Момичето, което вдъхва надежда
Д-р Дария Бояджиева евентуално е единственият доктор в България в инвалидна количка.
През 2014 година, по време на образованието й по медицина, тя е диагностицирана с израстък в гръбначния мозък. Налагат се няколко интервенции, които след това я приковават към инвалиден стол. Това не пречупва доктор Бояджиева.
Тя не прекъсва следването си и през 2018-а година сполучливо приключва Медицинския университет в град Варна.
В момента е доктор в болница в град Бургас и е на финала на своята специализация по образна диагностика.
„ Успях да стартира работа към този момент като деен доктор с помощта на болничното заведение, в която работя - „ Сърце и мозък ". Изборът ми първо беше чужбина, само че имах подозрения поради доста фактори. Чужбина не е отпаднала като избор, само че по този начин се случи, че останах тук и не скърбя на този стадий ", споделя доктор Дария Бояджиева.
Разказва, че изначалният й избор да учи медицина е бил, с цел да стане кардиохирург, тъй като „ обича да гледа сърца ".
„ Нямаше по какъв начин да се случи, тъй като в България е доста мъчно да си хирург и да си в инвалидна количка. В чужбина съм виждала случаи, само че тук не мисля, че съм имала даже и най-малък късмет. Много са изискванията, които щяха да попречат на тази специализация ", изяснява още тя.
И си спомня, че й е лишило доста време до момента в който може да се огледа в огледалото и да се одобри такава каквато е. Помогнал ѝ е казусът на момиче със сходна орис на нейната.
„ Сияна е момиче, което също като мен се озовава в инвалидна количка, само че след злополука. След като се беше възстановила от интервенциите, взех решение, че ще отида да поговоря с нея. Може би звучи самоуверено, само че взех решение че единствено аз мога да ѝ кажа „ знам какво ти е ", спомня си Дария.
„ Като за начало й споделих, че би трябвало да слуша физиотерапевтите. И че евентуално няма да схваща за какво са толкоз взискателни, само че ще би трябвало да работи с тях. Тя тогава към този момент беше почнала физиотерапия и рехабилитация. На моменти резистираше, само че се разви с времето. Като човек й изясни, че няма да е постоянно по този начин - да я боли, в действителност доста боли ", споделя още Дария.
През 2014 година, по време на образованието й по медицина, тя е диагностицирана с израстък в гръбначния мозък. Налагат се няколко интервенции, които след това я приковават към инвалиден стол. Това не пречупва доктор Бояджиева.
Тя не прекъсва следването си и през 2018-а година сполучливо приключва Медицинския университет в град Варна.
В момента е доктор в болница в град Бургас и е на финала на своята специализация по образна диагностика.
„ Успях да стартира работа към този момент като деен доктор с помощта на болничното заведение, в която работя - „ Сърце и мозък ". Изборът ми първо беше чужбина, само че имах подозрения поради доста фактори. Чужбина не е отпаднала като избор, само че по този начин се случи, че останах тук и не скърбя на този стадий ", споделя доктор Дария Бояджиева.
Разказва, че изначалният й избор да учи медицина е бил, с цел да стане кардиохирург, тъй като „ обича да гледа сърца ".
„ Нямаше по какъв начин да се случи, тъй като в България е доста мъчно да си хирург и да си в инвалидна количка. В чужбина съм виждала случаи, само че тук не мисля, че съм имала даже и най-малък късмет. Много са изискванията, които щяха да попречат на тази специализация ", изяснява още тя.
И си спомня, че й е лишило доста време до момента в който може да се огледа в огледалото и да се одобри такава каквато е. Помогнал ѝ е казусът на момиче със сходна орис на нейната.
„ Сияна е момиче, което също като мен се озовава в инвалидна количка, само че след злополука. След като се беше възстановила от интервенциите, взех решение, че ще отида да поговоря с нея. Може би звучи самоуверено, само че взех решение че единствено аз мога да ѝ кажа „ знам какво ти е ", спомня си Дария.
„ Като за начало й споделих, че би трябвало да слуша физиотерапевтите. И че евентуално няма да схваща за какво са толкоз взискателни, само че ще би трябвало да работи с тях. Тя тогава към този момент беше почнала физиотерапия и рехабилитация. На моменти резистираше, само че се разви с времето. Като човек й изясни, че няма да е постоянно по този начин - да я боли, в действителност доста боли ", споделя още Дария.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ