Канибалските ритуали на ацтеките
Ацтеките са всявали смут с канибалските си ритуали, които са били напълно с религиозна устременост. Според археологически и исторически проучвания, ацтеките не са практикували канибалски ритуали, с цел да се нахранят.
Боговете на ацтеките имали непрекъснато потребност от кървави човешки жертвоприношения. Те се провеждали по специфичен метод, като в ритуала взели участие жреци на боговете и богините, а цялото локално население се събирало, с цел да взе участие в ритуала и по-късно - в консумирането на жертвите.
Жреците на ацтеките убеждавали хората, че боговете имат потребност непрекъснато да получават топла кръв и човешки сърца, с цел да запазят всички останали живи и здрави.
Последният цар на ацтеките - Монтесума считал, че би трябвало съвсем всеки ден да се принасят нови човешки жертви. Това постоянно били най-красивите младежи и девойки, за фамилиите на които било чест, че тъкмо те са определени, с цел да бъдат принесени в жертва. За тези момчета и девойки ацтеките се грижели доста добре в продължение на една година, и ги хранели с защита храна.
Понякога обаче се налагало да се принасят в жертва пленници, защото боговете непрекъснато желали да им се вършат жертвоприношения. Различните богове на ацтеките имали олтари, като всеки от тях трябвало постоянно да бъде окъпан в човешка кръв, а пред олтарите се изгаряли по няколко човешки сърца.
Самият Монтесума постоянно изтръгвал сърцата на пленници, които били връзвани за ръцете и краката, тъй че да не могат да мръднат. Когато сърцето се изваждало от гърдите на жертвата, царят или жрецът го вдигал към слънцето, с цел да го покаже на боговете.
След като жертвата към този момент не била нужна на боговете, ацтеките изяждали или цялото тяло, или негова част. С кръвта ѝ се мажели ръцете на децата, с цел да порастват здрави. Тялото на жертвата се разсичало на няколко елементи и се опичало на шиш.
Ако тялото било на боец, това подсигурило, че всеки, който опита от него, ще получи част от воинската му мощ. Ако жертвата била от локалните, тя единствено се връзвала и жрецът разрязвал гърдите й, с цел да изтръгне сърцето ѝ.
Но в случай че за жертва бил набелязан заложник, преди да бъде погубен, той бил подлаган на доста мъчения, измежду които изгаряне на очите, трошене на костите на крайниците, изгаряне на огромни части кожа и пълнене на устата с горящи въглени.
Малко преди жертвата да почине от мъченията, се отрязвали крайниците й, изваждало се сърцето й и се отрязвала главата, а по-късно всичко се опичало и се разпределяло сред присъстващите на изтезанието.
