Просвещението
Англичанинът Исак Нютон е прочут на хората по целия свят още от учебно заведение. Познаваме го като талантлив физик, разкрил закона за всеобщата гравитация, който е дефинирал фамозните му три закона на механиката, кръстени на него. Но другата страна на творчеството на Нютон към момента остава малко известна.
Пробуждащ интерес
Бъдещият популярен академик е роден през 1642 година в семейство на йомени – дребни земевладелци, които обаче са били принудени да обработват независимо своя дял земя. Бащата Исак умира още преди раждането му, а майката се омъжва наново, раждайки нови деца, тъй че чичо му Уилям Аско става педагог на младия гений. Това значително определило ориста на бъдещия академик. Аско, ученик на университета в Кеймбридж, пръв възпитал в своя племенник любовта към знанието, насърчавайки интереса му към четенето и технологиите.
На 12-годишна възраст Нютон е бил изпратен на учебно заведение в град Грантъм, където незабавно впечатлява учителите с изключителните си качества. Те били толкоз впечатлени от невероятното дете, че когато майката завежда 16-годишния Исак у дома, пристигнали учители от Кеймбридж Тринити Колидж (където към този момент били чували за надарения тийнейджър), убеждавайки го да не прекъсва образованието си…
На 18-годишна възраст Нютон става студент в Тринити Колидж и е признат гратис, а по-късно даже стартира да заплаща стипендия за специфични университетски триумфи. Той нямал другари, тъй като младият мъж се интересувал от книги и просвета. Той бил необикновено наясно с откритията на своето време – да вземем за пример, макар че по това време астрономическите хрумвания на Птолемей и Аристотел се преподавали в Кеймбридж, тетрадките на Исак съдържали записи на теориите на Коперник, Галилей, Кеплер. Освен това в колежа Нютон за пръв път се интересувал от астрология.
През 1663 година, до момента в който се разхождал из панаира, Исак се натъкнал на книги по хиромантия и астрология. След като обиколил страниците им, той се заинтересувал от диаграмите и изчисленията, които видял на тях. В желанието си да ги разбере, Нютон купил книгите, като след това стартира да ги учи самичък, в свободното си време.
Трябва да се каже, че по това време върхът на известността на астрологията, която се приемало на съществено, отминало. На прага била епохата на песимизъм и доста хора, които били образовани, следвайки модата на своята ера, считали за съвсем собствен дълг да осмиват старите познания, които по една или друга причина не попадат в определението на науката.
Астрологията постоянно била обект на насмешки. Исак Нютон обаче приел дисциплината съществено, и почнал да я учи деликатно и да я пази от офанзивите на другите студенти, а след това и от сътрудниците учени. Така, съгласно очевидци, един път в спор с сътрудника си Едмонд Халей за астрологията, Нютон уверено се обърнал към него – „ Сър Халей! Изучих този предмет, а ти не! “
Учен и астролог
Въпреки това, през множеството време Нютон бил заставен да учи астрология зад затворени порти, без да дава необятно полезрение на заниманието си. Това събитие е била повода астрологичните писания на великия академик да не са достигнали до наше време. Само в оксфордската библиотека, в особено вместилище за изключително скъпи антични документи, се пази неповторимият етюд на Нютон по астрология. За страдание достъпът до него е строго стеснен. Следователно за наличието на трудовете на учения, отдадени на античната просвета, можело да се съди единствено по инертни доказателства.
И по този начин, знае се било, че сър Исак се интересувал от личния си хороскоп и считал датата си на раждане на 24 декември 1642 година, католическата Коледа, за извънредно удобен ден. Коледа нормално е доста удобен миг за раждането на гении, означи един път ученият с комизъм. Изследователят персонално е изготвил своя лична натална карта, персонален хороскоп по време на раждането, който, в случай че е вярно изчислен, е в положение тъкмо да опише освен характера, само че даже и ориста на човек. Исак Нютон нееднократно е казвал, че неговият гений, неизменност и успеваемост са предопределени тъкмо от момента на раждането му.
През 1664 година, дружно с доста други хора, Нютон вижда комета, която лети над небето. Такова забавно астрономическо събитие не може да не заинтересува любознателният откривател и той напълно предстоящо почнал да прави калкулации, пробвайки се да разбере, какво предвещава небесният друмник за хората. Резултатите го изумили – оказвало се, че кометата дава обещание ужасни неприятности. Нютон приел получената информация, употребявайки точни математически формули, повече от съществено. Затова на идната година, откакто приключил колежа, той напуснал стените му, тъкмо сега, когато чумата пристигнала в града.
Може би това е избавило живота на учения. От 1665 до 1667 година той живеел в дома си във Вулсторп, откакто изчаква епидемията и пожара в Лондон с последвалите безредици в страната и изгубената англо-холандска война. Ако за Англия това били години на сложни тествания, то Исак Нютон претърпял същински креативен напредък. Точно през този интервал той разкрил Закона за всеобщата гравитация.
Класовете по астрология и желанието да потвърди нейната значимост тласнали откривателя да учи придвижването на небесните тела. Наблюдавайки ги, Исак открива противоположната квадратична взаимозависимост на гравитацията на планетите към Слънцето според от дистанцията и пресмята вярното съответствие на земната гравитация и центробежната мощ на Луната. Мисленето за повода за сходни закономерности помогнало на гениалния академик да направи своето фамозно изобретение.
Докато живеел в Woolsthorpe, Исак Нютон почнал да ползва своите астрологични познания за разбора на Библията. Впоследствие това се трансформира във значима област на проучването за него. Нютон, откровено набожен, обичал богословието, опитвал се да разбере, доколкото е допустимо, Божествения проект, да се задълбочи в смисъла на библейските пророчества. В това, счита той, науките ще му оказват помощ – математика и астрология.
Известно е, че ученият е създател на няколко богословски трактата. От оживелите богословски творби най-известните са тълкуването на Апокалипсиса и есето за оракул Даниил. Според техните откриватели в тези нютонови текстове се крие код, който разрешава да се видят астрологичните калкулации, направени от Нютон сред редовете. Очевидно той се опитал да скрие тънкостите на своите проучвания от обществото, страхувайки се, че потреблението на астрологията, което към този момент е третирано нееднозначно, свещените текстове ще провокират публично неодобрение.
Тайното създание на Исак Нютон
Трябва да се каже, че Нютон се справил добре с укриването на астрологичните си писания. Никога не изоставяйки и не защитавайки астрологията, той въпреки всичко оставя най-вече единствено клюки и митове за своя принос в тази просвета.
Една от най-интересните митове била историята за основаването от популярен академик на механична машина за пресмятане на ситуацията на планетите. В желанието си да улесни работата си, Нютон се замислил, за какво да не автоматизира процеса на намиране на координатите на небесните тела. Идеята безусловно го заразила. Очевидно ентусиазмът за другите механизми, непокътнати от детството, го били засегнали.
Започвайки с проучването на астрологичните книги и писания по механика, Исак почнал да рисува скица на бъдещо откритие, като поръчва обособени елементи от производителите на часовници и по-късно, деликатно ги приспособява една към друга. Той сглобявал творението си в продължение на часове.
Резултатът от работата била кутия, сходна на циферблат с решетка от астрономически координати, приложена към него. Вместо стрелки на циферблата били ситуирани алегорични изображения на планетите. Отстрани на механизма имало дискове с изписани дати, дни, месеци, години. Докато всеки от тях се въртял, изображенията на планетите се движели към циферблата, нареждайки се в тези позиции, където ще бъдат планетите на дадената дата.
Въпреки че сходно създание на Нютон на пръв взор можело да наподобява необикновено, в действителност в него нямало нищо фантастично. Още през 1623 година е била измислена първата механична изчислителна машина Shikkard. Ако се задълбочите още по-дълбоко в древността, можете да си припомните механизма Антикитера, основан в ерата на Древен Рим, който е бил астрологичен калкулатор за пресмятане на ситуацията на планетите. Ако античните са могли да основат това, необикновено ли е, че дизайнът на сходно устройство можел да е зародил в главата на един от най-великите учени в човешката история?
По един или различен метод иронията на ориста се криела във обстоятелството, че сър Исак Нютон, който почитал и обожавал изцяло астрологията, несъзнателно се била трансформирала в причина за дългия и бездънен крах. Откритията на учения, трансформирали се в пробив за класическата механика, обърнали концепцията за света към тях и формирали подправена религия у доста хора за способността на физиката да изяснява всичко. На този декор астрологията несправедливо била изтласкана настрани като неприятния родственик. Ако елементарните хора скоро възвърнали доверието си в това, то тогава учените вечно се отвърнали от античните познания, обявявайки ги за псевдонаучни.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
