„Господин Не“: 5 факта за най-емблематичния външен министър на СССР
Андрей Громико повтаря, че избира 10 години договаряния пред 1 ден война и остава правилен на думата си.
Заради това той е необятно почитан както в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и на Запад.
1. Громико става посланик по случайност
Легенда споделя, че Йосиф Сталин персонално утвърждава кандидатурата на Андрей Громико за работата му в руското външно министерство. Смята се, че звучната фамилия притегля вниманието му.
„ Громико. Добра фамилия! “, , че това са думите на Сталин.
Тази история може и да не е вярна, само че Сталин има голяма роля за издигането на Андрей Громико до заеманата от него позиция във външните работи. Макар и по по-недиректен и злокобен метод, ролята на Сталин е реалност.
Getty Images
През 1930-те години сталинските репресии обезкървяват Народния комисариат на външните работи: доста подготвени дипломати са репресирани, а свободните места би трябвало да бъдат запълнени с нови фрагменти. Кандидатите би трябвало да дават отговор на следните 2 условия: те би трябвало да владеят британски език и да са с „ пролетарски “ или „ селски “ генезис.
Така се случва, че младият Андрей Громико израства в селско семейство. Той научава британски от татко си, който отпътува за малко в , където се занимава с дърводобив. Кандидатът Громико има „ доблестен “ руски генезис, знае британски, висок е 185 см и има благозвучно име: всички тези фактори го вършат съвършен претендент за работа в Народния комисариат на външните работи.
„ Станах посланик инцидентно. Изборът можеше да падне върху всеки различен от служащите и селяните “,Громико години по-късно.
Дори в случай че Сталин не бе избрал персонално Громико от листата с претенденти, то той оказва значително въздействие в издигането на дипломата.
2. Громико прави сътрудниците си по-слаби преднамерено
Getty Images
Понякога Громико е сравняван с булдог, който не пуска жертвата си, а също и с тежък локомотив, който постепенно, само че несъмнено върви в избрана посока. Най-интересното е, че това не са просто метафори.
Един от многото гении на Громико е привидното му безпределно самообладание. Някои задгранични дипломати, договарящи със руския министър, се затрудняват да преминат през дългия развой на договаряния с него, когато виждат, че той не изпитва дискомфорт от разногласията за най-малките детайлности в продължение на часове.
Въпреки това личността му очарова доста от неговите сътрудници. Американският посланик Хенри Кисинджър споделя, че прави оценка обноските на Громико: „ Впечатлението, което Андрей Громико правеше, беше на един доста тъмен човек, доста професионален, доста правилен и всичко това е правилно. Именно подобен беше той. Към това бих желал обаче да прибавя: мощно образован, постоянно квалифициран, в никакъв случай негубещ хладнокръвие. Имаше ужасно възприятие за комизъм, което не беше незабавно явно, само че откакто човек го опознаеше, това беше от изключителна помощ при воденето на разговор “.
3. Лична покруса на Громико дефинира неговата безкомпромисна позиция
Daan Noske/Anefo
Колегите му постоянно се обръщат към него с “Г-н Не “. В отговор той споделя, че чува „ тяхното „ не “ доста по-често, в сравнение с те чуват моето „ не “. Въпреки това сред дипломатите от онази ера не е загадка, че Громико постоянно заема безкомпромисна позиция по доста въпроси, свързани с външните работи, в които е забъркан.
Оказва се, че може би това, което го прави човек с желязна воля, е персонална покруса. По време на Втората международна война, когато Громико едвам стартира работата си във външните работи, тримата му братя са в окопите. Двама от тях са убити в боевете, а третият умира от пострадвания след края на войната.
Дипломатът постоянно си спомня за приноса на фамилията си към успеха, когато договарянията включват Германия – някогашния зложелател на Съюз на съветските социалистически републики, или следвоенния интернационален ред.
Getty Images
Веднъж Громико признава, че споменът за умрелите му родственици носи на договарянията му чувство за съдбовна значимост и персонална инвестиция.
„ Няма да променим изхода от войната. Ако се предадем, ще бъдем проклети от всички тези, които са били измъчвани и убити. Когато договарям с немците, от време на време слушам по какъв начин братята ми шушукат зад тила ми: ‘Не се поддавай, Андрей, не се поддавай, не е ваше, а наше!` “, по този начин Громико логиката зад неговия праволинеен способ за договаряния.
4. Громико оказва помощ за оформянето на следвоенния международен ред
Юрий Иванов/Sputnik
Андрей Громико играе значима роля във образуването на следвоенния свят, а също и в превръщането му в едно по-безопасно място, доколкото това е допустимо по време на Студената война.
В обширната си дипломатическа кариера Громико прекарва 28 години като външен министър на Съюз на съветските социалистически републики и още доста години в дипломатическа работа на други длъжности – той е основен състезател в съвсем всички най-важни политически събития на XX век.
Громико оказва помощ за организирането на Техеранската конференция, на която през 1943 година се срещат Сталин, Рузвелт и Чърчил. Той също по този начин взе участие интензивно в подготовката на Потсдамската конференция, на която през 1945 година огромната тройка оформя следвоенния международен ред.
Cecil W. Stoughton
Той подписва учредителната харта на Организацията на обединените народи от името на Съветския съюз. Това го прави индивида, подписал хартата, основала организацията-символ на глобализирания свят през идващите години.
Договорът за частична възбрана на нуклеарни тествания е документ, който не разрешава тестванията за нуклеарно оръжие в атмосферата, в космоса и под вода. Той също е подписан през 1963 година, отчасти с помощта на напъните на Громико, които оказват помощ за това светът да е малко по-безопасен.
Громико най-високо следния си принос към света: „ Считам за максимален персонален триумф обединяването на следвоенните граници в Европа, скрепено с контракт. Ако европейските страни откажат тези съглашения и стартират да ги нарушават, то… война ще избухне още веднъж в Европа “.
5. Громико оказва помощ на Горбачов да пристигна на власт
Getty Images
През 1985 година Громико има шанса да стане автентичен водач на Съветския съюз, защото той е хипотетичен претендент за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, най-високият пост в Съветския съюз. Въпреки очевидната на Громико да напусне дипломацията и да се бори за най-високия пост в Съюз на съветските социалистически републики, той изоставя този проект в основен миг. След гибелта на руския водач Константин Черненко през 1985 година, Андрей Громико пътя към върха на Михаил Горбачов.
Причините за решението на Громико да отдръпна кандидатурата си са неразбираеми, изключително като се има поради скептичното му отношение към Горбачов, а по-късно и към политиката му. Громико обаче е единственият член на политбюрото, който утвърждава кандидатурата на Горбачов за сметка на други евентуални претенденти за най-високата служба в Съветския съюз.
С течение на времето разочарованието на Громико от направения по-рано избор става явно. Той слага под подозрение методите на Горбачов да ръководи страната. Громико обаче няма какво да направи, защото е трансфериран на позицията ръководител на Президиума на Върховния съвет, прочут още като президент на Съюз на съветските социалистически републики. Тази служба носи най-вече параден темперамент (обратно на американската система, президентът не разполага със същата власт като генералния секретар в СССР).
„ Не мога да кажа, че Горбачов се отнасяше към Громико с несъразмерна признателност. Громико беше оказал помощ за назначението му като Генерален секретар. Той обаче беше отхвърлен като външен министър и стана президент на Съветския съюз. Работата на президента на Съветския съюз не беше извънредно трудоемка, тъй че когато идвах в Москва като частен жител, постоянно минавах през кабинета му в Кремъл и си припомняхме доста неща като ветерани от Тридесетгодишната война, срещащи се още веднъж след доста борби “, това споделя известният американски посланик Хенри Кисинджър за своя конкурент, сътрудник и другар.
Getty Images
Громико се отдръпва от политиката на 1 октомври 1988 година. Към днешна дата той остава един от най-уважаваните дипломати в света, а също и най-дълго служилият външен министър в историята на Съветския съюз и модерна Русия.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Заради това той е необятно почитан както в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и на Запад.
1. Громико става посланик по случайност
Легенда споделя, че Йосиф Сталин персонално утвърждава кандидатурата на Андрей Громико за работата му в руското външно министерство. Смята се, че звучната фамилия притегля вниманието му.
„ Громико. Добра фамилия! “, , че това са думите на Сталин.
Тази история може и да не е вярна, само че Сталин има голяма роля за издигането на Андрей Громико до заеманата от него позиция във външните работи. Макар и по по-недиректен и злокобен метод, ролята на Сталин е реалност.
Getty Images
През 1930-те години сталинските репресии обезкървяват Народния комисариат на външните работи: доста подготвени дипломати са репресирани, а свободните места би трябвало да бъдат запълнени с нови фрагменти. Кандидатите би трябвало да дават отговор на следните 2 условия: те би трябвало да владеят британски език и да са с „ пролетарски “ или „ селски “ генезис.
Така се случва, че младият Андрей Громико израства в селско семейство. Той научава британски от татко си, който отпътува за малко в , където се занимава с дърводобив. Кандидатът Громико има „ доблестен “ руски генезис, знае британски, висок е 185 см и има благозвучно име: всички тези фактори го вършат съвършен претендент за работа в Народния комисариат на външните работи.
„ Станах посланик инцидентно. Изборът можеше да падне върху всеки различен от служащите и селяните “,Громико години по-късно.
Дори в случай че Сталин не бе избрал персонално Громико от листата с претенденти, то той оказва значително въздействие в издигането на дипломата.
2. Громико прави сътрудниците си по-слаби преднамерено
Getty Images
Понякога Громико е сравняван с булдог, който не пуска жертвата си, а също и с тежък локомотив, който постепенно, само че несъмнено върви в избрана посока. Най-интересното е, че това не са просто метафори.
Един от многото гении на Громико е привидното му безпределно самообладание. Някои задгранични дипломати, договарящи със руския министър, се затрудняват да преминат през дългия развой на договаряния с него, когато виждат, че той не изпитва дискомфорт от разногласията за най-малките детайлности в продължение на часове.
Въпреки това личността му очарова доста от неговите сътрудници. Американският посланик Хенри Кисинджър споделя, че прави оценка обноските на Громико: „ Впечатлението, което Андрей Громико правеше, беше на един доста тъмен човек, доста професионален, доста правилен и всичко това е правилно. Именно подобен беше той. Към това бих желал обаче да прибавя: мощно образован, постоянно квалифициран, в никакъв случай негубещ хладнокръвие. Имаше ужасно възприятие за комизъм, което не беше незабавно явно, само че откакто човек го опознаеше, това беше от изключителна помощ при воденето на разговор “.
3. Лична покруса на Громико дефинира неговата безкомпромисна позиция
Daan Noske/Anefo
Колегите му постоянно се обръщат към него с “Г-н Не “. В отговор той споделя, че чува „ тяхното „ не “ доста по-често, в сравнение с те чуват моето „ не “. Въпреки това сред дипломатите от онази ера не е загадка, че Громико постоянно заема безкомпромисна позиция по доста въпроси, свързани с външните работи, в които е забъркан.
Оказва се, че може би това, което го прави човек с желязна воля, е персонална покруса. По време на Втората международна война, когато Громико едвам стартира работата си във външните работи, тримата му братя са в окопите. Двама от тях са убити в боевете, а третият умира от пострадвания след края на войната.
Дипломатът постоянно си спомня за приноса на фамилията си към успеха, когато договарянията включват Германия – някогашния зложелател на Съюз на съветските социалистически републики, или следвоенния интернационален ред.
Getty Images
Веднъж Громико признава, че споменът за умрелите му родственици носи на договарянията му чувство за съдбовна значимост и персонална инвестиция.
„ Няма да променим изхода от войната. Ако се предадем, ще бъдем проклети от всички тези, които са били измъчвани и убити. Когато договарям с немците, от време на време слушам по какъв начин братята ми шушукат зад тила ми: ‘Не се поддавай, Андрей, не се поддавай, не е ваше, а наше!` “, по този начин Громико логиката зад неговия праволинеен способ за договаряния.
4. Громико оказва помощ за оформянето на следвоенния международен ред
Юрий Иванов/Sputnik
Андрей Громико играе значима роля във образуването на следвоенния свят, а също и в превръщането му в едно по-безопасно място, доколкото това е допустимо по време на Студената война.
В обширната си дипломатическа кариера Громико прекарва 28 години като външен министър на Съюз на съветските социалистически републики и още доста години в дипломатическа работа на други длъжности – той е основен състезател в съвсем всички най-важни политически събития на XX век.
Громико оказва помощ за организирането на Техеранската конференция, на която през 1943 година се срещат Сталин, Рузвелт и Чърчил. Той също по този начин взе участие интензивно в подготовката на Потсдамската конференция, на която през 1945 година огромната тройка оформя следвоенния международен ред.
Cecil W. Stoughton
Той подписва учредителната харта на Организацията на обединените народи от името на Съветския съюз. Това го прави индивида, подписал хартата, основала организацията-символ на глобализирания свят през идващите години.
Договорът за частична възбрана на нуклеарни тествания е документ, който не разрешава тестванията за нуклеарно оръжие в атмосферата, в космоса и под вода. Той също е подписан през 1963 година, отчасти с помощта на напъните на Громико, които оказват помощ за това светът да е малко по-безопасен.
Громико най-високо следния си принос към света: „ Считам за максимален персонален триумф обединяването на следвоенните граници в Европа, скрепено с контракт. Ако европейските страни откажат тези съглашения и стартират да ги нарушават, то… война ще избухне още веднъж в Европа “.
5. Громико оказва помощ на Горбачов да пристигна на власт
Getty Images
През 1985 година Громико има шанса да стане автентичен водач на Съветския съюз, защото той е хипотетичен претендент за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, най-високият пост в Съветския съюз. Въпреки очевидната на Громико да напусне дипломацията и да се бори за най-високия пост в Съюз на съветските социалистически републики, той изоставя този проект в основен миг. След гибелта на руския водач Константин Черненко през 1985 година, Андрей Громико пътя към върха на Михаил Горбачов.
Причините за решението на Громико да отдръпна кандидатурата си са неразбираеми, изключително като се има поради скептичното му отношение към Горбачов, а по-късно и към политиката му. Громико обаче е единственият член на политбюрото, който утвърждава кандидатурата на Горбачов за сметка на други евентуални претенденти за най-високата служба в Съветския съюз.
С течение на времето разочарованието на Громико от направения по-рано избор става явно. Той слага под подозрение методите на Горбачов да ръководи страната. Громико обаче няма какво да направи, защото е трансфериран на позицията ръководител на Президиума на Върховния съвет, прочут още като президент на Съюз на съветските социалистически републики. Тази служба носи най-вече параден темперамент (обратно на американската система, президентът не разполага със същата власт като генералния секретар в СССР).
„ Не мога да кажа, че Горбачов се отнасяше към Громико с несъразмерна признателност. Громико беше оказал помощ за назначението му като Генерален секретар. Той обаче беше отхвърлен като външен министър и стана президент на Съветския съюз. Работата на президента на Съветския съюз не беше извънредно трудоемка, тъй че когато идвах в Москва като частен жител, постоянно минавах през кабинета му в Кремъл и си припомняхме доста неща като ветерани от Тридесетгодишната война, срещащи се още веднъж след доста борби “, това споделя известният американски посланик Хенри Кисинджър за своя конкурент, сътрудник и другар.
Getty Images
Громико се отдръпва от политиката на 1 октомври 1988 година. Към днешна дата той остава един от най-уважаваните дипломати в света, а също и най-дълго служилият външен министър в историята на Съветския съюз и модерна Русия.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ