К2-141b – най-негостоприемния свят откриван някога
Астрономи са разкрили най-негостоприемната планета, на която валят скали, където има океани от лава с дълбочина от 100 км и духат ветрове с повече от 4800 км в час.
Планетата е с размерите на Земята и има ветрове със скорост повече от четири пъти по-висока от скоростта на звука, с температури от към 3000 градуса по Целзий от едната страна – задоволително гореща, с цел да изпари канара. Но температурите падат до под минус 200 С от другата й страна, задоволително, с цел да замразят азот.
Причудливата екзопланета също крие просторен океан от магма – бездънен повече от 100 км. Наречена K2-141b, планетата се намира на към 200 светлинни години от Земята и несъмнено е една от „ най-екстремните “, откривани в миналото.
Изучаването й хвърля нова светлина върху еволюцията на Земята. Водещият създател Джианг Нгуен, докторант в университета Йорк, Торонто, декларира: „ Изследването е първото, което прави прогнози за метеорологичните условия на K2-141b. “
Огненият, парещ свят има повърхнина, океан и атмосфера, построени от едни и същи съставки – скали. Има морета от разтопена лава.
Планетата, разказана в Месечните вести на Кралското астрономическо общество, е открита преди две години от галактическия телескоп Кеплер.
Компютърните симулации към този момент предвиждат времето на планетата. Екстремните условия могат да трансформират трайно повърхността и атмосферата й с течение на времето.
Анализът на светлинните модели демонстрира, че две трети от K2-141b е с лице обливано от безкрайна дневна светлина. На Земята и двете полукълба одобряват слънчевите лъчи еднообразно.
Екзопланетата принадлежи към подмножество скалисти планети, които обикалят доста покрай своята звезда, изясняват откривателите.
Тази непосредственост държи планетата гравитационно заключена на място с една и съща страна, постоянно обърната към слънцето и в последна сметка основава тънка атмосфера в някои области.
Съавторът, професор Николас Коуън от университета Макгил, Монреал, споделя: „ Нашето изобретение евентуално значи, че атмосферата се простира малко оттатък брега на океана от магма, което улеснява откриването й с галактически телескопи. “
Силната топлота води до „ превалявания “ от скали – като че ли са частици вода. Подобно на водния цикъл на Земята, където водата се изпарява, издига се в атмосферата, кондензира и пада назад като дъжд, по този начин и натрият, силициевият моноксид и силициевият диоксид на K2-141b „ валят “. На Земята дъждът се връща назад в океаните, където още веднъж ще се изпари и водният цикъл се повтаря.
На K2-141b минералните пари, формирани от изпарена канара, се водят към студената нощна страна от свръхзвукови ветрове и падат като „ дъжд “ назад в океана от магма. Получените течения се връщат назад към горещата дневна страна на екзопланетата, където скалата се изпарява за следващ път.
И въпреки всичко цикълът на K2-141b не е толкоз постоянен, колкото този на Земята, споделят учените. Обратният поток от океана от магма към дневната страна е муден.
В резултат на това учените предвиждат, че минералният състав ще се промени с течение на времето и в последна сметка ще промени самата повърхнина и атмосфера на K2-141b.
Проф. Коуан споделя: „ Всички скалисти планети, в това число Земята, стартират съществуването си като разтопени светове, само че по-късно бързо се охлаждат и втвърдяват. Планетите от лава ни дават взор на този стадий от планетарната еволюция. “
Следващата стъпка ще бъде да се ревизира дали тези прогнози са правилни, споделят учените. Сега екипът разполага с данни от галактическия телескоп Spitzer, които би трябвало да им дадат първи взор върху дневната и нощната температура на екзопланетата.
Със стартирането на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ през 2021 година те също по този начин ще могат да ревизират дали атмосферата се държи както плануват.
„ Космическите телескопи от последващо потомство, като Джеймс Уеб, ще могат да открият това на стотици светлинни години “, прибавя Нгуен.
