Андре Бретонпоет, есеист, теоретик на изкуството (1896 - 1966)Произход: Франция,

Андре Бретон
стихотворец, есеист, теоретик на изкуството (1896 - 1966)

Произход: Франция, семейство от междинната класа

Образование: здравно учебно заведение (незавършено)

Интереси: хармония, политика, дадаизъм, сюрреализъм

Известен с: създател на Първия манифест на сюрреализма, създател на придвижването на сюрреалистите и негов теоретик

През 20-те години на XX век в Париж тайфа луди гении се бунтуват против разпоредбите в изкуството, буржоазния морал, публичния престиж, политическата власт. Те желаят естетическа и обществена гражданска война, с цел да вършат каквото си желаят. И всички да ги харесват. Това са свръх действителни упования и групата, в действителност - вързоп характерности, с ненаситност приема етикета „ сюрреалисти “, стартиран от Гийом Аполинер през 1917 година

Новата хармония значи създателят свободно да изрази себе си, да отключи първичните си инстинкти, да изобрази сънищата и кошмарите си, да разбие визиите за красиво и грозно, положително и неприятно, обичайно и непристойно. Естетическите визии на сюрреализма са свързани с автоматизираното себеизразяване, с фройдизма като философия и психологични техники, с играта на парадокси.

В изкуството групата ражда шедьоври, само че не трансформира всичко. В обществената гражданска война пък сюрреалистите са цялостен неуспех - вършат я посредством кавги по кръчми, бардаци, галерии, в пресата. Връх на политическото им развиване е груповото записване във Френската комунистическа партия през 1927 година Последвано от изритването им оттова за неприятно държание, рецензии към комунизма и отвращение да подчинят свободата си на партийната дисциплинираност.

Със сюрреализма са свързани доста гении, пъклен характерности и мегаломани, само че Андре Бретон е приет за основен подстрекател и уредник. Той не е нито най-хубавият стихотворец, нито най-хубавият художник и също е мегаломан. Наричат го „ папата “, само че освен тъй като през 1924 година залага главните правила в първия Манифест на сюрреализма . Не, той в действителност се разпорежда, коли и беси в естетически и житейски проект, приема и гони хора и е главен мотор както за основаването, по този начин и за разпадането на групата.
Премахването на детството значи погребение на онази част от себе си, която е подвластна.Марк Полицоти
Андре Бретон е роден през 1896 година в Нормандия . Независимо, че постоянно вади скандални и мъчителни елементи от биографията си, той не загатва драговолно ранните си години. Марк Полицоти написа, че това е част от мистерията, в която Бретон обгръща живота си и прибавя:

„ Премахването на детството значи погребение на онази част от себе си, която е подвластна. А също така, тайното минало на Бретон основава аура на тайнственост и мощ – той наподобява по този начин, като че ли идва при нас изцяло въоръжен. “

Бретон учи в парижки лицей, а след това медицина , без значение, че ползата му към поезията е към този момент разсънен и през 1914 година излизат първите му стихове. През 1915 година е в армията , служи в болница в Нант, възпламенява се по Фройд и се среща с Аполинер и Жак Ваше . После с нови съидейници в Париж се въодушевяват от манифеста на Тристан Тцара за феномена Дада. „ Тримата мускетари “ - Арагон, Бретон и Супо, издават списание „ Литература “, а Бретон и Супо по метода на автоматизираното писане основават прозаичната книга „ Минни полета “.

Когато Тцара идва в Париж, Бретон е въодушевен и се кълне, че си коства дадаизъм да се практикува, даже в случай че „ държавният прелом, който ще бъде провокиран от него “, се забави 22 години. Тцара и Бретон вършат серия дадаистки акции, най-много - публични кавги. После обаче Бретон се отхвърля: „ Вече даже не съм сигурен, че дадаизмът може да завоюва делото, с което се е захванал. Всеки миг виждам, че го реформирам в мен. “

От подозрението до смяната минават към 4 години, само че през 1924 година Бретон разгласява първия Манифест на сюрреализма, който стартира по този начин: „ Вярата в живота, в неговите най-случайни прояви, е способна да доближи точката, в която, в последна сметка, губим тази религия. “

После споделя, че когато животът губи смисъл и човек не се оправя с изключителни обстановки като любовта , пробва да върне изгубеното, само че не съумява. Причината е, че душата и тялото са към този момент подчинени на практическата нужда, поради която на дейностите ни липсва просторност, а на мислите – обсег.

„ В тази обстановка единственото, което още може да ме въодушеви, е думата „ независимост “, декларира Бретон и от това извежда правилата на сюрреализма .
Аз не съм сюрреалист, аз съм сюрреализмът.Салвадор Дали
Като запалена лампа, Манифестът събира парижките нощни пеперуди на изкуството и към Бретон се оформя кръг, повече или по-малко непрекъснат, който съществува 7-8 години. През 1934 година лудият талант Салвадор Дали , извънредно непослушен на папа Анри, до такава степен уголемява границите на свободата си, че провокира креативен самата група - а Бретон го изключва. На което Дали още по-предизвикателно дава отговор: „ Аз не съм сюрреалист, аз съм сюрреализмът. “

По това време Бретон е изключен от Компартията. Той не желае да възхвалява Сталин и социализма, а в Париж удря плесници на сталинсткия книжовен гуру Иля Еренбург , който обществено споделя, че всички сюрреалисти са педерасти. След абсурда, Бретон се ориентира към Троцки и анархизма. Втората международна война той претърпява в Съединени американски щати, а след това желае да въодушеви младото потомство за присъединяване в сюрреалистична група, само че триумфът не е като първия път.

Андре Бретон умира през 1965 година като човек, леко поуморен от живота, леко отвън фокуса на публичното внимание, един не толкоз съумял художник и стихотворец, колкото би му се желало. Но въпреки всичко – един процъфтяващ подстрекател на креативен сънища, мечти и независимост.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.