Минимална заплата от 1080 лв. очакват синдикатите за 2025 г.
Синдикатите чакат минималната заплата от 1080 лева за 2025 година Това сподели пред публицисти Любослав Костов, основен икономист на КНСБ. Костов взе участие в конференция „ Европейската инструкция за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България “, проведена от индустриалните федерации на КТ „ Подкрепа “ и на КНСБ, взаимно с IndustriALL.
На 1 септември министърът на труда и обществената политика би трябвало да дефинира минималната работна заплата за идната година, сподели още той и напомни, че близо 2200 лева е междинната заплата за първото тримесечие на тази година. По думите му предлагането за бъдещата минимална работна заплата е за 15,7% растеж.
Костов изрази вяра за придвижване в процеса на договаряне сред синдикатите и Министерството на труда и обществената политика по отношение на транспониране на текстовете на Европейската инструкция за минималната работна. По думите му крайният период за транспониране е 15 ноември и евентуално срокът няма да бъде спазен. В отговор на въпрос дали тази сума би била съответна, Костов напомни, че съгласно разбор на синдиката нужната сума за живот на един работещ е 1450 лева Новият размер на минималната работна заплата няма да води до адекватност, само че ще приближи съотношението към сумата, която ние изчисляваме, добави той. Директивата би ни дала рамка и механизъм, върху които да стъпим, сподели още Костов и напомни, че от КНСБ оферират да има разнообразни минимални заплати по отношение на просветителната степен.
Държавата би трябвало да има проект какво ще направи, с цел да увеличи обсега с групови контракти до 80%, както е записано в директивата, добави Костов. По думите му там, където има групови трудови контракти, минималната работна заплата е по-висока с 14% спрямо местата, на които липсва групов трудов контракт и обществените неравенства понижават. Бизнесът отхвърля да приказва за заплати за прехрана и за него не е значимо каква е формулата, а формулата да води до невисок резултат, сподели Костов в отговор на въпрос дали бизнесът ще се съгласи да увеличи минималната заплата с 15 на 100.
Атанас Кацарчев, основен икономист на КТ „ Подкрепа “, сподели, че преди половин година са дали предложенията си и чакат отговор от изпълнителната власт. Трябва да търсим икономическа успеваемост, само че и обществена правдивост, а след транспонирането на тази инструкция синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече принадлежности за влияние, добави той. Минималната заплата би трябвало да се доближава към издръжката за живота, с цел да могат хората да си платят налозите и осигуровките, да посрещнат главните си потребност от храна. Основният ни спор с бизнеса е този период какъв да бъде като %, като в този момент е закрепен да е половината от междинната работна заплата. Кацарчев също изрази скептицизъм, че директивата ще бъде транспонирана в законодателството ни до 15 ноември.
Димитър Манолов, президент на КТ „ Подкрепа “, уточни, че работят в условия на сериозна политическа неустойчивост, което постоянно се отразява на резултата на работата на синдикатите. По думите му в България към този момент е направена първата стъпка по имплементиране на директивата и законово е въведен методът, по който се дефинира минималната работна заплата. Трудно е да се чака изключително доближаване по тематиката, защото нашата цел е размерът на минималната работна заплата да е допустимо по-висок, а на бизнеса е радикално противоположна, сподели още Манолов.
Ненко Салчев, началник на отдел „ Трудово право и условия на труд “ в Министерството на труда и обществената политика, сподели, че директивата ще стартира да се ползва след транспонирането ѝ и в министерството чакат предложенията и на обществените сътрудници. Делът на лицата, обхванати от груповото трудово договаряне в интервала 2011- 2023 година, се е повишил с 14,2%, като към 31 декември 2023 година има 193 подписани групови трудови контракта в промишлеността, обхващащи 118 хиляди души. Само в към една трета от груповите трудови контракти въобще се договаря минимална работна заплата, уточни той. Има разнообразни механизми, по които се договаря минималната работна заплата, като преобладаващият механизъм е договаряне на твърда сума. В по-малко от 20% минималната работна заплата в КТД е уговорена като коефициент от минималната работна заплата в страната, което значи автоматизирано повишение. Само в един случай е уговорена минимална работна заплата като коефициент от минималната работна заплата в сектора.
Там, където има групово договаряне, минималната работна заплата е доста по-висока, като междинната контрактувана минимална работна заплата е била 1185 лева, когато минималната работна заплата за страната беше 780 лева, добави Салчев. Най-често срещаната контрактувана минимална заплата е малко над 1400 лева, а най-високата – 1560 лева, уточни още Салчев.
На 1 септември министърът на труда и обществената политика би трябвало да дефинира минималната работна заплата за идната година, сподели още той и напомни, че близо 2200 лева е междинната заплата за първото тримесечие на тази година. По думите му предлагането за бъдещата минимална работна заплата е за 15,7% растеж.
Костов изрази вяра за придвижване в процеса на договаряне сред синдикатите и Министерството на труда и обществената политика по отношение на транспониране на текстовете на Европейската инструкция за минималната работна. По думите му крайният период за транспониране е 15 ноември и евентуално срокът няма да бъде спазен. В отговор на въпрос дали тази сума би била съответна, Костов напомни, че съгласно разбор на синдиката нужната сума за живот на един работещ е 1450 лева Новият размер на минималната работна заплата няма да води до адекватност, само че ще приближи съотношението към сумата, която ние изчисляваме, добави той. Директивата би ни дала рамка и механизъм, върху които да стъпим, сподели още Костов и напомни, че от КНСБ оферират да има разнообразни минимални заплати по отношение на просветителната степен.
Държавата би трябвало да има проект какво ще направи, с цел да увеличи обсега с групови контракти до 80%, както е записано в директивата, добави Костов. По думите му там, където има групови трудови контракти, минималната работна заплата е по-висока с 14% спрямо местата, на които липсва групов трудов контракт и обществените неравенства понижават. Бизнесът отхвърля да приказва за заплати за прехрана и за него не е значимо каква е формулата, а формулата да води до невисок резултат, сподели Костов в отговор на въпрос дали бизнесът ще се съгласи да увеличи минималната заплата с 15 на 100.
Атанас Кацарчев, основен икономист на КТ „ Подкрепа “, сподели, че преди половин година са дали предложенията си и чакат отговор от изпълнителната власт. Трябва да търсим икономическа успеваемост, само че и обществена правдивост, а след транспонирането на тази инструкция синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече принадлежности за влияние, добави той. Минималната заплата би трябвало да се доближава към издръжката за живота, с цел да могат хората да си платят налозите и осигуровките, да посрещнат главните си потребност от храна. Основният ни спор с бизнеса е този период какъв да бъде като %, като в този момент е закрепен да е половината от междинната работна заплата. Кацарчев също изрази скептицизъм, че директивата ще бъде транспонирана в законодателството ни до 15 ноември.
Димитър Манолов, президент на КТ „ Подкрепа “, уточни, че работят в условия на сериозна политическа неустойчивост, което постоянно се отразява на резултата на работата на синдикатите. По думите му в България към този момент е направена първата стъпка по имплементиране на директивата и законово е въведен методът, по който се дефинира минималната работна заплата. Трудно е да се чака изключително доближаване по тематиката, защото нашата цел е размерът на минималната работна заплата да е допустимо по-висок, а на бизнеса е радикално противоположна, сподели още Манолов.
Ненко Салчев, началник на отдел „ Трудово право и условия на труд “ в Министерството на труда и обществената политика, сподели, че директивата ще стартира да се ползва след транспонирането ѝ и в министерството чакат предложенията и на обществените сътрудници. Делът на лицата, обхванати от груповото трудово договаряне в интервала 2011- 2023 година, се е повишил с 14,2%, като към 31 декември 2023 година има 193 подписани групови трудови контракта в промишлеността, обхващащи 118 хиляди души. Само в към една трета от груповите трудови контракти въобще се договаря минимална работна заплата, уточни той. Има разнообразни механизми, по които се договаря минималната работна заплата, като преобладаващият механизъм е договаряне на твърда сума. В по-малко от 20% минималната работна заплата в КТД е уговорена като коефициент от минималната работна заплата в страната, което значи автоматизирано повишение. Само в един случай е уговорена минимална работна заплата като коефициент от минималната работна заплата в сектора.
Там, където има групово договаряне, минималната работна заплата е доста по-висока, като междинната контрактувана минимална работна заплата е била 1185 лева, когато минималната работна заплата за страната беше 780 лева, добави Салчев. Най-често срещаната контрактувана минимална заплата е малко над 1400 лева, а най-високата – 1560 лева, уточни още Салчев.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ