ИПИ: Време е пазарът на горива да се отърве от господстващия гигант
Анализът на Лъчезар Богданов е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
След повече от година на разногласия към смисъла и действителните резултати от дерогацията по въвеждане на възбраната за импорт на петролни артикули от Русия наподобява политическите партии и обединения, подкрепящи държавното управление, стигнаха до решение – износът на горива, създадени от съветски петрол, се не разрешава от началото на 2024 година, а от 1 март и вносът на недопечен нефт от Русия.
Това, предстоящо, насочи вниманието към реакцията на компанията Лукойл, която в публично изказване от предходната седмица към този момент позволява и продажба на бизнеса си в България. Естествено, политиците се включиха с ответна самодейност – възможна договорка да може да се случи единствено след утвърждение на най-малко 2/3 от народните представители. Впрочем, Лукойл към този момент продаде рафинерията си в Сицилия по-рано през тази година, тъй че България надалеч не е в „ непознати води “.
Оставяйки настрани навлизането на законодателната власт в територия, която приляга по-скоро на изпълнителната, дебатите сякаш са фокусирани само върху това кой и какъв ще е купувачът и то най-много дали ще е обвързван директно или индиректно с Русия. Буди неразбиране за какво досега не се разяснява основната роля, която би следвало да има Комисията за защита на конкуренцията. Ако има житейска обстановка, в която съвсем без ангажименти всеки би очаквал един самостоятелен регулатор да се намеси и да приложи осведомено и независимо конкурентното законодателство, това несъмнено е прехвърлянето на собствеността на най-голямото дружество в националната стопанска система. И не става въпрос просто за размер – Лукойл в България е отвесно интегриран конгломерат, опериращ рафинерия, тръбопроводи, данъчни хранилища и бензиностанции (и още доста други дейности).
Ето за какво би трябвало да насочим внимание не към произхода на възможен предстоящ вложител, а към смяна в пазарната конструкция и основаване на предпоставки за свободна конкуренция на пазара на течни горива. Най-очевидното би било да не се позволява на един покупател да придобие всички отвесно интегрирани действия на Лукойл, а рафинерията, складовете и бензиностанциите за търговия на дребно да имат разнообразни притежатели в бъдеще. Да напомним, че положението на конкуренцията на пазара на горива неведнъж е било обект на разбори и производства от страна на Комисия за защита на конкуренцията, като през последните години неколкократно се разкриват и показват проблемите, подбудени от господстващото състояние на Лукойл и комерсиалното държание на съветската компания:
- През 2019 година КЗК приема секторен разбор на конкурентната среда на пазарите на произвеждане и реализация на авто бензин и дизелово автомобилно гориво. Комисията открива, че „ неналичието на задоволителен складов потенциал както по ЗАДС, по този начин и по ЗЗНН, комплицираната административна процедура и забележителните финансови вложения, свързани с построяването на личен данъчен склад, съставляват в своята цялост висока преграда пред вносителите и производителите на горива. “ Тогава Комисията се лимитира до предложение на осем групи ограничения, които да разрешат откритите спънки пред конкуренцията. В предишни разбори – от 2011 година и 2016 година – Комисия за защита на конкуренцията открива редица проблеми пред развиването на конкуренцията в бранша и също предлага ограничения за решаването им. През 2009 година се установи, че Лукойл има господстващо състояние в производството на течни горива, а през 2012 година – и на пазара на едро.
- С решение от февруари 2023 година Комисията за защита на конкуренцията постанова имуществена глоба от над 67 млн. лв. на Лукойл България поради „ корист с господстващо състояние посредством използване на ценова преса по отношение на съперниците на сдружението при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне ползите на потребителите. “ От разбора е видно (без това да е изненада), че Лукойл България управлява повече от половината от пазара и е водач при търговията на едро с моторни горива, като също по този начин е част от отвесно интегрираната група предприятия на Лукойл, която има „ неповторима за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните консуматори “. Стратегията на компанията е да ползва така наречен ценова преса. В резултат, съперниците, които само биха могли да повлияят върху ценовата политика на Лукойл, не биха могли да се опълчват дейно в ценово отношение, което води до отлив на клиенти, финансови загуби и овакантяване на пазара. Отстранявайки конкуренцията, „ такова държание в същото време води до понижаване на тласъците за нахлуване и разгръщане на евентуални нови търговци и вложители на пазарите на горива, вследствие на което в последна сметка ще бъдат повредени крайните консуматори “.
- С решение от април 2023 година Комисията за защита на конкуренцията постанова имуществена глоба от над 195 млн. лв. на Лукойл България поради „ корист с господстващо състояние на пазара на предпазване на автомобилни горива посредством непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в лични данъчни хранилища, ограничение на вноса по море посредством блокиране на данъчните хранилища, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за превозване на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне ползите на потребителите като ограничи вноса на автомобилни горива в страната. “ Анализът на Комисия за защита на конкуренцията, който е основа за определяне на нарушаването на закона, сочи, че „ предприятията ползват цялостна тактика, състояща се от няколко антиконкурентни практики, които, прилагани поредно и вкупом в интервал от над 5 години, слагат бариери пред вноса на горива, възпрепятствайки го напълно или правейки го стопански неефикасен. … Дружествата от групата са направили корист с господстващо състояние посредством цялост от дейности, изразяващи се в непредоставяне на услуги по банкет и предпазване на горива в лични данъчни хранилища, ограничение на достъпа до данъчните хранилища, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за превозване на импортирани горива. “ Данните за следващ път удостоверяват и обществено известния факт, че най-големите потенциали на данъчни хранилища в страната са благосъстоятелност на господстващото дружество, което лимитира достъпа до тях.
Накратко, стотици страници разбори, документи и статистика се свеждат до очевадната свръхконцентрация на пазара към един главен състезател. Докато на повърхността пристрастеностите са към това дали има риск руснаци (отново) или непрозрачни българи да придобият активите от напускащия Лукойл, значимият въпрос с дълготрайни измерения е до каква степен Комисия за защита на конкуренцията ще влезе в ролята си и, стъпвайки на поредност свои предишни разбори и производства, ще способства за смяна на структурата на пазара на горива, разширяваща свободната конкуренция.
След повече от година на разногласия към смисъла и действителните резултати от дерогацията по въвеждане на възбраната за импорт на петролни артикули от Русия наподобява политическите партии и обединения, подкрепящи държавното управление, стигнаха до решение – износът на горива, създадени от съветски петрол, се не разрешава от началото на 2024 година, а от 1 март и вносът на недопечен нефт от Русия.
Това, предстоящо, насочи вниманието към реакцията на компанията Лукойл, която в публично изказване от предходната седмица към този момент позволява и продажба на бизнеса си в България. Естествено, политиците се включиха с ответна самодейност – възможна договорка да може да се случи единствено след утвърждение на най-малко 2/3 от народните представители. Впрочем, Лукойл към този момент продаде рафинерията си в Сицилия по-рано през тази година, тъй че България надалеч не е в „ непознати води “.
Оставяйки настрани навлизането на законодателната власт в територия, която приляга по-скоро на изпълнителната, дебатите сякаш са фокусирани само върху това кой и какъв ще е купувачът и то най-много дали ще е обвързван директно или индиректно с Русия. Буди неразбиране за какво досега не се разяснява основната роля, която би следвало да има Комисията за защита на конкуренцията. Ако има житейска обстановка, в която съвсем без ангажименти всеки би очаквал един самостоятелен регулатор да се намеси и да приложи осведомено и независимо конкурентното законодателство, това несъмнено е прехвърлянето на собствеността на най-голямото дружество в националната стопанска система. И не става въпрос просто за размер – Лукойл в България е отвесно интегриран конгломерат, опериращ рафинерия, тръбопроводи, данъчни хранилища и бензиностанции (и още доста други дейности).
Ето за какво би трябвало да насочим внимание не към произхода на възможен предстоящ вложител, а към смяна в пазарната конструкция и основаване на предпоставки за свободна конкуренция на пазара на течни горива. Най-очевидното би било да не се позволява на един покупател да придобие всички отвесно интегрирани действия на Лукойл, а рафинерията, складовете и бензиностанциите за търговия на дребно да имат разнообразни притежатели в бъдеще. Да напомним, че положението на конкуренцията на пазара на горива неведнъж е било обект на разбори и производства от страна на Комисия за защита на конкуренцията, като през последните години неколкократно се разкриват и показват проблемите, подбудени от господстващото състояние на Лукойл и комерсиалното държание на съветската компания:
- През 2019 година КЗК приема секторен разбор на конкурентната среда на пазарите на произвеждане и реализация на авто бензин и дизелово автомобилно гориво. Комисията открива, че „ неналичието на задоволителен складов потенциал както по ЗАДС, по този начин и по ЗЗНН, комплицираната административна процедура и забележителните финансови вложения, свързани с построяването на личен данъчен склад, съставляват в своята цялост висока преграда пред вносителите и производителите на горива. “ Тогава Комисията се лимитира до предложение на осем групи ограничения, които да разрешат откритите спънки пред конкуренцията. В предишни разбори – от 2011 година и 2016 година – Комисия за защита на конкуренцията открива редица проблеми пред развиването на конкуренцията в бранша и също предлага ограничения за решаването им. През 2009 година се установи, че Лукойл има господстващо състояние в производството на течни горива, а през 2012 година – и на пазара на едро.
- С решение от февруари 2023 година Комисията за защита на конкуренцията постанова имуществена глоба от над 67 млн. лв. на Лукойл България поради „ корист с господстващо състояние посредством използване на ценова преса по отношение на съперниците на сдружението при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне ползите на потребителите. “ От разбора е видно (без това да е изненада), че Лукойл България управлява повече от половината от пазара и е водач при търговията на едро с моторни горива, като също по този начин е част от отвесно интегрираната група предприятия на Лукойл, която има „ неповторима за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните консуматори “. Стратегията на компанията е да ползва така наречен ценова преса. В резултат, съперниците, които само биха могли да повлияят върху ценовата политика на Лукойл, не биха могли да се опълчват дейно в ценово отношение, което води до отлив на клиенти, финансови загуби и овакантяване на пазара. Отстранявайки конкуренцията, „ такова държание в същото време води до понижаване на тласъците за нахлуване и разгръщане на евентуални нови търговци и вложители на пазарите на горива, вследствие на което в последна сметка ще бъдат повредени крайните консуматори “.
- С решение от април 2023 година Комисията за защита на конкуренцията постанова имуществена глоба от над 195 млн. лв. на Лукойл България поради „ корист с господстващо състояние на пазара на предпазване на автомобилни горива посредством непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в лични данъчни хранилища, ограничение на вноса по море посредством блокиране на данъчните хранилища, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за превозване на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне ползите на потребителите като ограничи вноса на автомобилни горива в страната. “ Анализът на Комисия за защита на конкуренцията, който е основа за определяне на нарушаването на закона, сочи, че „ предприятията ползват цялостна тактика, състояща се от няколко антиконкурентни практики, които, прилагани поредно и вкупом в интервал от над 5 години, слагат бариери пред вноса на горива, възпрепятствайки го напълно или правейки го стопански неефикасен. … Дружествата от групата са направили корист с господстващо състояние посредством цялост от дейности, изразяващи се в непредоставяне на услуги по банкет и предпазване на горива в лични данъчни хранилища, ограничение на достъпа до данъчните хранилища, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за превозване на импортирани горива. “ Данните за следващ път удостоверяват и обществено известния факт, че най-големите потенциали на данъчни хранилища в страната са благосъстоятелност на господстващото дружество, което лимитира достъпа до тях.
Накратко, стотици страници разбори, документи и статистика се свеждат до очевадната свръхконцентрация на пазара към един главен състезател. Докато на повърхността пристрастеностите са към това дали има риск руснаци (отново) или непрозрачни българи да придобият активите от напускащия Лукойл, значимият въпрос с дълготрайни измерения е до каква степен Комисия за защита на конкуренцията ще влезе в ролята си и, стъпвайки на поредност свои предишни разбори и производства, ще способства за смяна на структурата на пазара на горива, разширяваща свободната конкуренция.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ