Да се завърнеш в родния Кърджали след 33 години
Арт изложба Кръг показва първата независима галерия в България на завърналата се след 33 години в родния Кърджали художничка Ширин Йълмаз.
Самата галерия, която ще бъде открита на 1 декември, носи името „ В гнездото: имах фантазия “.
Ширин Йълмаз е родена в Кърджали през 1981 година, а фамилията й емигрира в Турция по време на така наречен „ Възродителен развой “, когато тя е в начална учебна възраст. През 2004 година приключва компетентност живопис във Факултета по изящни изкуства в Университета Сакария /SAU/. Магистърска степен в региона на пластичните изкуства получава през 2013 година в Университета Коджаели /.
„ Толкова се вълнувам, че ще имам галерия в моята татковина! “ – написа Ширин в писмо до уредниците от Арт придвижване Кръг. Изложбата под заглавие „ В гнездото: имах фантазия “/ Yuvaya dönü?: Bir Rüya Gördüm/ Back to the Nest: I Had a Dream “ показва 33 картини, които в действителност са художествена интерпретация на остарели фотоси от детството на едно момиче, което преди 33 години е напуснало „ гнездото “, само че една от фантазиите му „ да се върне назад “ се сбъдва.
Със събитието уредниците означават и 38 години от „ разрушителното обществено инженерство “, наречено „ Възродителен развой “ /1984-1989/, когато на 24 декември 1984 година в България стартира вътрешна военна атака против регионите, обитаеми с етнически турци. Кърджалийски окръг е ограден от войска и милиция, въведени са контролно-пропусквателен пункт, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекратени, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и в допълнение въоръжени цивилни. Престъплението е към този момент осъществено, когато управляващите му дават име за пред света и стартират да го постановат благодарение на малкия екран и радиото като „ Възродителен развой “. В продължение на пет години, до самото рухване на комунистическия режим, изразът се употребява насериозно от пропагандата и присмехулно от популацията. През 1989 година режимът подхваща изселването на повече от 320 000 души в Турция. Асимилационната акция против турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една позиция, само че в знанието за събитията към момента остават сиви зони.
Сега Ширин Йълмаз е асистентка в Университета Сакария, Факултет по изкуства, дизайн и архитектура, катедра Живопис, където самата тя е приключила. Днес Ширин Йълмаз е художничка с присъединяване в доста национални и интернационалните изложения, научни конференция и арт събития в Турция и Европа. Като актьор и научен откривател тя се занимава главно с политическите аспекти на всекидневието и по какъв начин историите се трансформират от действителност в персонално прекарване и назад, като част от концепцията за свободата. „ Моите фигури или имат особено време, или носят духа на времето, в което са се появили. Но най-много търсят място, в което вярата в никакъв случай не свършва ” – признава Ширин. Тази идея е мощно развита в трите й независими изложения „ Някъде “ /2013, Истанбул/, „ Ново минало “ /2017, Анкара/ и „ Дни и следи “ /2021, Анкара/. В последно време артистичната рамка на търсенията на художничката се уголемява с проучване на резултатите на миграцията върху нашето всекидневие. Докато изследва миграцията, Ширин признава, че в действителност „ изследва следите от колониалистичното схващане в историята, в които се припокриват персонално минало и обществена памет, до момента в който постепенно зреят плодовете на вярата “.В творбите на Ширин Йълмаз на напред във времето излиза комплицирана картина на времето, която не е явна, само че разрешава асоциация с близкото минало. Нейните фигури споделят един тип обща орис, пътувайки сред времето и пространството, само че заседнали сред тях и търсейки втори късмет да съществуват. В творбите й концепцията за „ дом “ се интерпретира като отчуждение или леговище.
Самата галерия, която ще бъде открита на 1 декември, носи името „ В гнездото: имах фантазия “.
Ширин Йълмаз е родена в Кърджали през 1981 година, а фамилията й емигрира в Турция по време на така наречен „ Възродителен развой “, когато тя е в начална учебна възраст. През 2004 година приключва компетентност живопис във Факултета по изящни изкуства в Университета Сакария /SAU/. Магистърска степен в региона на пластичните изкуства получава през 2013 година в Университета Коджаели /.
„ Толкова се вълнувам, че ще имам галерия в моята татковина! “ – написа Ширин в писмо до уредниците от Арт придвижване Кръг. Изложбата под заглавие „ В гнездото: имах фантазия “/ Yuvaya dönü?: Bir Rüya Gördüm/ Back to the Nest: I Had a Dream “ показва 33 картини, които в действителност са художествена интерпретация на остарели фотоси от детството на едно момиче, което преди 33 години е напуснало „ гнездото “, само че една от фантазиите му „ да се върне назад “ се сбъдва.
Със събитието уредниците означават и 38 години от „ разрушителното обществено инженерство “, наречено „ Възродителен развой “ /1984-1989/, когато на 24 декември 1984 година в България стартира вътрешна военна атака против регионите, обитаеми с етнически турци. Кърджалийски окръг е ограден от войска и милиция, въведени са контролно-пропусквателен пункт, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекратени, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и в допълнение въоръжени цивилни. Престъплението е към този момент осъществено, когато управляващите му дават име за пред света и стартират да го постановат благодарение на малкия екран и радиото като „ Възродителен развой “. В продължение на пет години, до самото рухване на комунистическия режим, изразът се употребява насериозно от пропагандата и присмехулно от популацията. През 1989 година режимът подхваща изселването на повече от 320 000 души в Турция. Асимилационната акция против турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една позиция, само че в знанието за събитията към момента остават сиви зони.
Сега Ширин Йълмаз е асистентка в Университета Сакария, Факултет по изкуства, дизайн и архитектура, катедра Живопис, където самата тя е приключила. Днес Ширин Йълмаз е художничка с присъединяване в доста национални и интернационалните изложения, научни конференция и арт събития в Турция и Европа. Като актьор и научен откривател тя се занимава главно с политическите аспекти на всекидневието и по какъв начин историите се трансформират от действителност в персонално прекарване и назад, като част от концепцията за свободата. „ Моите фигури или имат особено време, или носят духа на времето, в което са се появили. Но най-много търсят място, в което вярата в никакъв случай не свършва ” – признава Ширин. Тази идея е мощно развита в трите й независими изложения „ Някъде “ /2013, Истанбул/, „ Ново минало “ /2017, Анкара/ и „ Дни и следи “ /2021, Анкара/. В последно време артистичната рамка на търсенията на художничката се уголемява с проучване на резултатите на миграцията върху нашето всекидневие. Докато изследва миграцията, Ширин признава, че в действителност „ изследва следите от колониалистичното схващане в историята, в които се припокриват персонално минало и обществена памет, до момента в който постепенно зреят плодовете на вярата “.В творбите на Ширин Йълмаз на напред във времето излиза комплицирана картина на времето, която не е явна, само че разрешава асоциация с близкото минало. Нейните фигури споделят един тип обща орис, пътувайки сред времето и пространството, само че заседнали сред тях и търсейки втори късмет да съществуват. В творбите й концепцията за „ дом “ се интерпретира като отчуждение или леговище.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ