До крепостта Боровец и околните забележителности
Античната цитадела " Боровец ", намираща се близо до Правец и Ботевград, е доста уместно място за еднодневна екскурзия (за столичани - среща се единствено на един час път). Там се съчетават история, красива околност и чудесни панорамни гледки. Историята е в останките на твърдина, красивата околност може да се види и усети с ходенето по пътеката към руините, а превъзходните гледки се откриват от скалистия връх, на който е била издигната крепостта.
Въпросният връх е Голям Боровец (848 м), който се намира на близо 5 км северно от правешкото село Разлив. И изобщо не се открива мъчно: Тръгва се от Правец към Ботевград и се стига до село Разлив - малко преди него даже има табела с надпис " Антична цитадела " Боровец ". Завива се още след първата къща надясно и оттова към този момент просто се следват указателните табелки.
Пътят навлиза последователно в гората и се изкачва, криволичейки, по близкия хълм. Около 5 км след поемането по него стартира пешеходният маршрут. Той тръгва след отбивката на един ляв завой - има табелки, както и обширна повърхност за паркиране на коли.
Първоначално се върви по черен коларски път, по протежението на който са инсталирани маси и пейки за отдих. Десетина минути по-късно в профил се вижда ловджийски подслон, наоколо до който също има завършено място за отмора с маси, пейки и даже детски люлки. Оттам за крепостта се продължава по черния път (в този сектор той е настлан с пластмасови паркинг детайли, с цел да не се изрови при изобилните дъждове и порои) и след още 15 минути се доближава до втора огромна зона за отмора. А от нея вече пред погледа изниква и връх Голям Боровец - на отсрещния подострен рид.
Почти незабавно след втората почивна зона стартира доста стръмното нанагорнище към крепостта. Тази права към този момент е по-красивата естествена пътека, упомената първоначално. Тя минава през чудесна горичка, само че тук-там се откриват и хубави гледки, тъй че, в случай че човек не бърза, може да поспира и да им се наслаждения. Въпреки че е стръмно, пътеката се вие на серпентини и изкачването се оказва не особено трудно. На всеки от завоите има указателни табели и трасето не може да се обърка.
Така след към 15 минути спокоен ход по пътеката се стига до античната цитадела " Боровец ".
В нея се влиза през останките от единствената ѝ врата, която съгласно осведомителното табло е била съзнателно изградена с асиметрична форма. Настрани и нагоре от портата са зидовете. На самия връх е била цитаделата, в която е поставена и триангулачната точка на връх Голям Боровец, указваща неговата точна надморска височина - 847.88 м. Гледайки от върха надолу, може да се проследят разположенията на всички разкрити здания и пространства, а още по-надолу е северозападната крепостна стена.
От Боровец се откриват чудесни панорамни гледки най-вече на юг и изток. Отлично се вижда автомагистрала " Хемус ", а зад нея на хоризонта е старопланинското било. На югозапад пък, вдясно от отсрещния рид, в ниското се вижда и Ботевград.
ЗА КРЕПОСТТА
Каменната стена загражда повърхност от 5200 дка, като приблизителните размери на крепостта са 100 на 50 м. Мястото е доста добре подбрано, тъй като стръмният терен прави твърдината труднодостъпна от всички страни и ѝ обезпечава естествена защита.
На върха в края на V и през ІV в. прочие н. е. е имало тракийско поселение, евентуално и светилище, тъй като в съответния исторически слой има фрагменти от жертвена клада. В цитадела мястото е превърнато от римските войски. Техните гарнизони са били принудени през 270-272 година да изоставят териториите на север от Дунав и да се изтеглят на юг. Заселват се в региона на Сердика, където образуват нови провинции. Данните сочат, че построяването на укреплението " Боровец " е станало през 60-те години на ІІІ век и може да се свърже точно с тези събития.
Крепостта е била част от Старопланинската укрепителна система, като е функционирала до края на VI, най-късно началото на VII век. Най-голямо значение обаче Боровец придобива през ІV в., когато доста подобни крепости са включени във вътрешната отбранителна система на провинциите Долна Мизия и Тракия. От върха има пряка визуална връзка с крепостите Острома (на изток), Боженишки Урвич (на запад), Градището (южно от Правец) и Чертиград (над село Ямна).
Археологическите изследвания демонстрират съществуване на два строителни интервала. През втория южната кула е била отстранена и в нея е издигната нова крепостна стена с дебелина 2,10 м. Градежът е от ломени и обработени камъни, които са били споени с бял хоросан в относително верни редове с дебелина 1,40 м, а в по-уязвимите места и до 1,60-1,80 м.
Досега са проучени руините на 12 от постройките навътре в крепостта. Повечето са с по едно помещение и с правоъгълен проект, а една от постройките е имала 4 пространства. Уличната мрежа се е състояла от тесни и къси пасажи сред постройките, маркирани по натурален метод от очертанията на постройките.
В източния бранш на " Боровец " археолозите са разкрили остатъци от ковашка пещ за обработка на метал, строена през VІ век. Тя е била построена от ломени камъни с калова заварка и хоросан, а от вътрешната страна е измазана с 20-сантиметров слой от хоросан, счукани тухли, въглени и шлака.
Заключението на изследователите е, че - съдейки по останките от гъсто построените сгради във вътрешността, огромното количество фрагменти от битова керамика, монети и битови предмети - " Боровец " е имала функции на укрепено населено място. На територията на крепостта са открити материали от времето на римските императори Елагабал (218-222), Гордиaн ІІІ (238-244), Траян Деций (249-251), Валериан І (253-260), Клавдий ІІ Готски (268-270) и Аврелиан (270-275), Константин І (306-337), Валентиниан І (364-375), Теодосий І (379-395), Марциан (450-457), Лъв І (457-474), Юстин І (518-527) и Юстиниан І (527-565).
Всички тези любопитни данни може да се научат от историческия музей в Правец. Но археологическите изследвания не престават и се чакат още открития, които да доизсветлят историята на Боровец.
КАКВО ДРУГО?
Еднодневната разходка до крепостта " Боровец " може да се съчетае с посещаване и на други забавни обекти в региона. Ето някои от тях:
- Средновековната църква " Св.Великомъченик Георги ". Тя е издигната през XIV век и се намира на 1 км северозападно от ботевградското село Трудовец. Сградата е археологически монумент от национално значение.
- Чекотински манастир „ Св. Архангел Михаил “. Това е настоящ мъжки манастир, намиращ се по поречието на река Малък Искър, покрай село Своде, на 15 км от Правец.
- Крепост Боженишки Урвич - средновековно каменно барикада, което се вижда от Боровец. То е археологически монумент със статут на обект от национално значение. Намира се на 3 км южно от село Боженица и на 20 км от Ботевград.
- Скравена . Селото е на 6 км северно от Ботевград. В него се намира мемориалният паметник-костница на Ботевите четници . Той е открит на 18 май 1982 година с гала по преместване на съхранените от локалните хора черепи на десетте Ботеви четници от църквата " Св.безсребреници Козма и Дамян " в селото. На 2 км североизточно от Скравена пък е манастирът " Св.Николай ", който е учреден по времето на Втората българска страна.
Въпросният връх е Голям Боровец (848 м), който се намира на близо 5 км северно от правешкото село Разлив. И изобщо не се открива мъчно: Тръгва се от Правец към Ботевград и се стига до село Разлив - малко преди него даже има табела с надпис " Антична цитадела " Боровец ". Завива се още след първата къща надясно и оттова към този момент просто се следват указателните табелки.
Пътят навлиза последователно в гората и се изкачва, криволичейки, по близкия хълм. Около 5 км след поемането по него стартира пешеходният маршрут. Той тръгва след отбивката на един ляв завой - има табелки, както и обширна повърхност за паркиране на коли.
Първоначално се върви по черен коларски път, по протежението на който са инсталирани маси и пейки за отдих. Десетина минути по-късно в профил се вижда ловджийски подслон, наоколо до който също има завършено място за отмора с маси, пейки и даже детски люлки. Оттам за крепостта се продължава по черния път (в този сектор той е настлан с пластмасови паркинг детайли, с цел да не се изрови при изобилните дъждове и порои) и след още 15 минути се доближава до втора огромна зона за отмора. А от нея вече пред погледа изниква и връх Голям Боровец - на отсрещния подострен рид.
Почти незабавно след втората почивна зона стартира доста стръмното нанагорнище към крепостта. Тази права към този момент е по-красивата естествена пътека, упомената първоначално. Тя минава през чудесна горичка, само че тук-там се откриват и хубави гледки, тъй че, в случай че човек не бърза, може да поспира и да им се наслаждения. Въпреки че е стръмно, пътеката се вие на серпентини и изкачването се оказва не особено трудно. На всеки от завоите има указателни табели и трасето не може да се обърка.
Така след към 15 минути спокоен ход по пътеката се стига до античната цитадела " Боровец ".
В нея се влиза през останките от единствената ѝ врата, която съгласно осведомителното табло е била съзнателно изградена с асиметрична форма. Настрани и нагоре от портата са зидовете. На самия връх е била цитаделата, в която е поставена и триангулачната точка на връх Голям Боровец, указваща неговата точна надморска височина - 847.88 м. Гледайки от върха надолу, може да се проследят разположенията на всички разкрити здания и пространства, а още по-надолу е северозападната крепостна стена.
От Боровец се откриват чудесни панорамни гледки най-вече на юг и изток. Отлично се вижда автомагистрала " Хемус ", а зад нея на хоризонта е старопланинското било. На югозапад пък, вдясно от отсрещния рид, в ниското се вижда и Ботевград.
ЗА КРЕПОСТТА
Каменната стена загражда повърхност от 5200 дка, като приблизителните размери на крепостта са 100 на 50 м. Мястото е доста добре подбрано, тъй като стръмният терен прави твърдината труднодостъпна от всички страни и ѝ обезпечава естествена защита.
На върха в края на V и през ІV в. прочие н. е. е имало тракийско поселение, евентуално и светилище, тъй като в съответния исторически слой има фрагменти от жертвена клада. В цитадела мястото е превърнато от римските войски. Техните гарнизони са били принудени през 270-272 година да изоставят териториите на север от Дунав и да се изтеглят на юг. Заселват се в региона на Сердика, където образуват нови провинции. Данните сочат, че построяването на укреплението " Боровец " е станало през 60-те години на ІІІ век и може да се свърже точно с тези събития.
Крепостта е била част от Старопланинската укрепителна система, като е функционирала до края на VI, най-късно началото на VII век. Най-голямо значение обаче Боровец придобива през ІV в., когато доста подобни крепости са включени във вътрешната отбранителна система на провинциите Долна Мизия и Тракия. От върха има пряка визуална връзка с крепостите Острома (на изток), Боженишки Урвич (на запад), Градището (южно от Правец) и Чертиград (над село Ямна).
Археологическите изследвания демонстрират съществуване на два строителни интервала. През втория южната кула е била отстранена и в нея е издигната нова крепостна стена с дебелина 2,10 м. Градежът е от ломени и обработени камъни, които са били споени с бял хоросан в относително верни редове с дебелина 1,40 м, а в по-уязвимите места и до 1,60-1,80 м.
Досега са проучени руините на 12 от постройките навътре в крепостта. Повечето са с по едно помещение и с правоъгълен проект, а една от постройките е имала 4 пространства. Уличната мрежа се е състояла от тесни и къси пасажи сред постройките, маркирани по натурален метод от очертанията на постройките.
В източния бранш на " Боровец " археолозите са разкрили остатъци от ковашка пещ за обработка на метал, строена през VІ век. Тя е била построена от ломени камъни с калова заварка и хоросан, а от вътрешната страна е измазана с 20-сантиметров слой от хоросан, счукани тухли, въглени и шлака.
Заключението на изследователите е, че - съдейки по останките от гъсто построените сгради във вътрешността, огромното количество фрагменти от битова керамика, монети и битови предмети - " Боровец " е имала функции на укрепено населено място. На територията на крепостта са открити материали от времето на римските императори Елагабал (218-222), Гордиaн ІІІ (238-244), Траян Деций (249-251), Валериан І (253-260), Клавдий ІІ Готски (268-270) и Аврелиан (270-275), Константин І (306-337), Валентиниан І (364-375), Теодосий І (379-395), Марциан (450-457), Лъв І (457-474), Юстин І (518-527) и Юстиниан І (527-565).
Всички тези любопитни данни може да се научат от историческия музей в Правец. Но археологическите изследвания не престават и се чакат още открития, които да доизсветлят историята на Боровец.
КАКВО ДРУГО?
Еднодневната разходка до крепостта " Боровец " може да се съчетае с посещаване и на други забавни обекти в региона. Ето някои от тях:
- Средновековната църква " Св.Великомъченик Георги ". Тя е издигната през XIV век и се намира на 1 км северозападно от ботевградското село Трудовец. Сградата е археологически монумент от национално значение.
- Чекотински манастир „ Св. Архангел Михаил “. Това е настоящ мъжки манастир, намиращ се по поречието на река Малък Искър, покрай село Своде, на 15 км от Правец.
- Крепост Боженишки Урвич - средновековно каменно барикада, което се вижда от Боровец. То е археологически монумент със статут на обект от национално значение. Намира се на 3 км южно от село Боженица и на 20 км от Ботевград.
- Скравена . Селото е на 6 км северно от Ботевград. В него се намира мемориалният паметник-костница на Ботевите четници . Той е открит на 18 май 1982 година с гала по преместване на съхранените от локалните хора черепи на десетте Ботеви четници от църквата " Св.безсребреници Козма и Дамян " в селото. На 2 км североизточно от Скравена пък е манастирът " Св.Николай ", който е учреден по времето на Втората българска страна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ