Десетте най-вероятни риска пред световната икономика през 2020 г.
Анатоли Калеци е основен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics. Материалът е оповестен в Project Syndicate.
Традиционната януарска игра на стопански прогнози за идната година не си коства да се играе, когато прогнозите остават едни и същи през цялото предишно десетилетие. През 2020 година е още по-вероятно, в сравнение с през която и да е друга година след рецесията, международната стопанска система да продължи да пораства, лихвите да останат на дъното, а финансовите пазари да порастват.
Затова, вместо да предвиждаме най-вероятния сюжет, който е забележим и с просто око, е по-полезно да обмислим по-малко евентуалните събития, които могат да го трансформират. Вярвам, че има 10 риска, които могат да причинят най-големи стопански и финансови вреди през 2020 година Това не са прогнози: продължаващата международна агресия е по-вероятно от която и да е композиция от тези спънки.
И те не са " изненади ", които, по дефициния, са невъзможни за прогнозиране. Те са " познати въпросителни ", подредени от най-ниския към най-високия риск, съгласно мен.
Най-малкият риск е този, който голям брой икономисти предвиждат всяка година: международна криза, породена от Съединени американски щати или Китай. Рецесията е неизбежна, само че е по-малко евентуална през 2020 година, в сравнение с през която и да е от предходните години след рецесията.
Макар че вложенията и производството по света страдаха от комерсиалната война сред Съединените американски щати и Китай, макроикономическите политики в двете страни поддържаха жилищата, услугите и обществените разноски. Световната стопанска система ще продължава да се възползва и през тази година от намаляването на лихвите в Съединени американски щати и напъните на Китай да поддържа напредък от към 6%. Ако липсват мощни шокове, рецесията през 2020 година е извънредно невъзможна.
По същия метод невисок е рискът и от по-високи лихви. Множество вложители и бизнеси са обезпокоени, че днешната среда на ниски лихви скоро ще завърши, най-малко в Съединени американски щати. Инфлацията и дълготрайните лихви най-вероятно ще се повишат тази година, само че е малко евентуално централните банки да затегнат паричната политика. Фед ще води този развой и няма да покачва лихвите в година на избори.
В Европа, вместо да сътвори зараза от евроскептицизъм, Brexit изигра ролята на ваксина. Дори популистките водачи в Италия, Франция и Германия се уплашиха от протичащото се на Острова, а тазгодишните договаряния по договорката ще засилят отрицателното усещане на европейците по този развой. Но политиката постоянно е нестабилна, изключително в Италия. Така че политическа еврокриза остава риск, въпреки и с дребна възможност.
Макар че комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай притегли най-вече внимание през 2019 година, Европа бе слабата частица в международната стопанска система. Наскоро икономическото показване на Европа се стабилизира, а средата се усъвършенства трагично, откакто Европейската централна банка възобнови количествените удобства, а политическите настроения се обърнаха против остеритета. Но стопанската система на Германия към момента е пред екзистенциална рецесия, а европейските политици са първенци в глупавите опити да понижават бюджетните дефицити в миг, в който стопанските системи им се нуждаят от фискална поддръжка. Затова криза в Европа остават най-големият макроикономически риск през 2020 година, тъкмо както и предходната година.
Стигаме до заканите от проблеми с доставките на енергийни артикули. След убийството на иранския военачалник Касим Солеймани, финансовите пазари се притесняват от серпантина, водеща към война и скок на цените на петрола. Всяка международна криза през последните 50 години е била предхождана от удвояване на цените на чернното злато (макар че не всяко удвояване в цената е следвано от рецесия). За да се удвоят на годишна база, цените на петрола би трябвало да доближат $110. Това е малко евентуално, само че допустимо, в случай че война сред Съединени американски щати и Иран спре доставките през Персийския залив. Затова криза, породена от петрола, е сдържан риск.
Има и сдържан риск от увеличение на протекционизма. Пазарите са захласнати от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай задоволително дълго, тъй че заплахата от нея към този момент е включена в активите на цените. Първата фаза подсказва, че най-вероятно няма да има нова ескалация тази година.
Но това въпреки всичко оставя няколко търговски риска на хоризонта, изключително за Европа, която е уязвима от неуспех на диалозите за Brexit или удар от страна на Доналд Тръмп. Но президентът на Съединени американски щати най-вероятно тази година ще бъде прекомерно ангажиран с борбата в Иран и изборите през ноември, с цел да стартира комерсиална война с Европейски Съюз.
Междувременно комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Англия ще останат без смяна до 31 декември. Така че опасността от протекционизъм е по-малък риск, в сравнение с през 2018 и 2019 година
Има два други умерени риска за растежа през тази година. Единият е невижданото равнище на корпоративен дълг в Съединени американски щати, надалеч надхвърлящо това преди рецесията. Но това не е изненадващо, защото лихвите бяха прекомерно ниски прекомерно дълго време. Макар че рискът от спукването на този балон ще стане по-значим в бъдеще, към този момент няма причина той да се пука.
Последният сдържан риск е срив на автомобилната промишленост, което ще унищожи немската стопанска система. Производството в Германия през днешния ден е под равнищата от преди рецесията и забавянето в промишлеността не е единствено повтаряем проблем. Перфектната стихия от екопритеснения, обществени промени и енергийна и софтуерна промяна значи, че автомобилната промишленост - освен в Германия, само че и в Съединени американски щати, Япония и Западна Европа - е напът към спад, който може да се окже толкоз сериозен, колкото деиндустриализацията от 80-те години.
Но сривът в търсенето предходната година бе толкоз огромен, че в този момент е допустимо краткотрайно възобновяване. Затова и автомобилната промишленост не би трябвало да е подобен проблем тази година.
Рискът за софтуерния бранш обаче е политически - и висок. Гигантите в технологиите към този момент не могат да разчитат на уважението на политиците. Някога считани за иноватори и сътрудници на напредъка, Фейсбук, Apple, Amazon и Гугъл към този момент са считани за безжалостни монополисти, които манипулиран политици и консуматори. Тези компании бяха главната движеща мощ за американския финансов пазар и съществени политически спънки пред бизнес моделите им - под формата на регулации, специфични налози или делене - може да повтори спукването на дотком балона. И това може да се случи още тази година.
Най-големият от десетте риска идва от щатските президентски избори. Консенсусът на пазарите е, че Тръмп ще победи. И това може да ги изложи на два евентуални шока. При победа, той може да ускори протекционистката си политика и да стане още по-непредвидим. А в случай че завоюва някой от съперниците му като Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, четирите най-големи бранша в Съединени американски щати се изправят пред невиждани закани. Това са опазването на здравето, финансовия бранш, технологиите и енергетиката. /money.bg
Традиционната януарска игра на стопански прогнози за идната година не си коства да се играе, когато прогнозите остават едни и същи през цялото предишно десетилетие. През 2020 година е още по-вероятно, в сравнение с през която и да е друга година след рецесията, международната стопанска система да продължи да пораства, лихвите да останат на дъното, а финансовите пазари да порастват.
Затова, вместо да предвиждаме най-вероятния сюжет, който е забележим и с просто око, е по-полезно да обмислим по-малко евентуалните събития, които могат да го трансформират. Вярвам, че има 10 риска, които могат да причинят най-големи стопански и финансови вреди през 2020 година Това не са прогнози: продължаващата международна агресия е по-вероятно от която и да е композиция от тези спънки.
И те не са " изненади ", които, по дефициния, са невъзможни за прогнозиране. Те са " познати въпросителни ", подредени от най-ниския към най-високия риск, съгласно мен.
Най-малкият риск е този, който голям брой икономисти предвиждат всяка година: международна криза, породена от Съединени американски щати или Китай. Рецесията е неизбежна, само че е по-малко евентуална през 2020 година, в сравнение с през която и да е от предходните години след рецесията.
Макар че вложенията и производството по света страдаха от комерсиалната война сред Съединените американски щати и Китай, макроикономическите политики в двете страни поддържаха жилищата, услугите и обществените разноски. Световната стопанска система ще продължава да се възползва и през тази година от намаляването на лихвите в Съединени американски щати и напъните на Китай да поддържа напредък от към 6%. Ако липсват мощни шокове, рецесията през 2020 година е извънредно невъзможна.
По същия метод невисок е рискът и от по-високи лихви. Множество вложители и бизнеси са обезпокоени, че днешната среда на ниски лихви скоро ще завърши, най-малко в Съединени американски щати. Инфлацията и дълготрайните лихви най-вероятно ще се повишат тази година, само че е малко евентуално централните банки да затегнат паричната политика. Фед ще води този развой и няма да покачва лихвите в година на избори.
В Европа, вместо да сътвори зараза от евроскептицизъм, Brexit изигра ролята на ваксина. Дори популистките водачи в Италия, Франция и Германия се уплашиха от протичащото се на Острова, а тазгодишните договаряния по договорката ще засилят отрицателното усещане на европейците по този развой. Но политиката постоянно е нестабилна, изключително в Италия. Така че политическа еврокриза остава риск, въпреки и с дребна възможност.
Макар че комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай притегли най-вече внимание през 2019 година, Европа бе слабата частица в международната стопанска система. Наскоро икономическото показване на Европа се стабилизира, а средата се усъвършенства трагично, откакто Европейската централна банка възобнови количествените удобства, а политическите настроения се обърнаха против остеритета. Но стопанската система на Германия към момента е пред екзистенциална рецесия, а европейските политици са първенци в глупавите опити да понижават бюджетните дефицити в миг, в който стопанските системи им се нуждаят от фискална поддръжка. Затова криза в Европа остават най-големият макроикономически риск през 2020 година, тъкмо както и предходната година.
Стигаме до заканите от проблеми с доставките на енергийни артикули. След убийството на иранския военачалник Касим Солеймани, финансовите пазари се притесняват от серпантина, водеща към война и скок на цените на петрола. Всяка международна криза през последните 50 години е била предхождана от удвояване на цените на чернното злато (макар че не всяко удвояване в цената е следвано от рецесия). За да се удвоят на годишна база, цените на петрола би трябвало да доближат $110. Това е малко евентуално, само че допустимо, в случай че война сред Съединени американски щати и Иран спре доставките през Персийския залив. Затова криза, породена от петрола, е сдържан риск.
Има и сдържан риск от увеличение на протекционизма. Пазарите са захласнати от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай задоволително дълго, тъй че заплахата от нея към този момент е включена в активите на цените. Първата фаза подсказва, че най-вероятно няма да има нова ескалация тази година.
Но това въпреки всичко оставя няколко търговски риска на хоризонта, изключително за Европа, която е уязвима от неуспех на диалозите за Brexit или удар от страна на Доналд Тръмп. Но президентът на Съединени американски щати най-вероятно тази година ще бъде прекомерно ангажиран с борбата в Иран и изборите през ноември, с цел да стартира комерсиална война с Европейски Съюз.
Междувременно комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Англия ще останат без смяна до 31 декември. Така че опасността от протекционизъм е по-малък риск, в сравнение с през 2018 и 2019 година
Има два други умерени риска за растежа през тази година. Единият е невижданото равнище на корпоративен дълг в Съединени американски щати, надалеч надхвърлящо това преди рецесията. Но това не е изненадващо, защото лихвите бяха прекомерно ниски прекомерно дълго време. Макар че рискът от спукването на този балон ще стане по-значим в бъдеще, към този момент няма причина той да се пука.
Последният сдържан риск е срив на автомобилната промишленост, което ще унищожи немската стопанска система. Производството в Германия през днешния ден е под равнищата от преди рецесията и забавянето в промишлеността не е единствено повтаряем проблем. Перфектната стихия от екопритеснения, обществени промени и енергийна и софтуерна промяна значи, че автомобилната промишленост - освен в Германия, само че и в Съединени американски щати, Япония и Западна Европа - е напът към спад, който може да се окже толкоз сериозен, колкото деиндустриализацията от 80-те години.
Но сривът в търсенето предходната година бе толкоз огромен, че в този момент е допустимо краткотрайно възобновяване. Затова и автомобилната промишленост не би трябвало да е подобен проблем тази година.
Рискът за софтуерния бранш обаче е политически - и висок. Гигантите в технологиите към този момент не могат да разчитат на уважението на политиците. Някога считани за иноватори и сътрудници на напредъка, Фейсбук, Apple, Amazon и Гугъл към този момент са считани за безжалостни монополисти, които манипулиран политици и консуматори. Тези компании бяха главната движеща мощ за американския финансов пазар и съществени политически спънки пред бизнес моделите им - под формата на регулации, специфични налози или делене - може да повтори спукването на дотком балона. И това може да се случи още тази година.
Най-големият от десетте риска идва от щатските президентски избори. Консенсусът на пазарите е, че Тръмп ще победи. И това може да ги изложи на два евентуални шока. При победа, той може да ускори протекционистката си политика и да стане още по-непредвидим. А в случай че завоюва някой от съперниците му като Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, четирите най-големи бранша в Съединени американски щати се изправят пред невиждани закани. Това са опазването на здравето, финансовия бранш, технологиите и енергетиката. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ