АИКБ настоява за спешно свикване на Националния икономически съвет
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) желае незабавно привикване на Националния стопански съвет, на който да бъдат разисквани въпросите, които забавят внасянето на Плана за възобновяване и резистентност, както и фиша за икономическа промяна. Това стана ясно след извършеното съвещание на Управителния съвет на Асоциацията.
АИКБ упорства за бързо внасяне на проекта и приканва да се възстановят в цялостен размер средствата за директната поддръжка на вложенията и нововъведенията в предприятията, пренасочени към финансови принадлежности.
„ За нас острият проблем е замразяването на пари за основаване на финансови принадлежности и пилеенето на запас за такси за ръководство за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от замяна на смяната. АИКБ желае доказателства, че афишираната смяна не е замяна на бенефициентите и не основава благоприятни условия за корупция. Такова доказателство може да бъде отвод от неверното пренасочване на директната поддръжка на вложенията в предприятията към финансови принадлежности, освен това, ръководени от свързани лица “, съобщи ръководителят на УС Васил Велев.
Според управителния съвет на АИКБ и сега на българския пазар има задоволително доста финансови принадлежности, които обаче бизнеса не припознава и по никакъв метод не може да се реализира търсения от министерството на стопанската система резултат. Като образец бяха посочени гаранционните стратегии на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15% и фондовете за дялово вложение, ръководени от „ Фонда на фондовете “, където са вложени няма и 14% за 5 години! От началото на Ковид рецесията българските предприятия са декапитализирани, мощно задлъжнели и с лимитирани благоприятни условия да влагат. Предложените финансови принадлежности няма да обезпечат бързо възобновяване. За разлика от тях обаче директната поддръжка ще обезпечи потребността от ликвидност и ще задейства спомагателни частни вложения.
АИКБ изрично акцентира нуждата от значително преправяне и актуализация на главните програмни документи в областта на енергетиката и климата, а точно Стратегията за стабилно енергийно развиване до 2030 година с небосвод до 2050 година, Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата 2021-2030 година, както и обвързваните с това национални проекти, в това число Плана за развиване на преносната електрическа мрежа на България. Въпреки многократните и навременни предизвестия от страна на бизнеса, към този момент сме очевидци на пагубни за стопанската система ни последствия от неприятно управлявания развой на договаряне на механизми за потенциал, половинчатите старания в посока либерализация на електроенергийния пазар, в това число неосъществено преразглеждане на проблематични дълготрайни контракти.
Ето за какво, поради опасността от пропускането на всевъзможни благоприятни условия за обезпечаване на съответно солидарно европейско финансиране при реализиране на нужните секторни промени, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за редуциране на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно сложени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни периоди 2025 година, 2030 година и 2035 година, както и с последна дата за прекратяване на въглищното електропроизводство – да вземем за пример 31 декември 2035 година
Убедено твърдим, че тази цел е изцяло постижима и даже не е амбициозна при съществуването на политическа воля. За същия интервал би трябвало да се разработят проектите за навреме създаване на заместващи мощности, за осъществяване на нужните социално-икономически ограничения в засегнатите райони, за поддръжка и реализация на нови технологии за произвеждане и предпазване на сила. Това би трябвало да се случи по един транспарантен, координиран и одобрен от обществото ни модел на преход, хармонизиращ на националните ни и на общоевропейските ни ползи – без подправени популистки обещания, които само водят до трайно утежняване на икономическите вероятности (регионални и национални), до ощетяване на засегнатите групи, до необратими демографски деформации и загуба на народен запас!
На бъдещето съвещание на Националния стопански съвет Асоциация на индустриалния капитал в България ще предложи за разискване напредъка по построяването на Единна входна точка (ЕВТ) за подаване на икономическа информация. Това е проблем, за който бизнеса сигнализира от повече от 5 години и решаването, на който се блокира за следващ път. НИС би трябвало да упорства за незабавно прекачване на построяването и ръководството на ЕВТ от Агенция по вписванията към Националния статистически институт. Така посредством свързване на системите на Национален статистически институт, Национална агенция за приходите и Агенция по вписванията бизнеса ще подава гратис годишните си финансови доклади на едно-единствено място. От АИКБ смятат, че основаването на тази Единна входна точка би асъдействало за понижаване на административната тежест върху бизнеса и надлежно за възстановяване на бизнес климата в страната.
На съвещанието на УС беше разискван и въпроса за смяна на районирането на България на равнище NUTS 2, с което да се даде опция за пренасочване на повече средства към по-слабо развитите райони у нас. Новото райониране на равнище NUTS 2 ще отстрани забележимите негативни резултати от настоящето райониране върху по-слабо развитите области на Югозападен планов регион – Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка и Софийска области и ще увеличи интензитета на безвъзмездната помощ получавана от Европейски Съюз за финансиране на планове.
АИКБ упорства за бързо внасяне на проекта и приканва да се възстановят в цялостен размер средствата за директната поддръжка на вложенията и нововъведенията в предприятията, пренасочени към финансови принадлежности.
„ За нас острият проблем е замразяването на пари за основаване на финансови принадлежности и пилеенето на запас за такси за ръководство за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от замяна на смяната. АИКБ желае доказателства, че афишираната смяна не е замяна на бенефициентите и не основава благоприятни условия за корупция. Такова доказателство може да бъде отвод от неверното пренасочване на директната поддръжка на вложенията в предприятията към финансови принадлежности, освен това, ръководени от свързани лица “, съобщи ръководителят на УС Васил Велев.
Според управителния съвет на АИКБ и сега на българския пазар има задоволително доста финансови принадлежности, които обаче бизнеса не припознава и по никакъв метод не може да се реализира търсения от министерството на стопанската система резултат. Като образец бяха посочени гаранционните стратегии на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15% и фондовете за дялово вложение, ръководени от „ Фонда на фондовете “, където са вложени няма и 14% за 5 години! От началото на Ковид рецесията българските предприятия са декапитализирани, мощно задлъжнели и с лимитирани благоприятни условия да влагат. Предложените финансови принадлежности няма да обезпечат бързо възобновяване. За разлика от тях обаче директната поддръжка ще обезпечи потребността от ликвидност и ще задейства спомагателни частни вложения.
АИКБ изрично акцентира нуждата от значително преправяне и актуализация на главните програмни документи в областта на енергетиката и климата, а точно Стратегията за стабилно енергийно развиване до 2030 година с небосвод до 2050 година, Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата 2021-2030 година, както и обвързваните с това национални проекти, в това число Плана за развиване на преносната електрическа мрежа на България. Въпреки многократните и навременни предизвестия от страна на бизнеса, към този момент сме очевидци на пагубни за стопанската система ни последствия от неприятно управлявания развой на договаряне на механизми за потенциал, половинчатите старания в посока либерализация на електроенергийния пазар, в това число неосъществено преразглеждане на проблематични дълготрайни контракти.
Ето за какво, поради опасността от пропускането на всевъзможни благоприятни условия за обезпечаване на съответно солидарно европейско финансиране при реализиране на нужните секторни промени, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за редуциране на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно сложени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни периоди 2025 година, 2030 година и 2035 година, както и с последна дата за прекратяване на въглищното електропроизводство – да вземем за пример 31 декември 2035 година
Убедено твърдим, че тази цел е изцяло постижима и даже не е амбициозна при съществуването на политическа воля. За същия интервал би трябвало да се разработят проектите за навреме създаване на заместващи мощности, за осъществяване на нужните социално-икономически ограничения в засегнатите райони, за поддръжка и реализация на нови технологии за произвеждане и предпазване на сила. Това би трябвало да се случи по един транспарантен, координиран и одобрен от обществото ни модел на преход, хармонизиращ на националните ни и на общоевропейските ни ползи – без подправени популистки обещания, които само водят до трайно утежняване на икономическите вероятности (регионални и национални), до ощетяване на засегнатите групи, до необратими демографски деформации и загуба на народен запас!
На бъдещето съвещание на Националния стопански съвет Асоциация на индустриалния капитал в България ще предложи за разискване напредъка по построяването на Единна входна точка (ЕВТ) за подаване на икономическа информация. Това е проблем, за който бизнеса сигнализира от повече от 5 години и решаването, на който се блокира за следващ път. НИС би трябвало да упорства за незабавно прекачване на построяването и ръководството на ЕВТ от Агенция по вписванията към Националния статистически институт. Така посредством свързване на системите на Национален статистически институт, Национална агенция за приходите и Агенция по вписванията бизнеса ще подава гратис годишните си финансови доклади на едно-единствено място. От АИКБ смятат, че основаването на тази Единна входна точка би асъдействало за понижаване на административната тежест върху бизнеса и надлежно за възстановяване на бизнес климата в страната.
На съвещанието на УС беше разискван и въпроса за смяна на районирането на България на равнище NUTS 2, с което да се даде опция за пренасочване на повече средства към по-слабо развитите райони у нас. Новото райониране на равнище NUTS 2 ще отстрани забележимите негативни резултати от настоящето райониране върху по-слабо развитите области на Югозападен планов регион – Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка и Софийска области и ще увеличи интензитета на безвъзмездната помощ получавана от Европейски Съюз за финансиране на планове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ