Анализът на Адриан Николов е от седмичния бюлетин наИнститута за

Анализът на Адриан Николов е от седмичния бюлетин наИнститута за пазарна стопанска система (ИПИ).   Предишната година беше белязана от поредност от рецесии – енергийна, инфлационна, политическа. В никакъв случай обаче не можем да твърдим, че те са придружени от рецесия на пазара на труда. Тъкмо противоположното – множеството индикатори през 2022 година надскачат нивата си отпреди коронавирус рецесията, а главното предизвикателство пред по-нататъшното развиване е незадоволителното предложение на труд.   Според обзора на Наблюдението на работната мощ за 2022 година, коефициентът на претовареност във всички обсъждани възрастови групи се покачва по отношение на 2021 година, като при 15-64 годишните доближава 70,4% – с малко над предходната рекордна стойност от 2019 година, когато делът на работещите измежду тях беше 70,1%. При 20-64 годишните заетостта още веднъж приближава 76%, като записва забележителен растеж от 2,5 пункта на годишна база.   Прави усещане, обаче, че се задържа забележителната разлика в заетостта сред мъжете и дамите – 79,5% против 71,8% при 20-64 годишните. Това отразява и другите темпове на възобновяване и напредък в браншовете, доминирани от двата пола (повече за ролята на дамите на българския пазар на труда в специфичния разбор на ИПИ тук).

Безработицата за популацията от 15 до 64 години е намаляла до 4,3%, с един пункт по-малко по отношение на предходната година. Много огромните разлики съгласно степента на приключено обучение остават – до момента в който измежду висшистите безработицата е едвам 1,7%, при хората с начално и по-ниско обучение доближава 25%.

Повод за терзание е и следеният растеж на безработицата при най-слабо образованите.

Това е знак, че при актуалната агресия на пазара на труда не престават да понижават работните места, налични за хора с доста ниски умения и просветеност.   Висок остава броят на неактивните – 1,15 милиона души на възраст 15-64 години, преди всичко дами (649 хиляди). Същевременно, делът на неактивните младежи на 15-29 години (т.нар. NEETS, повече за тях – тук) остава релативно висок, 15%. С други думи, макар забележимото ограничение на предлагането на работна ръка, на пазара на труд към момента има свободен запас. Тук въпросът е най-много кои са удачните подходи към активация, ограмотяване и придобиване на съответстващи на търсенето на труд умения от неактивните, защото на този стадий водените от страната политики наподобява по-скоро не реализират стремежи резултат.

Доколкото проучванията на Национален статистически институт не дават директна оценка на търсенето на труд, такава може да бъде открита в допитванията на Агенция по заетостта.  Изводите от последното проучване, което се отнася към края на 2022 година сочат към доста интензивно търсене на служащи, изключително в промишлеността, а в същото време работодателите показват, че намирането на подобаващи фрагменти е все по-трудно. Алтернативен взор към търсенето дава и статистиката на уеб платформата jobs.bg, където през цялата 2022 година проличава по-високо търсене на труд даже спрямо доста мощните години преди ковид-19.   Последните данни за динамичността на пазара на труда нееднозначно показват, че търсенето на работна ръка продължава през цялата 2022 година, макар отрицателните процеси в други сфери.   Остават нерешени обаче някои структурни проблеми – възстановяване на уменията на едва образованите, които все по-трудно се интегрират в актуалната стопанска система, както и активирането на останалите отвън трудовия пазар.   Отворен е и въпросът дали незадоволеното търсене на труд ще се трансформира в ограничител на капацитета за стопански напредък в средносрочен и дълготраен проект.