Президентът на Нигер стана заложник заради бойкота на Русия
Армията на Нигер мина на страната на бунтовниците и президентът Мохамед Базум съвсем не му остана късмет да резервира властта. Това е огромен удар за Париж, защото доставката на уранова руда от тези места е от сериозно значение за него. Именно поради Франция Нигер потегли против Русия. Заради нея той е толкоз трагичен.
Президентът на Република Нигер Мохамед Базум към този момент можеше да се любува на Дворцовия площад в Санкт Петербург, само че вместо това беше взет за пленник от въоръжени бунтовници и отхвърлен от управлението на страната. И за това може да благодари на формален Париж, защото Нигер отхвърли да взе участие в срещата на високо ниво Русия-Африка под натиска на Франция, негов непрекъснат сътрудник или, по-добре казано, надзорник.
Двете страни имат нездравословни връзки от края на XIX век, когато французите вземат решение да завладеят басейна на езерото Чад и изпращат там по този начин наречената Централноафриканска експедиция под командването на капитан Пол Вуле. Като способ за колонизация той избира грабежите и кланетата - зверства от такова равнище, че в Париж избухва скандал и главорезът е уволнен. Вуле прострелва пратеника със заповедта да го в профил, въстава с желанието да стане глава на нова африканска империя, само че в последна сметка е погубен от сенегалците на френска работа измежду членовете на експедицията.
Малко преди този момент Вуле подрежда изтезанието на 150 дами и деца като възмездие за гибелта на двама бойци. Този призрачен случай, наред с доста други, изяснява продължаващите антиколониални настроения в Нигер. Французите мъчно отхапват това парче, само че реализират задачата си - и към момента не са го изпуснали от зъбите си.
Когато става непристойно да имаш колонии по света, президентът Шарл дьо Гол взема решение да ги трансформира в автономност в границите на Франция. Твърди се, че преобладаващо необразованото население на Нигер е гласувало за това на референдум, след което последователите на независимостта са били изгонени оттова, само че единствено две години по-късно, през 1960 година, все пак е провъзгласена независимостта - автономията наподобява не е задоволителна за локалните водачи.
Новата страна е управлявана от Амани Диори, някогашен член на френския парламент от последователите на автономията. Той бързо открива властнически режим и обвързва родината си със съюзнически контракти с Париж. Приходите от френския рандеман на уран са задоволителни за елита, останалата част от популацията живее в непроницаема беднотия, а режимът на Диори, пристрастен основно от външната политика, управлява в по-голямата си част единствено столицата и нейните покрайнини - други територии съществуват като натурално стопанство под игото на локалните тартори.
През 1974 година режимът пада и Нигер се впуска в всекидневие, всекидневно за Африка - от един боен прелом към различен. За съвсем 65 години публична самостоятелност има седем конституции и единствено едно спокойно прекачване на властта от президент на президент – на упоменатия Мохамед Базум през април 2021 година
Но даже този " исторически връх " в последния миг беше провален: следващият, само че несполучлив опит за боен прелом се състоя два дни преди встъпването в служба на Базум.
Такава интензивна битка за власт не е току-тъй: заемайки пето място в света по рандеман на уран, Нигер е една от най-слабо развитите страни в света и в няколко години слага световен антирекорд в така наречен Индекс на развиване. Причината е освен в локалната беднотия, само че и в ендемичната неначетеност.
Тази обстановка е комфортна за французите, които закачиха управляващите на Нигер със своите дотации и технологии. Единственото благосъстояние на страната е уранът, а извличането на облаги от него е недостъпно за локалната стопанска система заради неразвитост. Така че французите, които приказват на един (френски) език с елита, са монополисти.
Ако хората в Нигер са по-малко заети с всекидневно оцеляване, те най-сетне ще могат да овладеят четенето и да слагат под подозрение справедливостта на разпределението на благосъстоянието в страната. А също и за какво към момента всичко се командва от бели хора, чиито предшественици са направили етническо пречистване по тези места.
Зависимостта на Нигер от Париж също е мощна, тъй като е взаимна. Енергийната основа на Франция не е газ, както в Германия, а кротичък атом. Нигер дава на французите към 40% от нужния им уран. И също така приюти френския боен контингент, изпъден от прилежащите Мали и Буркина Фасо.
Там също животът е от прелом до прелом и на този исторически стадий новите управляващи са решили да се отърват от френското въздействие и недвусмислено демонстрират вратата на колонизаторите.
Смята се, че в това е взела участие и небезизвестната ЧВК “Вагнер ”, която по-късно окупира френските казарми. Френските медии също фантазират за присъединяване на “Вагнер ” в преврата в Нигер, което в техния случай наподобява на параноя, макар че би трябвало да признаем, че създателят на тази ЧВК Евгений Пригожин знае по какъв начин да изненадва.
Както и да е, в действителност мнозина чакат от Нигер, че в този момент той ще премине към антифренската група и че ще стартира да приема по-сериозно поканите за съветски срещи на върха. В последна сметка той в действителност има защо да ненавижда Франция.
Но е незаслужено да се хвърля виновността за тежкото състояние на страната единствено върху французите. Постоянната битка за власт и запаси в Нигер е предизвикана от доста неща, до етническата картина на място.
Малко повече от половината от популацията принадлежи към народа хауса. Джерма обаче се смятат за държавообразуващ народ: те са по-малко от 20%, само че са безспорното болшинство в столицата, град Ниамей и покрайнините му. Административният център на страната беше зависещ на президента Диори даже по време на упадъка на властта му, също и тъй като той също е локален джерма.
На север живеят номади – туарегите, които постоянно подвигат въстания, както и арабите. Те са под 2%, само че измежду тях влиза и сваленият към този момент Базум. Тоест, президентът на страната е цитадела на френското въздействие в Африка, чието чернокожо болшинство беше преследвано на расова основа, бяло по локалните стандарти. Един тип “Черните животи имат значение ”.
Прогнозата за бъдещето на Базум е напълно недвусмислена - той няма да бъде президент. Денят, който за него и неговите френски другари трябваше да бъде денят на протеста на срещата на върха Русия-Африка, стана за Нигер денят на промяната на властта. Ако в първия ден към момента имаше научен сюжет, съгласно който армията щеше да отърве президента от бунтовниците измежду персоналната му защита, то в четвъртък военното командване разгласи, че ще се причисли към хунтата, с цел да „ предотврати клане “.
По-трудно е ситуацията с бъдещето на Нигер като цяло. Въпреки всички локални стихии, французите нормално успяваха да запазят тази територия под собствен надзор, защото цената на загубата за тях е висока - доста по-висока от геополитическите провали в Буркина Фасо или Мали, за които Еманюел Макрон упреква Русия.
Това обаче е самоотбрана на Макрон - да упрекна Русия. Много по-значимо е дейното и неактивното му присъединяване в сриването на френското въздействие в Африка. С такова " надарено " управление Париж може да загуби също и Нигер.
Може би това е също толкоз неизбежна загуба, колкото и загубата на Алжир, отрязана от военачалник дьо Гол (гордостта на френската империя в този момент е една от най-проруските страни в Африка, освен това намерено проруска). Защото Франция „ към този момент не е същата “, само че и преди този момент си беше неприятна.
Когато Пол Вуле сплотява френските колонии в Западна Африка с огън и меч, едно от племената, които го провокират, е племето Азну, водено от кралица Саравуния. Местните я считали за магьосница.
Народът на Саравуния губи безславно борбата, наложена на нашествениците. След като бяга, кралицата несъмнено е проклела французите, другояче каква магьосница е. Местните знаят по-добре - дали да имат вяра или не, само че политическият брак с Париж не беше благополучен - към този момент 130 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Президентът на Република Нигер Мохамед Базум към този момент можеше да се любува на Дворцовия площад в Санкт Петербург, само че вместо това беше взет за пленник от въоръжени бунтовници и отхвърлен от управлението на страната. И за това може да благодари на формален Париж, защото Нигер отхвърли да взе участие в срещата на високо ниво Русия-Африка под натиска на Франция, негов непрекъснат сътрудник или, по-добре казано, надзорник.
Двете страни имат нездравословни връзки от края на XIX век, когато французите вземат решение да завладеят басейна на езерото Чад и изпращат там по този начин наречената Централноафриканска експедиция под командването на капитан Пол Вуле. Като способ за колонизация той избира грабежите и кланетата - зверства от такова равнище, че в Париж избухва скандал и главорезът е уволнен. Вуле прострелва пратеника със заповедта да го в профил, въстава с желанието да стане глава на нова африканска империя, само че в последна сметка е погубен от сенегалците на френска работа измежду членовете на експедицията.
Малко преди този момент Вуле подрежда изтезанието на 150 дами и деца като възмездие за гибелта на двама бойци. Този призрачен случай, наред с доста други, изяснява продължаващите антиколониални настроения в Нигер. Французите мъчно отхапват това парче, само че реализират задачата си - и към момента не са го изпуснали от зъбите си.
Когато става непристойно да имаш колонии по света, президентът Шарл дьо Гол взема решение да ги трансформира в автономност в границите на Франция. Твърди се, че преобладаващо необразованото население на Нигер е гласувало за това на референдум, след което последователите на независимостта са били изгонени оттова, само че единствено две години по-късно, през 1960 година, все пак е провъзгласена независимостта - автономията наподобява не е задоволителна за локалните водачи.
Новата страна е управлявана от Амани Диори, някогашен член на френския парламент от последователите на автономията. Той бързо открива властнически режим и обвързва родината си със съюзнически контракти с Париж. Приходите от френския рандеман на уран са задоволителни за елита, останалата част от популацията живее в непроницаема беднотия, а режимът на Диори, пристрастен основно от външната политика, управлява в по-голямата си част единствено столицата и нейните покрайнини - други територии съществуват като натурално стопанство под игото на локалните тартори.
През 1974 година режимът пада и Нигер се впуска в всекидневие, всекидневно за Африка - от един боен прелом към различен. За съвсем 65 години публична самостоятелност има седем конституции и единствено едно спокойно прекачване на властта от президент на президент – на упоменатия Мохамед Базум през април 2021 година
Но даже този " исторически връх " в последния миг беше провален: следващият, само че несполучлив опит за боен прелом се състоя два дни преди встъпването в служба на Базум.
Такава интензивна битка за власт не е току-тъй: заемайки пето място в света по рандеман на уран, Нигер е една от най-слабо развитите страни в света и в няколко години слага световен антирекорд в така наречен Индекс на развиване. Причината е освен в локалната беднотия, само че и в ендемичната неначетеност.
Тази обстановка е комфортна за французите, които закачиха управляващите на Нигер със своите дотации и технологии. Единственото благосъстояние на страната е уранът, а извличането на облаги от него е недостъпно за локалната стопанска система заради неразвитост. Така че французите, които приказват на един (френски) език с елита, са монополисти.
Ако хората в Нигер са по-малко заети с всекидневно оцеляване, те най-сетне ще могат да овладеят четенето и да слагат под подозрение справедливостта на разпределението на благосъстоянието в страната. А също и за какво към момента всичко се командва от бели хора, чиито предшественици са направили етническо пречистване по тези места.
Зависимостта на Нигер от Париж също е мощна, тъй като е взаимна. Енергийната основа на Франция не е газ, както в Германия, а кротичък атом. Нигер дава на французите към 40% от нужния им уран. И също така приюти френския боен контингент, изпъден от прилежащите Мали и Буркина Фасо.
Там също животът е от прелом до прелом и на този исторически стадий новите управляващи са решили да се отърват от френското въздействие и недвусмислено демонстрират вратата на колонизаторите.
Смята се, че в това е взела участие и небезизвестната ЧВК “Вагнер ”, която по-късно окупира френските казарми. Френските медии също фантазират за присъединяване на “Вагнер ” в преврата в Нигер, което в техния случай наподобява на параноя, макар че би трябвало да признаем, че създателят на тази ЧВК Евгений Пригожин знае по какъв начин да изненадва.
Както и да е, в действителност мнозина чакат от Нигер, че в този момент той ще премине към антифренската група и че ще стартира да приема по-сериозно поканите за съветски срещи на върха. В последна сметка той в действителност има защо да ненавижда Франция.
Но е незаслужено да се хвърля виновността за тежкото състояние на страната единствено върху французите. Постоянната битка за власт и запаси в Нигер е предизвикана от доста неща, до етническата картина на място.
Малко повече от половината от популацията принадлежи към народа хауса. Джерма обаче се смятат за държавообразуващ народ: те са по-малко от 20%, само че са безспорното болшинство в столицата, град Ниамей и покрайнините му. Административният център на страната беше зависещ на президента Диори даже по време на упадъка на властта му, също и тъй като той също е локален джерма.
На север живеят номади – туарегите, които постоянно подвигат въстания, както и арабите. Те са под 2%, само че измежду тях влиза и сваленият към този момент Базум. Тоест, президентът на страната е цитадела на френското въздействие в Африка, чието чернокожо болшинство беше преследвано на расова основа, бяло по локалните стандарти. Един тип “Черните животи имат значение ”.
Прогнозата за бъдещето на Базум е напълно недвусмислена - той няма да бъде президент. Денят, който за него и неговите френски другари трябваше да бъде денят на протеста на срещата на върха Русия-Африка, стана за Нигер денят на промяната на властта. Ако в първия ден към момента имаше научен сюжет, съгласно който армията щеше да отърве президента от бунтовниците измежду персоналната му защита, то в четвъртък военното командване разгласи, че ще се причисли към хунтата, с цел да „ предотврати клане “.
По-трудно е ситуацията с бъдещето на Нигер като цяло. Въпреки всички локални стихии, французите нормално успяваха да запазят тази територия под собствен надзор, защото цената на загубата за тях е висока - доста по-висока от геополитическите провали в Буркина Фасо или Мали, за които Еманюел Макрон упреква Русия.
Това обаче е самоотбрана на Макрон - да упрекна Русия. Много по-значимо е дейното и неактивното му присъединяване в сриването на френското въздействие в Африка. С такова " надарено " управление Париж може да загуби също и Нигер.
Може би това е също толкоз неизбежна загуба, колкото и загубата на Алжир, отрязана от военачалник дьо Гол (гордостта на френската империя в този момент е една от най-проруските страни в Африка, освен това намерено проруска). Защото Франция „ към този момент не е същата “, само че и преди този момент си беше неприятна.
Когато Пол Вуле сплотява френските колонии в Западна Африка с огън и меч, едно от племената, които го провокират, е племето Азну, водено от кралица Саравуния. Местните я считали за магьосница.
Народът на Саравуния губи безславно борбата, наложена на нашествениците. След като бяга, кралицата несъмнено е проклела французите, другояче каква магьосница е. Местните знаят по-добре - дали да имат вяра или не, само че политическият брак с Париж не беше благополучен - към този момент 130 години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ