Невъзможно е да има военен заговор срещу Путин. Заплахата за него идва от другаде -
Андрей Солдатов, публицист, основен редактор на изданието „ Агентура.ру ”, в изявление за радио " Свобода ":
Пета работа (Пети департамент) на Федералната работа за сигурност (ФСБ) на Русия, която постоянно, в течение на 20 години, отговаряше за Украйна, се отличава със своите способи. Това не е чисто разследваща конструкция, без значение че е орган на външното разузнаване на ФСБ. По-скоро това е самобитна „ жандармерийска ” конструкция, действаща в бившето руско пространство. Нейните задания се заключават в това, че като „ политически оператор ” се намесва в политическите процеси в този периметър, в балтийските страни, а също и в така наречен „ близка чужбина ” (страните от някогашния руски лагер).
Главното разследващо ръководство (ГРУ) се занимава с тактическото и с оперативното военно разузнаване, а по този начин също и със стратегическото агентурно разузнаване зад граница, в полза на планирането и обезпечаването на активността на въоръжените сили. Специфичен и изключително ефикасен инструмент, с който разполага ГРУ, са подразделенията и частите на Силите със особено предопределение. В изискванията на войната в Украйна ролята на ГРУ набъбна значително.
Първоначално в Кремъл разчитаха на „ политическо решение ” в Украйна. По създание на „ политически прелом ”, който трябваше да се реализира вследствие на предизвиканата политическа рецесия, откакто войските нахлуят в Украйна.
Видимо обаче от тази концепция в Кремъл понастоящем към този момент се отхвърлиха и взеха решение да заложат на военното решение на казуса. И заради тази причина на първи проект към този момент работи ГРУ.
Петата работа на ФСБ беше основана в началото като малко ръководство „ Координация и оперативна информация ”, още в края на 90-те години. Именно когато Путин беше шеф на ФСБ. Това поделение беше образувано под негово управление.
Първоначално дилемите на Петия департамент бяха относително скромни. Той следваше да координира активността на районните звена на т.нар „ първи ” отдели на ФСБ. Във всяка районна конструкция на ФСБ има такива „ първи ” отдели, които дават отговор за вербовката на чужденци, краткотрайно или непрекъснато пребиваващи на територията на съответния район на Русия. Това беше наследено от руската процедура на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – в случай че даден чужденец „ се появи ” на наша територия, на място би трябвало да има подобаващ уред, който да се опита да го вербова.
Когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше разформиран и беше основана обособена Служба за външно разузнаване (СВР), „ първите отдели ” на районните ръководства се оказаха без координираща конструкция. И точно за това беше основано ръководството за Координация и оперативна информация.
Но апетитът на тази работа доста бързо набъбна и те желаеха да разполагат със лична зона за отговорност. В началото на 90-те години титулните външноразузнавателни структури на СВР и на ГРУ се договориха със своите „ сътрудници ” от пространството на Общността на самостоятелните страни взаимно да „ не се се води разследваща активност ”. Следователно – за ГРУ и за СВР повече не беше „ комфортно ” да се занимават с разузнаване на пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. И тогава, във основа на това, че смятаха Пети департамент за „ новаци ” в областта на външното разузнаване, които не са подписвали съглашението, им отделиха в качеството на тяхна зона за отговорност страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и от „ руския лагер ”.
А откакто стартира „ сезонът на цветните революции ”, на Пети департамент незабавно беше подредено „ да курират ” и политическите процеси в постсъветското пространство. В резултат на това те се трансфораха не толкоз в разследваща конструкция, а в „ политически ” инструмент и оператор.
През 2014 година, по време на анексирането на Крим, сред Путин и специфичните служби нямаше никаква отдалеченост. И военните, и представителите на специфичните служби поддържаха безусловно президента.
Сега ситуацията е радикално друго. Сега фрагментите от специфичните служби смятат: „ да, с Украйна трябваше да се направи нещо ”. Там са настроени параноично и задоволително „ ксенофобски ” по отношение на Украйна. Но на тях не им харесва по какъв начин всичко се прави. И на процедура те упрекват за това точно Путин. При това описът на претенциите се трансформира с развиването на ситуацията.
В началото беше удивлението: „ Но по какъв начин можахме да попаднем в сходно състояние ”, „ чакахме, че ще се прояви някаква „ прокремълска ” съпротива, която ще стартира да ни оказва помощ ”.
Сега претенциите към този момент са във връзка с задачите, които прогласява Путин. „ Как по този начин, след толкоз нескончаем интервал на военни дейности, може да се съгласи на лимитираните цели - единствено Донбас? ". Никой не схваща за какво беше належащо да затъват в такава ужасна война, с такова количество жертви и такива последствия за съветската стопанска система, а задачата да е толкоз незначителна.
Тези настроения обаче не съставляват сериозен политически риск за Путин. Няма никаква опасност от скрит план. По-скоро когато военните и изключително специфичните служби стартират да роптаят безшумно, това в същото време ги прави задоволително пасивни във връзка с зараждащите рецесии. Специалните служби са освен репресивни органи. Те извършват и осведомителни задания. Те би трябвало да рапортуват съответно какво се случва. И с това стартират проблеми. Защото би трябвало да се обясни кой е отговорен за неуспехите.
Генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на ГРУ, който беше назначен наскоро за отговарящ за разследващата активност срещу Украйна, е представител на доста характерна категория военни разузнавачи. Които стават все по-забележими и играят все по-активна роля в ГРУ.
Той не е напълно това, каквото си представяме за военния шпионин. Той няма практиката в класическата активност на ГРУ: стратегическо агентурно разузнаване под прикритието на военен-дипломатически представител зад граница. Той е „ спецназовец ” – кадрови военнослужещ от силите със особено предопределение.
Още при предшественика на Шойгу, Сердюков, бяха осъществени огромни съкращения в ГРУ. Дори беше препоръчано ГРУ да бъде извадено от състава на Генерален щаб и да бъде подчинено на цивилния министър на защитата. И въпреки че не се стигна до това, ГРУ беше обществено унижено, тъй като в формалното наименование отпадна „ разследващо ” и остана единствено „ Главно ръководство на Генерален щаб ” – а в Генерален щаб има още няколко „ основни ръководства ”. Тогава от състава на ГУ бяха извадени бригадите със „ особено предопределение ” и бяха осъществени съществени съкращения.
Когато за министър беше назначен Шойгу, той реши освен да върне всички компетенции на ГРУ, само че и да ги разшири. И поражда въпросът: от къде да вземат нови фрагменти. В така наречен военно-дипломатическа академия на ГРУ се приготвят стеснен брой офицери. И започнаха да притеглят офицери от силите със особено предопределение. С концепцията, че „ спецназовците ” схващат нещо от разузнаване, макар че се занимават всъщност със „ силово разузнаване ”.
Така лицето на ГРУ стартира да се трансформира. В последвалия интервал ГРУ се отличи с „ авантюризъм ” и свирепост. Характерни за това са провалената интервенция по отравянето на Сергей Скрипал и неговата щерка и интервенциите в Сирия.
Генерал Алексеев е от това потомство. Той самичък е управлявал „ 14-то ръководство на ГРУ ”, което се занимава със особено разузнаване. И това е неговият „ темперамент ” и визия по какъв начин би трябвало да работи военното разузнаване.
Много фактори приказват срещу сюжета за вероятен боен скрит план. Военните в Русия не биха могли да се проявят като „ военна прослойка ” по модела от Турция или Египет.
Путин доста добре схваща ролята на армията. Още в качеството му на изпълняващ длъжността президент, напролет на 2000 година той подписа заповед, разширяваща пълномощията на ФСБ вътре в армията. И в този момент съществуват нормативи какво количество агентура на ФСБ би трябвало да се построява и поддържа във всяко армейско отделение и в армейските звена от всички нива.
Най-големият проблем за Путин не е популацията, което се намира под въздействие на съветската агитация, а московската и районните бюрокрации. В Русия има избрана традиция от 90-те години на предишния век, когато обособени районни водачи бяха независими политически субекти. Съществуват условия недоволството в другите сфери да се изрази под някаква сходна обща форма. Когато се проявят сериозните последствия от икономическите наказания в районите, и то основно по въпроса за фрапантното повишаване на безработицата, районните администрации могат да стартират да работят отвън рамките на централизирания модел. Не става дума за курса на $, управляващите сполучливо се оправят с този проблем, а точно за огромната загуба на работни места.
Как районните управляващи ще отговорят по места, ще могат ли да поемат някаква отговорност за независими решения, ще чакат ли инструкции от Москва и дали ще ги извършват с „ досегашния възторг ”, ще търсят ли способи за договаряне с неизбежните митинги? Това може да бъде същинското тестване за сегашните управляващи.
Пета работа (Пети департамент) на Федералната работа за сигурност (ФСБ) на Русия, която постоянно, в течение на 20 години, отговаряше за Украйна, се отличава със своите способи. Това не е чисто разследваща конструкция, без значение че е орган на външното разузнаване на ФСБ. По-скоро това е самобитна „ жандармерийска ” конструкция, действаща в бившето руско пространство. Нейните задания се заключават в това, че като „ политически оператор ” се намесва в политическите процеси в този периметър, в балтийските страни, а също и в така наречен „ близка чужбина ” (страните от някогашния руски лагер).
Главното разследващо ръководство (ГРУ) се занимава с тактическото и с оперативното военно разузнаване, а по този начин също и със стратегическото агентурно разузнаване зад граница, в полза на планирането и обезпечаването на активността на въоръжените сили. Специфичен и изключително ефикасен инструмент, с който разполага ГРУ, са подразделенията и частите на Силите със особено предопределение. В изискванията на войната в Украйна ролята на ГРУ набъбна значително.
Първоначално в Кремъл разчитаха на „ политическо решение ” в Украйна. По създание на „ политически прелом ”, който трябваше да се реализира вследствие на предизвиканата политическа рецесия, откакто войските нахлуят в Украйна.
Видимо обаче от тази концепция в Кремъл понастоящем към този момент се отхвърлиха и взеха решение да заложат на военното решение на казуса. И заради тази причина на първи проект към този момент работи ГРУ.
Петата работа на ФСБ беше основана в началото като малко ръководство „ Координация и оперативна информация ”, още в края на 90-те години. Именно когато Путин беше шеф на ФСБ. Това поделение беше образувано под негово управление.
Първоначално дилемите на Петия департамент бяха относително скромни. Той следваше да координира активността на районните звена на т.нар „ първи ” отдели на ФСБ. Във всяка районна конструкция на ФСБ има такива „ първи ” отдели, които дават отговор за вербовката на чужденци, краткотрайно или непрекъснато пребиваващи на територията на съответния район на Русия. Това беше наследено от руската процедура на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – в случай че даден чужденец „ се появи ” на наша територия, на място би трябвало да има подобаващ уред, който да се опита да го вербова.
Когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше разформиран и беше основана обособена Служба за външно разузнаване (СВР), „ първите отдели ” на районните ръководства се оказаха без координираща конструкция. И точно за това беше основано ръководството за Координация и оперативна информация.
Но апетитът на тази работа доста бързо набъбна и те желаеха да разполагат със лична зона за отговорност. В началото на 90-те години титулните външноразузнавателни структури на СВР и на ГРУ се договориха със своите „ сътрудници ” от пространството на Общността на самостоятелните страни взаимно да „ не се се води разследваща активност ”. Следователно – за ГРУ и за СВР повече не беше „ комфортно ” да се занимават с разузнаване на пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. И тогава, във основа на това, че смятаха Пети департамент за „ новаци ” в областта на външното разузнаване, които не са подписвали съглашението, им отделиха в качеството на тяхна зона за отговорност страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и от „ руския лагер ”.
А откакто стартира „ сезонът на цветните революции ”, на Пети департамент незабавно беше подредено „ да курират ” и политическите процеси в постсъветското пространство. В резултат на това те се трансфораха не толкоз в разследваща конструкция, а в „ политически ” инструмент и оператор.
През 2014 година, по време на анексирането на Крим, сред Путин и специфичните служби нямаше никаква отдалеченост. И военните, и представителите на специфичните служби поддържаха безусловно президента.
Сега ситуацията е радикално друго. Сега фрагментите от специфичните служби смятат: „ да, с Украйна трябваше да се направи нещо ”. Там са настроени параноично и задоволително „ ксенофобски ” по отношение на Украйна. Но на тях не им харесва по какъв начин всичко се прави. И на процедура те упрекват за това точно Путин. При това описът на претенциите се трансформира с развиването на ситуацията.
В началото беше удивлението: „ Но по какъв начин можахме да попаднем в сходно състояние ”, „ чакахме, че ще се прояви някаква „ прокремълска ” съпротива, която ще стартира да ни оказва помощ ”.
Сега претенциите към този момент са във връзка с задачите, които прогласява Путин. „ Как по този начин, след толкоз нескончаем интервал на военни дейности, може да се съгласи на лимитираните цели - единствено Донбас? ". Никой не схваща за какво беше належащо да затъват в такава ужасна война, с такова количество жертви и такива последствия за съветската стопанска система, а задачата да е толкоз незначителна.
Тези настроения обаче не съставляват сериозен политически риск за Путин. Няма никаква опасност от скрит план. По-скоро когато военните и изключително специфичните служби стартират да роптаят безшумно, това в същото време ги прави задоволително пасивни във връзка с зараждащите рецесии. Специалните служби са освен репресивни органи. Те извършват и осведомителни задания. Те би трябвало да рапортуват съответно какво се случва. И с това стартират проблеми. Защото би трябвало да се обясни кой е отговорен за неуспехите.
Генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на ГРУ, който беше назначен наскоро за отговарящ за разследващата активност срещу Украйна, е представител на доста характерна категория военни разузнавачи. Които стават все по-забележими и играят все по-активна роля в ГРУ.
Той не е напълно това, каквото си представяме за военния шпионин. Той няма практиката в класическата активност на ГРУ: стратегическо агентурно разузнаване под прикритието на военен-дипломатически представител зад граница. Той е „ спецназовец ” – кадрови военнослужещ от силите със особено предопределение.
Още при предшественика на Шойгу, Сердюков, бяха осъществени огромни съкращения в ГРУ. Дори беше препоръчано ГРУ да бъде извадено от състава на Генерален щаб и да бъде подчинено на цивилния министър на защитата. И въпреки че не се стигна до това, ГРУ беше обществено унижено, тъй като в формалното наименование отпадна „ разследващо ” и остана единствено „ Главно ръководство на Генерален щаб ” – а в Генерален щаб има още няколко „ основни ръководства ”. Тогава от състава на ГУ бяха извадени бригадите със „ особено предопределение ” и бяха осъществени съществени съкращения.
Когато за министър беше назначен Шойгу, той реши освен да върне всички компетенции на ГРУ, само че и да ги разшири. И поражда въпросът: от къде да вземат нови фрагменти. В така наречен военно-дипломатическа академия на ГРУ се приготвят стеснен брой офицери. И започнаха да притеглят офицери от силите със особено предопределение. С концепцията, че „ спецназовците ” схващат нещо от разузнаване, макар че се занимават всъщност със „ силово разузнаване ”.
Така лицето на ГРУ стартира да се трансформира. В последвалия интервал ГРУ се отличи с „ авантюризъм ” и свирепост. Характерни за това са провалената интервенция по отравянето на Сергей Скрипал и неговата щерка и интервенциите в Сирия.
Генерал Алексеев е от това потомство. Той самичък е управлявал „ 14-то ръководство на ГРУ ”, което се занимава със особено разузнаване. И това е неговият „ темперамент ” и визия по какъв начин би трябвало да работи военното разузнаване.
Много фактори приказват срещу сюжета за вероятен боен скрит план. Военните в Русия не биха могли да се проявят като „ военна прослойка ” по модела от Турция или Египет.
Путин доста добре схваща ролята на армията. Още в качеството му на изпълняващ длъжността президент, напролет на 2000 година той подписа заповед, разширяваща пълномощията на ФСБ вътре в армията. И в този момент съществуват нормативи какво количество агентура на ФСБ би трябвало да се построява и поддържа във всяко армейско отделение и в армейските звена от всички нива.
Най-големият проблем за Путин не е популацията, което се намира под въздействие на съветската агитация, а московската и районните бюрокрации. В Русия има избрана традиция от 90-те години на предишния век, когато обособени районни водачи бяха независими политически субекти. Съществуват условия недоволството в другите сфери да се изрази под някаква сходна обща форма. Когато се проявят сериозните последствия от икономическите наказания в районите, и то основно по въпроса за фрапантното повишаване на безработицата, районните администрации могат да стартират да работят отвън рамките на централизирания модел. Не става дума за курса на $, управляващите сполучливо се оправят с този проблем, а точно за огромната загуба на работни места.
Как районните управляващи ще отговорят по места, ще могат ли да поемат някаква отговорност за независими решения, ще чакат ли инструкции от Москва и дали ще ги извършват с „ досегашния възторг ”, ще търсят ли способи за договаряне с неизбежните митинги? Това може да бъде същинското тестване за сегашните управляващи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ