Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор
Асоциацията на индустриалния капитал в България показа единствената по рода си освен на национално равнище, а и на европейско ниво Национална карта на недекларираната претовареност. Тя е част от план за възстановяване достъпа до претовареност и качеството на работните места посредством ограничение и предварителна защита на недекларираната претовареност.
Във форума участваха Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова, както и ръководителят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова. Проф. Емилия Ченгелова - основен специалист по плана на АИКБ и КНСБ.
Една пета от стопанската система на страната е в сивия бранш, сочат последните данни на бизнеса. Точният % е 20,9%, които се равнява на към 23 милиарда лева Това разгласи Васил Велев. Той изясни, че една от аргументите за деянията на недекларирана претовареност е, че е най-изгодно да се укриват налози и осигуровки.
Председателят на АИКБ съобщи, че недекларираната претовареност е най-масовата сива процедура, която се установи на пазара на труда. Анализ демонстрира, че най-високи са дяловете в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Най-ниските дялове са открити в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %).
Велев разяснява също, че налог "Труд " в България е най-високият - 53 % и уточни, че, с цел да получи един служащ 100 лв. нето, би трябвало предприятието да заплати още 53 лв. осигуровки и налози. По тази причина съгласно него, с цел да се лимитират тези практики, е добре да се получи взаимоотношение сред работодателите и синдикатите посредством механизъм за договаряне на минималната работна заплата, посредством координиране и разработване на общи позиции.
Какъв е обсегът на недекларираната претовареност в България през 2020 година?
Според оценките на работодателите, недекларираната претовареност в българската стопанска система през 2020 г.е 25,3 %, при служащите процентът е 32,9. И двете групи считат, че наклонността през последните 3 години недекларираната претовареност е да понижава.
Оказва се, че още веднъж съгласно оценките на работодателите и служащите най-често срещаната процедура е работата на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаема сума в брой с обсег сред 25 и 30 %. На последващо място е практиката за полагане на ексклузивен труд: обсег сред 25 и 28 %. На трето място по периодичност на разпространяване са прикритите трудови контракти, като разминаването е в обсега. Работодателите считат, че обсегът е сред 15 и 20 %, а при работещите - сред 20 и 25 %.
Кои сектори са най-силно уязвими към практиката "работа без контракт "?
Работодателите означават, че най-рискови са секторите за ремонт на коли, преработваща индустрия, селско стопанство, хотелиерство и недвижимите парцели. А съгласно служащите картината е по-различна, проучванията демонстрират, че строителството е най-уязвим, селското стопанство, медии, автосервизите, както и застрахователните услуги.
Работниците и работодатели са на еднообразно мение за рисковете при практиката "работа на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на недекларирана сума в брой ". Тук още веднъж строителството, селското стопанство, преработваща индустрия, хотелиерство са водещи при рисковите браншове.
Браншовете, които са най-силно уязвими към практиката “прикрити трудови договори”, не се разграничават от изброените нагоре, само че се прибавят секторите на обучение и научни проучвания. От "фалшива самонаетост " се отличават още веднъж научните служащи.
В последна сметка съгласно изследванията на АИКБ се оказва, че работата без контракт надалеч не е най-широко публикуваната форма на недекларирана претовареност, тъй като съгласно работодателите и служащите, най-масово прилаганата форма на недекларирана претовареност е работата на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаема сума в брой. Това значи, че работодателите, които ползват тази процедура, разполагат със свободни суми, които употребяват за осъществяването на тези спомагателни плащания;
Продължавайки по логиката на сиви практики, това значи, че с изключение на сиви практики за наемане на лица, в значително предприятия от българската стопанска система се ползват и различен вид сиви практики (нарушаване на данъчната дисциплинираност и фискалното законодателство), с помощта на което се генерират "свободни " суми, с които се вършат разплащанията, означи проф. Емилия Ченгелова – основен специалист по плана.
Сивите практики нормално "вървят в пакет ", демонстрира още проучването - използването на една или друга сива процедура във връзка с трудовото и осигурителното законодателство не би била допустима, в случай че не се съпътства от сиви практики във връзка с отчитането на оборотите и продажбите.
По европейски план АИКБ е изследвала недекларираната претовареност в България посредством изследвания измежду работодатели и служащи. По думите на проф.Ченгелова, недекларирана претовареност е част от сивата стопанска система и е всяка активност, реализирана против възнаграждение, която е законна по своето естество, само че не е заявена пред органите на обществената власт.
Основни фактори за недекларираната претовареност
Според изследванията на асоциацията 91.1% от служащите и 83.3 % от работодателите смятат, пропуските и "вратичките " в законодателството са фактор, непосредствено влияещ върху възникването на недекларирана заетост;
Други 741 % от работодателите и 70.5% от служащите са решили, че в случай че нормативните регулации се трансформират постоянно, това няма да способства за основаването на устойчива законова среда, а 74,7 % и 73,1 % считат, че неналичието на правилно работещи предприятия оказва детерминиращо въздействие за пораждане на недекларирана заетост;
Според 63.6 % от работодателите и 90.6 % от служащите, съществуването на заеми, заеми или задължения също подтиква към включване в практики на недекларирана претовареност.
27.2 % от служащите оповестяват , че през последната една година техни другари, близки или сътрудници са работили без контракт.
36,0 % от служащите акцентират, че имат усещания от техни другари, близки или сътрудници, правили претовареност, завършена с контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаеми суми в брой;
С прикрити трудови контракти са работили другари, близки или сътрудници на 18,4 % от работниците;
6,9 % от служащите имат усещания за осъществявана от техни другари, близки или сътрудници подправена самонаетост;
39,8 % от служащите оповестяват, че техни другари, близки или сътрудници са полагали ексклузивен труд през последната една година.
Кои възрасти са най-уязвими към недекларираната претовареност?
Най-уязвими са младежите, навлизащи на пазара на труда, започващи първа работа и доказващи се на своята първа работа, както и пенсионерите - хората, които към този момент са излезли от дейната трудова възраст и търсят способи за повишение на своите приходи.
Лицата в дейна трудова възраст са в доста по-ниска степен склонни към включване с сиви практики на работното място. Това с особена мощ касае лицата сред 35 и 54 годишна възраст.
Пандемията и ограниченията, които страната подхваща в поддръжка на бизнеса и хората поради рестриктивните мерки за работа, потвърдиха нуждата от обявление на трудовата претовареност и приходите. Мерките на страната за опазване на заетостта и приходите на наетите, както и за поддръжка на бизнеса, в допълнение са довели до изсветляването на стопанската система. Около това мнение се сплотиха заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова.
Зам.-министърът на труда и социалнта полиика посочи, че регистрираното понижаване на недекларираната претовареност през годините се дължи на подхванатите ограничения на кабинета за формализиране на стопанската система. Според него за ограничаването на този тип претовареност значимо значение тази и идващите години ще имат признатите в края на предходната година промени в Кодекса на труда. Справянето с недекларирания труд е един от главните цели и в активността на Главната ревизия по труда, като измежду проблематичните браншове, където се вършат инспекции, Лазаров уточни "Търговията ", "Ремонт на коли и мотоциклети ", "Строителството ", "Селското стопанство " и "Туризма ".
Председателят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова съобщи, че ограниченията, свързани с предварителната защита на сивата стопанска система и недекларираната претовареност, ще бъдат измежду акцентите в работата на съвета тази година.
Във форума участваха Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова, както и ръководителят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова. Проф. Емилия Ченгелова - основен специалист по плана на АИКБ и КНСБ.
Една пета от стопанската система на страната е в сивия бранш, сочат последните данни на бизнеса. Точният % е 20,9%, които се равнява на към 23 милиарда лева Това разгласи Васил Велев. Той изясни, че една от аргументите за деянията на недекларирана претовареност е, че е най-изгодно да се укриват налози и осигуровки.
Председателят на АИКБ съобщи, че недекларираната претовареност е най-масовата сива процедура, която се установи на пазара на труда. Анализ демонстрира, че най-високи са дяловете в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Най-ниските дялове са открити в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %).
Велев разяснява също, че налог "Труд " в България е най-високият - 53 % и уточни, че, с цел да получи един служащ 100 лв. нето, би трябвало предприятието да заплати още 53 лв. осигуровки и налози. По тази причина съгласно него, с цел да се лимитират тези практики, е добре да се получи взаимоотношение сред работодателите и синдикатите посредством механизъм за договаряне на минималната работна заплата, посредством координиране и разработване на общи позиции.
Какъв е обсегът на недекларираната претовареност в България през 2020 година?
Според оценките на работодателите, недекларираната претовареност в българската стопанска система през 2020 г.е 25,3 %, при служащите процентът е 32,9. И двете групи считат, че наклонността през последните 3 години недекларираната претовареност е да понижава.
Оказва се, че още веднъж съгласно оценките на работодателите и служащите най-често срещаната процедура е работата на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаема сума в брой с обсег сред 25 и 30 %. На последващо място е практиката за полагане на ексклузивен труд: обсег сред 25 и 28 %. На трето място по периодичност на разпространяване са прикритите трудови контракти, като разминаването е в обсега. Работодателите считат, че обсегът е сред 15 и 20 %, а при работещите - сред 20 и 25 %.
Кои сектори са най-силно уязвими към практиката "работа без контракт "?
Работодателите означават, че най-рискови са секторите за ремонт на коли, преработваща индустрия, селско стопанство, хотелиерство и недвижимите парцели. А съгласно служащите картината е по-различна, проучванията демонстрират, че строителството е най-уязвим, селското стопанство, медии, автосервизите, както и застрахователните услуги.
Работниците и работодатели са на еднообразно мение за рисковете при практиката "работа на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на недекларирана сума в брой ". Тук още веднъж строителството, селското стопанство, преработваща индустрия, хотелиерство са водещи при рисковите браншове.
Браншовете, които са най-силно уязвими към практиката “прикрити трудови договори”, не се разграничават от изброените нагоре, само че се прибавят секторите на обучение и научни проучвания. От "фалшива самонаетост " се отличават още веднъж научните служащи.
В последна сметка съгласно изследванията на АИКБ се оказва, че работата без контракт надалеч не е най-широко публикуваната форма на недекларирана претовареност, тъй като съгласно работодателите и служащите, най-масово прилаганата форма на недекларирана претовареност е работата на контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаема сума в брой. Това значи, че работодателите, които ползват тази процедура, разполагат със свободни суми, които употребяват за осъществяването на тези спомагателни плащания;
Продължавайки по логиката на сиви практики, това значи, че с изключение на сиви практики за наемане на лица, в значително предприятия от българската стопанска система се ползват и различен вид сиви практики (нарушаване на данъчната дисциплинираност и фискалното законодателство), с помощта на което се генерират "свободни " суми, с които се вършат разплащанията, означи проф. Емилия Ченгелова – основен специалист по плана.
Сивите практики нормално "вървят в пакет ", демонстрира още проучването - използването на една или друга сива процедура във връзка с трудовото и осигурителното законодателство не би била допустима, в случай че не се съпътства от сиви практики във връзка с отчитането на оборотите и продажбите.
По европейски план АИКБ е изследвала недекларираната претовареност в България посредством изследвания измежду работодатели и служащи. По думите на проф.Ченгелова, недекларирана претовареност е част от сивата стопанска система и е всяка активност, реализирана против възнаграждение, която е законна по своето естество, само че не е заявена пред органите на обществената власт.
Основни фактори за недекларираната претовареност
Според изследванията на асоциацията 91.1% от служащите и 83.3 % от работодателите смятат, пропуските и "вратичките " в законодателството са фактор, непосредствено влияещ върху възникването на недекларирана заетост;
Други 741 % от работодателите и 70.5% от служащите са решили, че в случай че нормативните регулации се трансформират постоянно, това няма да способства за основаването на устойчива законова среда, а 74,7 % и 73,1 % считат, че неналичието на правилно работещи предприятия оказва детерминиращо въздействие за пораждане на недекларирана заетост;
Според 63.6 % от работодателите и 90.6 % от служащите, съществуването на заеми, заеми или задължения също подтиква към включване в практики на недекларирана претовареност.
27.2 % от служащите оповестяват , че през последната една година техни другари, близки или сътрудници са работили без контракт.
36,0 % от служащите акцентират, че имат усещания от техни другари, близки или сътрудници, правили претовареност, завършена с контракт с фиктивни клаузи и в допълнение възнаграждение на необлагаеми суми в брой;
С прикрити трудови контракти са работили другари, близки или сътрудници на 18,4 % от работниците;
6,9 % от служащите имат усещания за осъществявана от техни другари, близки или сътрудници подправена самонаетост;
39,8 % от служащите оповестяват, че техни другари, близки или сътрудници са полагали ексклузивен труд през последната една година.
Кои възрасти са най-уязвими към недекларираната претовареност?
Най-уязвими са младежите, навлизащи на пазара на труда, започващи първа работа и доказващи се на своята първа работа, както и пенсионерите - хората, които към този момент са излезли от дейната трудова възраст и търсят способи за повишение на своите приходи.
Лицата в дейна трудова възраст са в доста по-ниска степен склонни към включване с сиви практики на работното място. Това с особена мощ касае лицата сред 35 и 54 годишна възраст.
Пандемията и ограниченията, които страната подхваща в поддръжка на бизнеса и хората поради рестриктивните мерки за работа, потвърдиха нуждата от обявление на трудовата претовареност и приходите. Мерките на страната за опазване на заетостта и приходите на наетите, както и за поддръжка на бизнеса, в допълнение са довели до изсветляването на стопанската система. Около това мнение се сплотиха заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова.
Зам.-министърът на труда и социалнта полиика посочи, че регистрираното понижаване на недекларираната претовареност през годините се дължи на подхванатите ограничения на кабинета за формализиране на стопанската система. Според него за ограничаването на този тип претовареност значимо значение тази и идващите години ще имат признатите в края на предходната година промени в Кодекса на труда. Справянето с недекларирания труд е един от главните цели и в активността на Главната ревизия по труда, като измежду проблематичните браншове, където се вършат инспекции, Лазаров уточни "Търговията ", "Ремонт на коли и мотоциклети ", "Строителството ", "Селското стопанство " и "Туризма ".
Председателят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова съобщи, че ограниченията, свързани с предварителната защита на сивата стопанска система и недекларираната претовареност, ще бъдат измежду акцентите в работата на съвета тази година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ