Астрономическото лято вече е факт, а културният афиш на столицата

Астрономическото лято към този момент е реалност, а културният плакат на столицата е претъпкан с голям брой културни събития навън. От 1 до 3 юли следва единадесетото издание на най-големия свободен фестивал за градска просвета и музика A to Jazz в Южния Парк. А той ще бъде открит от именития китарист Джон Маклафлин. Броени дни преди стъпването му на българска сцена Цвети Петрунова беседва с него от вкъщи му в Монако.

" До 11-годишен пианото беше моят инструмент. Един следобяд по–големият ми брат донесе китара у дома, свири малко, стана му скучно и ми сподели: " Оттук нататък тази китара е твоя ". Изсвирих тъкмо един акомпанимент и се влюбих толкоз мощно, началото на любовната ни случка с китарата ", показа Маклафлин.

" На 13 години първата фламенко плоча се озова у дома - полудях, просто полудях, фантастични китаристи, желаех незабавно да бъда като тях, само че живеехме в дълбините на северна Англия, където към момента никой не беше чувал за фламенко, нямах маестро, единственото място от където можех да се развъртвам беше грамофонът с плочите. А след това една плоча на Джанго Райнхард, за първи път ми сподели хубостта на джаза ", добави той.

" Може да го наречеш карма, орис - за мен те са в композиция с същински шанс. Причината да се срещна с Майлс Дейвис, е не тъй като той ме нае, а тъй като неговият барабанист Тони Уилямс - един от най–великите барабанисти на всички времена, е чул непряк мой запис с различен барабанист и по този начин започнахме да работим дружно в това необикновено десетилетие, изключително краят на 60-те - в обществено, духовно и музикално отношение. Ерата на " Бийтълс ", " Бийч Бойс ", " Ролинг Стоунс " и по това време доста от музикантите вземахме ЛСД, беше изцяло легално до 1972 година, и имаше нещо велико в това, по никакъв метод - не пазя вземането на дрога и опиати, само че като музиканти под тяхно въздействие започнахме да си задаваме доста значими въпроси за живота. Защо съм тук, кой съм аз, какъв брой необикновен е светът, в който живеем. Няма нищо разумно в него, той е просто безпределно хубав и магия, всички тези огромни въпроси на съществуването... А да намериш отговор на тези въпроси в консуматорския свят на Запада беше невероятно, тъй че всеки поглеждаше към Азия, по-скоро Индия, аз започнах да медитирам, да върша йога, медитацията е като храна за мен, развой на вътрешна смяна. Защото когато променяш себе си, едвам тогава неосъзнато променяш и света. Наскоро написах една дребна поема, тристишие: Преходната действителност е преходна по своята хубост и обич, тъй като всички ние сме преходни ", показа Маклафлин.

" Най-големият урок за всички времена е да се освободиш от личната си значимост. Аз към момента съм в работен развой, тъй като егото е много стабилно. Иначе Джими Хендрикс беше необикновен китарист сигурно, само че на първо място извънредно непретенциозен, светът отвън музиката му беше изцяло обикновен… Всъщност огромна част от именитите музиканти, с които съм работил бяха по този начин, без искания за великолепие, тъй като те към този момент бяха велики, нямаше какво да потвърждават пред света ", сподели той.

" Много съм благополучен, че пристигам в България [на 1 юли за фестивала A to Jazz]. Имам остарял другар, който е художник в София - Владимир Кучик. Ние се познаваме от 20-30 години, аз му изпращам плочи, той картини, нямам самообладание да го видя. Но съм благополучен да бъда в София най–вече поради младата аудитория на фестивала. Очаквам доста младежи, живеещи в този толкоз поляризиран свят, сред войни и пандемии, свят толкоз друг от този, в който аз израснах, когато за финален път преди 26 години посетих София ", спомни си той.

" Не се тормозете, бъдете щастливи. Това е единственото нещо, което бих ви споделил, тъй като животът е прекомерно къс и няма време за загриженост ", е съветът на Маклафлин към всички младежи.