена като Божурка, Трендафилка, Цецка, Цветанка. В днешно време не се считат за задоволително влиятелни. Предпочитани са: Цветомира, Цветослава, новосъздадено Цветоплама и под.
През първите две десетилетия на 21 век се следи едно възобновление на персонални имена от националната традиция, най-харесвани от имената с основа дума, която значи дърво, шубрак, цвете, са: Калина, Цветелина, Лилия, Елица, Биляна и други От мъжките персонални имена особено харесвани са Явор, Ясен, Цветослав.
Вие подготвяте за щемпел ново проучване за имената в България. На база на него може ли да кажем, че в избрани региони на страната цветните и дървесни имена са по-широко застъпени за разлика от други, където са на респект, да вземем за пример, " царските "?
Очакваме в най-скоро време да излезе от щемпел новия ни труд, който изследва актуалните желания на българите в осем български града при започване на 21. век. В него се засягат значими за антропонимията ни въпроси, като: кои са модерните и най-желаните имена за новородените; каква е динамичността на желанията при избора на персоналните имена в проучвания период; какви са по конструкция и генезис актуалните имена; има ли прилики и разлики в обособените обитаеми места; какви ономастични новости се откриват в българския именник.
Един от значимите резултати на изследването е, че се проучват задълбочено в научен проект някои модерни трендове, свидетелстващи, че в проучвания интервал настъпват забележими промени в ономастикона в посока към интернационализация на имената. Посредством разбора на данните за имената на децата в най-големите градове на България се изследва по какъв метод настоящите глобализационни процеси в езика и културата въздействат върху именния репертоар при започване на новия век, като способстват за всеобщото нахлуване на непознати персонални имена (главно с англо-американски произход), за изтриване на границата сред мъжките и женските лични имена и появяването на полово неутрални имена, за ясно изразената конкуренция сред обичайни имена и техните по-нови, заети от непознати езици разновидности, за либерализацията в изписването на имената, т.е. отклоненията от нормите на българския език.
А на въпроса Ви дали в " избрани региони на страната цветните и дървесни имена са по-широко застъпени за разлика от други, където са на респект, да вземем за пример, " царските имена " веднага давам отговор, че " царските имена " в днешно време и в обозримото бъдеще ще останат без конкуренция , изключително когато приказваме за мъжките персонални имена.
Проф. Анна Чолева
Снимка: Личен архив
Проф. д.н. Чолева-Димитрова е началник на Секцията по ономастика в Института за български език при Българска академия на науките, лекар на науките по общо и относително езикознание, създател на седем книги, над 120 изявления по ономастика и над 100 научнопопулярни.
По мотив Цветница ученият споделя историята на така наречен цветни имена и тяхната символика в националната традиция.
Богат и цветен е букетът от имена на цветя и дървета. Какво е мястото им измежду останалите имена, които носи българинът?
Личните имена у българите са зародили през разнообразни столетия. Обикновено се приказва за обособени пластове в антропонимията. Едни от най-старите пластове сформират така наречен общославянски имена, както и възприетите от тракийския субстрат персонални имена. С трайното настаняване на Балканския полуостров на Аспаруховите българи се оформя още един слой антропоними. Най-значителни като количество имена образуват пласта на християнските (календарните) персонални имена, които по генезис са еврейски, гръцки или латински. Относително огромна е и групата на " домашните " или от националната ни традиция персонални имена. Тук влизат производни съкратени разновидности на общославянските имена, калкирани антропоними от други езици, лични имена, зародили от нарицателни (названия за съответни и нереални предмети и явления).
Ако приказваме за смисъла на имената (на думите, от които са образувани), то антропонимите от названия на цветя, шубраци и дървета са част от така наречен пожелателни имена. В пожелателните имена е вложено съкровеното предпочитание на родителите за благополучието и бъдещето на детето . Тези имена включват пожеланията за живот и здраве, жанр и семейство, триумф в живота, мощ и смелост, избрани качества на характера, телесна красота. Като най-близки до пожеланията за телесна красота са имената, които значат хубост, а тя се свързва най-много с названията на цветя, билки, треви, дървета и плодове.
Когато става въпрос за мястото на тези имена измежду останалите, би трябвало да бъдем по-конкретни за кой интервал от развиването на личноименната ни система приказваме. В днешно време интерсът към този тип имена доста е намалял.
Каква е символиката в кръщаването на децата с тези имена?
Aнтропонимите, свързани с националната традиция, са извънредно значима част от българския именник. Те са част и от историята на езика ни. Както към този момент споменахме, те отразяват устрема на българина към хубавото и приятното в живота. Пожелателните имена от цветя, дървета и шубраци са били доста постоянно давани на новородените, защото родителите посредством тях са вярвали да обезпечат на детето здраве, хубост, младост, издръжливост, дълъг живот (особено за имената от названия на дървета, храсти).
Кои са най-разпространените типично български цветни и дървесни имена и тяхното значение?
През вековете броят на персоналните имена, които са формирани от названия на цветя, шубраци, дървета последователно понижава. Когато приказваме за типично български имена би трябвало да се върнем обратно във времето. Там ще открием регистрирани в разнообразни старинни документи доста персонални имена от българската традиция, които през днешния ден към този момент не се срещат, не се дават и като имена на новородени деца. Тук би трябвало да се разясни за кой интервал от време става въпрос. Има огромна разлика при именуването на новородените през днешния ден и преди епохи.
На Цветница у нас честват най-вече дами и мъже, които носят имена, които са формирани от думата цвете. Ето и някои от най-често срещаните в предишното и през днешния ден женски персонални имена с основа цвете:
Цвета, Цвете, Цветана, Цветанка, Цветелина, Цветина, Цветкана, Цветозара, Цветомила, Цветомира, Цветоша, 16 в.; умалителните Цецка, Цеца и други Това са пожелателни имена: " да бъде хубава като цвете ".
Други по-разпространени " цветни " имена:
Роза , от цвете роза; също и разновидностите: Роз, Розали, Розалия, Розалина, Розалинда, Розана, Розанна, Розария, Розелина, Рози, Розина и др.; Ружа, цвете ружа, 15 в.; Лиляна, от лиляна " люлякова " , 16 в.; Лиляк, от лиляк, лилян " люляк " ; Божура, от цвете божур, 16 в.; Гергина,, от цвете гергина; Трендафилка, от гр. " цвете трендафил, роза ", 15 в.;
Теменужка от цвете теменуга; Маргарита, от цвете маргарита; Невена, от градинско цвете невен, 18 в.; Иглика, от цвете иглика, 18 в.; Незабравка, от цвете незабравка; Детелина, трева детелина " звездел " ; Лилия, от цвете лилия, крин; Биляна - с основа от биле, билка;
Фиданка, гр. от фиданка " зелено младо дръвче, издънка - да бъде млада и здрава " ; Елица, умалително от ела, 17 в.; Калина, от дърво калина с бели, кически цветове и червени плодове; Бреза, Бряза, с доста разновидности, 16 в., Върба; Дафина, от групата " дафиново, лаврово дърво ", 16 в.;
Лоза, Лозанка, от лоза " да бъде хубава и плодовита като лоза " 18 в.; Малина, от шубрак и плод малина, 15 в.
През 20. в. стават известни и някои непознати имена :
- Камелия, от цвете камелия, от фр. - " цвете с вечнозелени листа с бели или червени цветове " ;
- Виолета, от фр. виолет " теменужка " ;
- Дези, Дейзи, от англ. Daisy, daisy " маргаритка " ( маркирано и през днешния ден у нас) и други
Смята се, че най-вече дамите са носители на имена на цветя. В предишното не е било по този начин. Почти всяко женско име на цвете и шубрак е имало и мъжко сходство.
Мъжки персонални имена с основа от думата цвете: Цветан, Цветаш, Цветашин 16 в., Цветелин, Цвети, Цветизар, Цветил, Цветин, Цветко, Цветозар, Цветолюб, Цветомил, Цветомир, Цветослав, Цветош 16 в.
От названия на цветя, шубраци и дървета:
Трендафил; Розалин, Розан, Розен ; Невен; Венец, от венец " да е прекрасен и пресен като венец " ;
Лозан; Малин; Фидан, от фидан " младо, зелено стръкче - да бъде млад и здрав " ;
Смилян, Смил, и мн. производни, от билка и цвете смил, с хубави жълто-оранжеви цветове, 13 в.;
Босил, Босилко, 17 в., от босилек, гр. basilicum, (Босилка, женско персонално име);
Девесил, от цвете девесил, което съгласно националното поверие е доста лечебно " има девет сили " ;
Билян; Трънко, Трънчо, от бодил - " да е здрав и корав като бодил, да бъде твърдоглав, неотстъпчив ", 13 в.
Мъжките чеда най-често са именувани с персонални имена от названията на разнообразни типове дървета:
Явор, Ясен, Върбан, от дърво върба 14 в.; Грабо от граб " габър ", 17 в.;
Дъбо, от дъб " да бъде здрав и строен като дъб ", 15 в.;
Дряно, от дрян " да бъде здрав катодряново дърво и червен като плодовете му ", 16 в.
Доколко модата въздейства на избора на името и какви модификации търпи?
Едва ли може да се изчерпа въпроса с модите при имената. Всяко време, всяко общество си има своите желания. Ако съответно приказваме за имената, зародили от названия на цветя и дървета, се виждат и някои трендове, които сме открили при проучванията ни през последните години. Много рядко, като единични случаи се срещат персоналните имена като Божурка, Трендафилка, Цецка, Цветанка. В днешно време не се считат за задоволително влиятелни. Предпочитани са: Цветомира, Цветослава, новосъздадено Цветоплама и под.
През първите две десетилетия на 21 век се следи едно възобновление на персонални имена от националната традиция, най-харесвани от имената с основа дума, която значи дърво, шубрак, цвете, са: Калина, Цветелина, Лилия, Елица, Биляна и други От мъжките персонални имена особено харесвани са Явор, Ясен, Цветослав.
Вие подготвяте за щемпел ново проучване за имената в България. На база на него може ли да кажем, че в избрани региони на страната цветните и дървесни имена са по-широко застъпени за разлика от други, където са на респект, да вземем за пример, " царските "?
Очакваме в най-скоро време да излезе от щемпел новия ни труд, който изследва актуалните желания на българите в осем български града при започване на 21. век. В него се засягат значими за антропонимията ни въпроси, като: кои са модерните и най-желаните имена за новородените; каква е динамичността на желанията при избора на персоналните имена в проучвания период; какви са по конструкция и генезис актуалните имена; има ли прилики и разлики в обособените обитаеми места; какви ономастични новости се откриват в българския именник.
Един от значимите резултати на изследването е, че се проучват задълбочено в научен проект някои модерни трендове, свидетелстващи, че в проучвания интервал настъпват забележими промени в ономастикона в посока към интернационализация на имената. Посредством разбора на данните за имената на децата в най-големите градове на България се изследва по какъв метод настоящите глобализационни процеси в езика и културата въздействат върху именния репертоар при започване на новия век, като способстват за всеобщото нахлуване на непознати персонални имена (главно с англо-американски произход), за изтриване на границата сред мъжките и женските лични имена и появяването на полово неутрални имена, за ясно изразената конкуренция сред обичайни имена и техните по-нови, заети от непознати езици разновидности, за либерализацията в изписването на имената, т.е. отклоненията от нормите на българския език.
А на въпроса Ви дали в " избрани региони на страната цветните и дървесни имена са по-широко застъпени за разлика от други, където са на респект, да вземем за пример, " царските имена " веднага давам отговор, че " царските имена " в днешно време и в обозримото бъдеще ще останат без конкуренция , изключително когато приказваме за мъжките персонални имена.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ