Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината ❤ Хорхе Луис Борхес
Аржентинският публицист, есеист и стихотворец Хорхе Луис Борхес е считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански създатели на 20 век. Той е роден в Буенос Айрес, само че едвам 15-годишен отпътува за Женева.
Там се среща с концепциите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се открива по-късно, попада в кръга на локалните писатели ултраисти.
През 1921 година се завръща в Аржентина и взема присъединяване в основаването на няколко литературни и метафизичен списания.
Световната си популярност дължи на първо място на своите къси разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 г. в Женева.
В негова чест ви предлагаме 15 от най-великите му изявления:
„ Когато станеш на моята възраст, разбираш, че не си могъл да направиш нещата по-добре, в сравнение с си ги направил в началото. “
„ Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкоз неприятно преобразяване. ”
„ Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от ХVІІІ век, етимологичните проучвания, усета на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза счита, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът желае постоянно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм жертван да си остана Борхес, а не аз (ако въобще съм някой), само че себе си откривам по-малко в неговите книги, в сравнение с в доста други или в нестихващите звуци на някоя китара “.
„ Сънищата са нещо доста повече, в сравнение с допускаме. Те освен оказват помощ да спим добре. Сънят е първата художествена активност, първата дребна театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме по едно и също време създателят, пиесата, фенът, създателят. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, тъй като и те сънуват “.
„ Тежка и изтощителна полуда е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една концепция, която отлично може да бъде изказана за броени минути. Има по-добър способ: да внушиш, че книгите към този момент съществуват, и да предложиш някакво резюме или коментар върху тях. Така са постъпили Карлайл в „ Сартор Резартус “ и Бътлър в „ The Fair Haven ” – творби, които имат минуса, че си остават книги, не по-малко тавтологични от другите. По- рационален, по-некадърен, по- мързелив, аз избрах да напиша бележки върху мислени книги “.
„ С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, само че да простят същински са способни единствено извисените духом… ”
„ Винаги съм си представял, че раят е библиотека “.
„ Всъщност, не съм сигурен, че живея. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички дами, които съм обичал и всички градове, които съм посетил “.
„ Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел “.
„ Дали съм с теб или без теб е единственият метод, по който аз меря времето “.
„ Писането не е нищо повече от ръководене на фантазии “.
„ Препрочитането, а не четенето, е това, което се брои “.
„ Да умреш за дадена религия е доста по-лесно в сравнение с да живееш по нейните правила “.
„ Засади личните си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя “.
„ Не приказва, в случай че не можеш да подобриш тишината “.
