Топлите океански води ерозират “ледникът на Страшния съдПълното срутване на

Топлите океански води ерозират “ледникът на Страшния съд ”
Пълното сриване на Туейтс ще провокира световна катастрофа 

Антарктида е единственият континент на Земята, който остава съвсем “чужд ”. Няма градове, пътища, население. Само лед, пълен до 4 километра. Но най-интересното е, че под него се крие нещо, което учените от дълго време се двоумят да разгласяват намерено.

Последните сателитни данни са шокиращи: ледникът Туейтс в Западна Антарктика, най-опасният в международните океани, стартира интензивно да се движи. Това не е просто следващото предизвестие в теоретичен отчет. Това е предвестител на световна злополука, вик за пробуждане, приближаващ от ледения завършек на света, само че засягащ всеки един човек на планетата.

Непосредствената причина за това злокобно събуждане са топлите океански води, които сходно на киселина ерозират солидната му основа, причинявайки пукнатини и ускорявайки свличането му в океана. Гигант, който е спял хилядолетия, е почнал да се пробужда. Но какъв е същинският мащаб на това събуждане и за какво ориста му е толкоз неразривно обвързвана с нашата?

Уникална роля

За да разберем мащаба на опасността, е належащо да осъзнаем неповторимата роля на ледника Туейтс в климатичната система на Земята. Неговият злокобен прякор - “ледникът на Страшния съд ” - не е журналистическа хипербола, а трезва оценка на пагубния му капацитет.



Туейтс губи почти 50 милиарда тона лед всяка година.

Този мразовит колос има в действителност планетарно въздействие. Площта му е съвсем колкото цялото Обединено кралство. Той работи като гигантска ледена тапа, физически задържайки колосални маси лед, ситуирани надълбоко в антарктическия континент. Пълното му сриване няма да бъде изолирано събитие. То ще провокира необратима верижна реакция, предизвиквайки топенето на други ледници и причинявайки пагубни климатични промени в цялата планета.

Последиците от цялостното му сриване са изчислени от учените и наподобяват като сюжет от филм на ужасите. Има две съществени прогнози, основани на настоящите данни: Минималните вреди ще бъдат повишаване на морското ниво с най-малко 60 сантиметра. Това е задоволително, с цел да заплаши крайбрежните градове по целия свят. А съгласно пагубния сюжет -морското ниво ще се увеличи с 3 до 5 метра, което ще докара до наводнение на цели райони и страни. Затова разтопяването на Туейтс не е локализиран проблем в Антарктика. То е спусък за световно изменение на климата и този механизъм се задейства сега.

Океанът го поглъща 

Коварността на опасността се крие в нейната скрита природа. Основната заплаха идва не от топлия въздух, който можем да измерим на повърхността, а от топлите океански течения, които ерозират ледника от вътрешната страна, надалеч от човешкото наблюдаване. Този развой прави обстановката още по-неконтролируема и сложна за предугаждане.

Механизмът на опустошение е елементарен и безсърдечен: топлите океански течения проникват под ледника, ерозирайки основата му, образувайки великански пукнатини и кухини. Отслабен от вътрешната страна, той губи връзката си с континента и се плъзга по-бързо във водата, където най-после се разпада.

Този развой към този момент е в разгара си. Ледникът Туейтс сега губи почти 50 милиарда тона лед всяка година. Това не е прогноза, а документиран факт. И до момента в който този спокоен палач продължава разрушителната си работа, реакцията на човечеството наподобява обезверено закъсняла.

Отчаяна задача

На фона на тези събития, интернационалната научна експедиция, проведена от Нова Зеландия, наподобява по-малко като избавителна интервенция и по-скоро като обезверен опит за по-точно премерване на скоростта на идната злополука. Учените не се пробват да спрат процеса - те просто желаят да документират неговите детайлности.

В продължение на един месец екип от откриватели ще работи на ръба на ледника. Използвайки комплицирано съоръжение - радари, сондажни платформи и профилирани датчици - те имат намерение да проучат по какъв начин топлата вода ерозира ледената завивка от вътрешната страна. Целта им е да добавят сателитните с полевите данни, с цел да схванат за какво това се случва толкоз бързо.

Дори и да е изцяло сполучлива, задачата ще разреши единствено “по-точни прогнози за бъдещето ”. Това е от решаващо значение за планирането на отбраната на крайбрежните градове, само че не прави нищо за справяне с главната причина. Докато учените се стремят да картографират по-точно нашето бъдеще, световният климатичен подтекст към този момент е произнесъл своята присъда. А тя е следната: Глобалното стопляне към този момент не е предсказване, а действителност. Ерозирането на ледника Туейтс не е нито съвпадане, нито особеност. То е директно и неоспоримо разследване от световното стопляне, което се е трансформирало от теоретична опасност в нашата ежедневна действителност.
Тази теза е подкрепена от неопровержими данни. Роман Вилфанд, началник на Хидрометеорологичния център, към този момент назова 2025 година една от най-топлите години в историята. Средната световна температура през последните три години (2023-2025 г.) е надхвърлила 1,5 градуса по Целзий. Тенденцията на стопляне е явна и не оставя място за подозрение.