Концлагерите на смъртта
Асоциациите, които провокира Втората международна война, са бомбардировки, опустошения, гибел за доста хора. Измежду тези показа се губи тихият смут от войната, който съставляват концлагерите на гибелта.
Те са основани на територията на някои окупирани страни от Третия райх като Полша, само че не са ново събитие. Такива места за човекоизтребление има и в Германия и те са първите, основани още след идването на Адолф Хитлер на власт през 1933 година.
Като феномен лагерите на гибелта нямат аналог в международната история. Това са не просто места за ликвидиране на хора, които се числят към враговете, а за обезличаване и смазване на човешката душeвност и за смяна на естествената природа на индивида.
В същото време са и поле за изява на стоицизма и издръжливостта на човешкото създание, както и на силата на духа и волята за живот.
Човешката популация може да научи доста за себе си, изучавайки архивите на тези институции и това познание дава повече от всевъзможни научи проучвания и опити.
Всъщност концлагерите са един великански античовешки опит, който дълго ще изследваме и обясняваме. Паметта на жертвите изисква това изпитание от потомците. Паметта за сходни събития би трябвало да се запази грижливо, с цел да бъде поръчител, че те няма да се повторят.
Създаване на концентрационните лагери в Германия 1933-1945 година
Скоро след идването на Адолф Хитлер на власт през 1933 година стартират да се появяват първите концентрацонни лагери. Основната им характерност е изолацията на хората, робската им употреба и унищожаването на всички, посочени от фашистите като врагове на немския народ.
Лагерите са институции, основани от страната с държавно финансиране. В основата им седи Наредбата за запазване на страната и нацията, издадена на 28 февруари 1933 година.
Изпращането в концлагер става без присъда и без избран интервал от време.
Разположението на тези лагери е планувано покрай огромни индустриални предприятия и кариери, където лагерниците да работят рабски и производството да бъде бързо доставяно до мястото, за което е предопределено.
В самото начало концлагерите са място, където инакомислещите да бъдат превъзпитани. В интервала от 1940 до 1945 година те са метод за ликвидиране на доста хора.
Гладни, заболели, измежду пердах и нечовешко отношение, лагерниците работят тежък несвойствен труд в необикновено сложни условия. Тъй като няма кой да тегли каруци или тежки предмети, тази работа се прави от пандизчиите. За всяко отклоняване или неспособност да се извърши настояването са прилагани брутални санкции.
В лагерите се правят и всевъзможни медицински опити, като множеството приключват със гибелта на лагерниците, подложени на опита. Отделно доста от тях са наказвани със гибел за разнообразни прегрешения.
Основна специфичност на концлагерите е психическата преса върху затворените там. Първото нещо, което човек, попаднал там, губи е името си, движимостите и идентичността си. Всеки получава номер и затворнически облекла. Така престава да бъде персона, а животът му е единствено номер и няма никаква стойност.
В лагерите са изпращани и деца. В някои лагери има отделения за малолетни, има даже новородени, попаднали там с родителите си. Много от децата умират още преди да дойдат в лагера. С тях също са осъществявани медицински опити.
Кои са най-известните лагери на гибелта?
Първият концлагер е основан през март 1933 година в Дахау, Бавария. Той става моделът, по който след това се устройват останалите лагери, на първо време в Германия, а след това в някои от завладените страни.
Лагерът в Дахау е издигнат върху определен терен в блатиста околност, който се отличава с планински вреден климат, тежък изключително през есенните и зимните месеци.
Първите пандизчии са от политическите съперници на ръководещите, измежду които има и комунисти; евреи; хомосексуалисти; очевидци на Йехова и престъпни нарушители.
От 1940 година в лагера са изпращани и пандизчии от окупираните европейски страни. В него е центърът за заличаване на духовенството, изключително на полските духовници след окупацията на Полша. Около 250 хиляди поляци минават през този лагер като 10 хиляди от тях губят живота си там.
Смята се, че за към 12 години, до 1945 година в този лагер са умрели към 150 хиляди индивида.
Друг прочут лагер на гибелта е Бухенвалд. Той е издигнат в Тюрингия, покрай Ваймар. От 1937 до 1945 година през него минават към 250 хиляди пандизчии. Първите са комунисти, социалдемократи, евреи, хомосексуалисти и почитатели на религиозни учения, както и нарушители. Скоро по-късно в лагера биват докарани поляци, чехи, словаци, австрийци, а също и роми.
Лагерниците поставят каторжнически труд, прокопавайки тунели към фабриките за муниции. В този лагер се правят и медицински опити.
Лагерът Заксенхаузен е издигнат на към 30 километра от Берлин и действа от 1936 до 1945 година. Затворниците създават керамични павета. Това, което се прави в други лагери, е процедура и в този. В лагера има газова камера, крематориум и място за екзекуция. През този лагер минават 200 хиляди индивида.
Друг вид лагери са тези за неотложно заличаване, нещо като центрове за евтаназия. Такъв е лагерът Хартхайм покрай Линц. Той работи от 1938 до 1944 година. В лагера са сложени газови камери, в които са унищожавани в началото инвалиди и психологично заболели германци, включително и деца. Между 1940 и 1943 година в камерите са обгазени към 30 хиляди индивида, избрани от нацисткия режим като хора без значение. Между тях има и инвалиди от други страни.
С напредването на Втората международна война са издигнати нови лагери, в които главно са изпращани военнопленници. Те създават муниции, работят в каменоломни и както на всички места другаде при безчовечен условия на труд.
Съществуват и лагери като Берген - Белзен покрай Хановер, в който пандизчиите не са принуждавани да работят, като се изключи работата на територията на самия лагер, само че мястото е база при евакуацията на доста концлагери Наричат го фабрика на гибелта. Когато британците освобождават лагера в него са затворени 90 хиляди индивида.
Още след нахлуването в Полша, въз основата на лагерите, които съществуват в Третия райх, Германия стартира да строи такива лагери и на територията на Полша. После това се случва и с останалите окупирани страни.
Част от пандизчиите от лагерите в Полша и други страни са превозени към лагери в Германия и по този начин нацистката система основава едно мъчно следене на хората, затворени в лагер. Издирването на близки, изчезнали в лагерите на гибелта, става задача за някои техни потомци.
Има и обособени лагери единствено дами или мъже, единствено за деца, с което се улеснява осъществяването на медицински опити върху дефинира публични групи.
Всички концлагери са отстранени през 1945 година, само че архивите се учат десетилетия по-късно и въз основа на тях се търси правосъдна отговорност за станалото там.
Днес множеството концлагери са превърнати в музеи, като достоверната конюнктура е непокътната, с цел да служи като жива памет за поколенията, които не трябва да позволяват повече сходно човекоизтребление.
