Президентът Стево Пендаровски и горчиво-сладкият вкус на победата
Анализаторите в Скопие – и опозиционни, и проправителствени, и самостоятелни обрисуваха картината.
Пендаровски завоюва президентските избори, с помощта на албанските гласове. Същата картина видяхме и през 1999 година, когато на втория тур Борис Трайковски също с гласовете на албанците стана президент. Разликата: тогава албанците поддържаха претендента на ВМРО-ДПМНЕ, в този момент е противоположното. Тогава албанците дадоха рамо на силите, които се бореха против конюнктурата на титовизма, в този момент те поставят спирачка пред заплахата от реституция на политическата и идеологическата застоялост и откриват пътя за евроатлантическата вероятност на страната.
Всичко това е добре, само че новият президент на младата страна ще се сблъсква с все по- възходящия шовинизъм на албанските партии, изключително на придвижването БЕСА и Алианса на албанците.
Тези две, относително нови обединения под претекст, че водят война с корумпираността на елита в партията на Али Ахмети, в действителност постановат от ден на ден искания за етнически права и „ равнопоставеност ”, които надвишават демократичните полезности и правила.
Опасенията на някои анализатори, че занапред нататък министър председателят Заев и президентът Пендаровски, ще би трябвало да се отблагодаряват за албанската поддръжка, разкриват необятен шир за опозицията да ерозира първичните стъпки на новия президент, колкото и съответни и навременни да бъдат те.
Основният въпрос, който поражда пред президента Пендаровски е ще съумее ли той да се трансформира в коректив на ръководещите, или ще се съгласява с всяко тяхно решение, какъвто метод наложи досегашният държавен глава Георге Иванов.И тук образецът с Борис Трайковски не би трябвало да се не помни. Той, пристигна с безрезервната поддръжка на тогавашния министър председател Любчо Георгиевски, само че бързо се еманципира.В каква степен и с цената на какво, това е друга тематика.
Задачата пред президента Пендаровски, както и пред държавното управление на Зоран Заев е да погледнат по-задълбочено върху процесите, които протичат вътре в страната. Досега вниманието беше концентрирано върху стратегическата ориентировка и по тази причина Заев получаваше безусловната поддръжка на всички интернационалните демократични фактори. Отсега нататък същите тези представители на Европейски Съюз и НАТО ще гледат с увеличително стъкло какво се прави за превъзмогването на дълбокото разделяне в обществото, какви са стъпките за надмогване на бедността, несправедливостта, наследената от Груевски и Миалков шуробаджинащина. Не загатваме корупцията, тъй като тя към този момент се трансформира в универсално зло, размахвано като чучело към страните, правещи първи стъпки в полето на демокрацията, като че ли сицилианската мафия и чикагските ганкстери са се пръкнали някъде в Югоизточна Европа.
Въпреки всичко, казусът с корупцията няма по какъв начин да не се трансформира в проблем номер едно за президента. Ще посегне ли той на облагодетелстваните партийни величия, които още от времето на Киро Глигоров и Бранко Цървенковски се снабдиха с тлъсти стопански части от разпадащата се държавна стопанска система?Ще налучка ли в цялата комплицирана плетеница от пътеки личната си ясно обрисувана линия, по която ще върви самоуверено, без да се вслушва в крясъците отляво и отдясно!?Ако той се посвети на високите си отговорности, ще би трябвало да посегне върху доста привилегии, върху доста „ озаконени ” закононарушения, върху идеологическите заблуди на по-голямата част от съпартийците си. Ще се наложи, най-сетне, той доста деликатно да навлезе в комплицираната анатомия на заблудите, наслоени към митологиите за АСНОМ и Вториот Илинден и да провокира публичен спор върху всички натрапени сърбокомунистически легенди за македонистката държавност.
С други думи, на новия македонски президент Стево Пендаровски му предстоят яростни борби с всички незаслужено привилигировани партийни деятели, стопански шарлатани и национални фундаменталисти. Предстои му и непосилен развой на преоценки на всички подправени полезности в обществото, които за жалост пропагандата, и в този момент – и отляво, и отдясно – по инерция, продължава да постанова с високи децибели.
————————————————————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Пендаровски завоюва президентските избори, с помощта на албанските гласове. Същата картина видяхме и през 1999 година, когато на втория тур Борис Трайковски също с гласовете на албанците стана президент. Разликата: тогава албанците поддържаха претендента на ВМРО-ДПМНЕ, в този момент е противоположното. Тогава албанците дадоха рамо на силите, които се бореха против конюнктурата на титовизма, в този момент те поставят спирачка пред заплахата от реституция на политическата и идеологическата застоялост и откриват пътя за евроатлантическата вероятност на страната.
Всичко това е добре, само че новият президент на младата страна ще се сблъсква с все по- възходящия шовинизъм на албанските партии, изключително на придвижването БЕСА и Алианса на албанците.
Тези две, относително нови обединения под претекст, че водят война с корумпираността на елита в партията на Али Ахмети, в действителност постановат от ден на ден искания за етнически права и „ равнопоставеност ”, които надвишават демократичните полезности и правила.
Опасенията на някои анализатори, че занапред нататък министър председателят Заев и президентът Пендаровски, ще би трябвало да се отблагодаряват за албанската поддръжка, разкриват необятен шир за опозицията да ерозира първичните стъпки на новия президент, колкото и съответни и навременни да бъдат те.
Основният въпрос, който поражда пред президента Пендаровски е ще съумее ли той да се трансформира в коректив на ръководещите, или ще се съгласява с всяко тяхно решение, какъвто метод наложи досегашният държавен глава Георге Иванов.И тук образецът с Борис Трайковски не би трябвало да се не помни. Той, пристигна с безрезервната поддръжка на тогавашния министър председател Любчо Георгиевски, само че бързо се еманципира.В каква степен и с цената на какво, това е друга тематика.
Задачата пред президента Пендаровски, както и пред държавното управление на Зоран Заев е да погледнат по-задълбочено върху процесите, които протичат вътре в страната. Досега вниманието беше концентрирано върху стратегическата ориентировка и по тази причина Заев получаваше безусловната поддръжка на всички интернационалните демократични фактори. Отсега нататък същите тези представители на Европейски Съюз и НАТО ще гледат с увеличително стъкло какво се прави за превъзмогването на дълбокото разделяне в обществото, какви са стъпките за надмогване на бедността, несправедливостта, наследената от Груевски и Миалков шуробаджинащина. Не загатваме корупцията, тъй като тя към този момент се трансформира в универсално зло, размахвано като чучело към страните, правещи първи стъпки в полето на демокрацията, като че ли сицилианската мафия и чикагските ганкстери са се пръкнали някъде в Югоизточна Европа.
Въпреки всичко, казусът с корупцията няма по какъв начин да не се трансформира в проблем номер едно за президента. Ще посегне ли той на облагодетелстваните партийни величия, които още от времето на Киро Глигоров и Бранко Цървенковски се снабдиха с тлъсти стопански части от разпадащата се държавна стопанска система?Ще налучка ли в цялата комплицирана плетеница от пътеки личната си ясно обрисувана линия, по която ще върви самоуверено, без да се вслушва в крясъците отляво и отдясно!?Ако той се посвети на високите си отговорности, ще би трябвало да посегне върху доста привилегии, върху доста „ озаконени ” закононарушения, върху идеологическите заблуди на по-голямата част от съпартийците си. Ще се наложи, най-сетне, той доста деликатно да навлезе в комплицираната анатомия на заблудите, наслоени към митологиите за АСНОМ и Вториот Илинден и да провокира публичен спор върху всички натрапени сърбокомунистически легенди за македонистката държавност.
С други думи, на новия македонски президент Стево Пендаровски му предстоят яростни борби с всички незаслужено привилигировани партийни деятели, стопански шарлатани и национални фундаменталисти. Предстои му и непосилен развой на преоценки на всички подправени полезности в обществото, които за жалост пропагандата, и в този момент – и отляво, и отдясно – по инерция, продължава да постанова с високи децибели.
————————————————————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ