Много любопитно изследване: Защо уикендът трябва да бъде тридневен
Ами в случай че се окаже, че почивката може всяка седмица да е по три, или даже по четири дни? Какво ще бъде, в случай че по-голямата част от седмицата може да се посвети на действия, разнообразни от работата? Какво ще бъде, в случай че множеството от времето ни бъде отдадено на действия, които сами си избираме?
Дори единствено слагането на тези въпроси е подкана за рецензия на утопичното мислене. Дори и да е добра концепция по принцип, работата по-малко часове не е осъществима на процедура. В реалност това достижение ще пристигна на цената на по-ниска консумация и нараснали стопански компликации, написа obekti.bg.
За някои бранители на работната нравственос, пътят към здравето и щастието се крие в множеството работа, а не в намаляването й. Работата ни прави по-здрави и по-щастливи.
Подобна про-работна идеология се употребява, с цел да легитимира промени в обществената сфера, които си стремят да принудят незаетите да работят, без значение от размера на заплащането и качеството на работата.
Това също е и идеологическа преграда към прекарването на по-малко време в работа. По-малкото време, прекарано в работа, се показва като опасност за нашето здраве и благополучие, а не като средство за подобряването му.
И въпреки всичко, концепцията да работим по-малко е освен осъществима, само че е и основа за по-добър стандарт на живот. Начинът, по който сме привикнали да възприемаме работата и нейното преобладаващо въздействие в живота ни, е главната причина да не можем да възприемем тази концепция с повече подготвеност.
Повече работа. На каква цена?
Все повече изследвания демонстрират цената, която заплащаме за удълженото работно време. Тя включва по-лошо физическо и психологично здраве. Дългите работни часове усилват риска от инсулт, исхемична болест на сърцето и заболяване от диабет вид 2.
Работейки по-дълго, губим скъпо време със фамилията и приятелите си. И още повече, губим способността да бъдем и да вършим неща, които вършат живота скъп и логичен.
Животът ни постоянно е толкоз привързан с работата, която вършим, че имаме малко време и сила за различни способи на живот – в резюме, потенциалът ни да развиваме гениите и капацитета ни е стеснен до работното място.
Работата не ни освобождава, тя по-скоро свива капацитета ни до една област и затруднява цялостната ни реализация. Всичко това приказва за нуждата да работим по-малко и да открием способи на живот, които са по-малко центрирани към работата.
И в случай че това понижаване на времето, прекарано в работа, се концентрира също и върху премахването на черния труд, тогава по-лесно ще изпълним вътрешните изгоди от самата работа.
Пречките пред по-малкото работа
Неспирният прогрес на технологиите в последния век е повишил продуктивността неимоверно. Не всички облаги в продуктивността обаче са довели до по-кратки работни часове.
В съвремието тези облаги са употребявани за увеличение на приходите на притежателите, без смяна на работното време или заплащането на служащите. Липсата на прогрес във връзка с работното време в актуалните пазарни стопански системи вместо това е разследване от идеологически и властови въздействия. От една страна, въздействието на консуматорството е основало мощни сили в поддръжка на по-дългото работно време. Работниците непрестанно биват убеждавани да купуват повече и в подмяна, да работят повече, с цел да не останат обратно от последната мода и това, което имат съседите. Скорошното разобличаване за работните практики в Αmazon е образец за силата на капитала да постанова недобри условия на труд, измежду които и прекалено работно време.
Ефектите на растящото неравноправие дълго време са захранвали културата на дългото работно време, увеличавайки икономическата нужда да се работи повече.
Антропологът Дейвид Гребер насочва провокативното изказване, че технологиите са напреднали по едно и също време с умножаването на така наречен „ bullshit jobs” или непотребни и безсмислени специалности.
Ето за какво не се е осъществило предвиждането на Кейнс, че в 21 век вследствие на техническия прогрес всички ще работим на 15-часова работна седмица.
Вместо това живеем в общество, което отдава заслуга на работа, която няма обществена стойност. Според Гребер повода е, че ръководещите имат интерес да държат служащите на работа. Макар технологиите с капацитет за понижаване на работното време да са налични, пътят към по-малкото работа е блокиран от политически фактори.
Работа за смяна
Цената на дългото работно време, както беше упоменато нагоре, е по-лошо здраве и богатство за служащите. Но работодателите също заплащат цена, която се показва в по-слаба работливост и рентабилност.
И въпреки всичко, тези разноски остават незабелязани макар доказателствата за тяхното битие. Експерименти със кратко работно време не липсват. Uniqlo, японска верига за облекла, следва да премине към четиридневна работна седмица.
Инициативата среща позитивни мнения. Работниците ще завоюват от по-добрия баланс сред работа и персонален живот, а компанията ще пожъне изгодите от по-ниските оборотни разноски.
И въпреки всичко, при по-внимателно разглеждане, схемата, която следва да бъде въведена от Uniqlo, има своите дефекти.
Работниците ще се чака да работят по десетчасови смени в работните дни (т.е. 40-часовата работна седмица просто се свива в четири дни). Това освен е удължение на естествения работен дени, само че и излага на риск евентуалните изгоди от четиридневневната работа. Работниците може да са толкоз изтощени от четирите дни десетчасова работа, че да имат потребност от през целия ден единствено с цел да се възстановят от усилието.
В този случай качеството на работата и на живота им може въобще да не се усъвършенства. Може даже да се утежни, в случай че бъдат изложени на нездравословните последици от преумората.
По подигравка на ориста, схеми, сходни на въведената от Uniqlo, илюстрират пречките към постигането на по-малко работа. Само намаляването на работната седмица на 30 часа или по-малко може да се преглежда като същински прогрес по пътя към постигането на по-кратко работно време.
За да реализираме и да се насладим на тридневна и даже в идеалния случай, четиридневна отмора, е нужно да си представим обществото по способи, които прекатурват преобладаващата трудова нравственос. Нужно е да прегърнем концепцията за по-малко работа като метод за по-добре изживян живот и да отхвърлим гледната точка, съгласно която животът стартира и завършва с работата.
Автор: Дейвид Спенсър, професор по стопанска система и политическа спестовност в Университета на Лийдс, Англия
Източник: Science Alert
Дори единствено слагането на тези въпроси е подкана за рецензия на утопичното мислене. Дори и да е добра концепция по принцип, работата по-малко часове не е осъществима на процедура. В реалност това достижение ще пристигна на цената на по-ниска консумация и нараснали стопански компликации, написа obekti.bg.
За някои бранители на работната нравственос, пътят към здравето и щастието се крие в множеството работа, а не в намаляването й. Работата ни прави по-здрави и по-щастливи.
Подобна про-работна идеология се употребява, с цел да легитимира промени в обществената сфера, които си стремят да принудят незаетите да работят, без значение от размера на заплащането и качеството на работата.
Това също е и идеологическа преграда към прекарването на по-малко време в работа. По-малкото време, прекарано в работа, се показва като опасност за нашето здраве и благополучие, а не като средство за подобряването му.
И въпреки всичко, концепцията да работим по-малко е освен осъществима, само че е и основа за по-добър стандарт на живот. Начинът, по който сме привикнали да възприемаме работата и нейното преобладаващо въздействие в живота ни, е главната причина да не можем да възприемем тази концепция с повече подготвеност.
Повече работа. На каква цена?
Все повече изследвания демонстрират цената, която заплащаме за удълженото работно време. Тя включва по-лошо физическо и психологично здраве. Дългите работни часове усилват риска от инсулт, исхемична болест на сърцето и заболяване от диабет вид 2.
Работейки по-дълго, губим скъпо време със фамилията и приятелите си. И още повече, губим способността да бъдем и да вършим неща, които вършат живота скъп и логичен.
Животът ни постоянно е толкоз привързан с работата, която вършим, че имаме малко време и сила за различни способи на живот – в резюме, потенциалът ни да развиваме гениите и капацитета ни е стеснен до работното място.
Работата не ни освобождава, тя по-скоро свива капацитета ни до една област и затруднява цялостната ни реализация. Всичко това приказва за нуждата да работим по-малко и да открием способи на живот, които са по-малко центрирани към работата.
И в случай че това понижаване на времето, прекарано в работа, се концентрира също и върху премахването на черния труд, тогава по-лесно ще изпълним вътрешните изгоди от самата работа.
Пречките пред по-малкото работа
Неспирният прогрес на технологиите в последния век е повишил продуктивността неимоверно. Не всички облаги в продуктивността обаче са довели до по-кратки работни часове.
В съвремието тези облаги са употребявани за увеличение на приходите на притежателите, без смяна на работното време или заплащането на служащите. Липсата на прогрес във връзка с работното време в актуалните пазарни стопански системи вместо това е разследване от идеологически и властови въздействия. От една страна, въздействието на консуматорството е основало мощни сили в поддръжка на по-дългото работно време. Работниците непрестанно биват убеждавани да купуват повече и в подмяна, да работят повече, с цел да не останат обратно от последната мода и това, което имат съседите. Скорошното разобличаване за работните практики в Αmazon е образец за силата на капитала да постанова недобри условия на труд, измежду които и прекалено работно време.
Ефектите на растящото неравноправие дълго време са захранвали културата на дългото работно време, увеличавайки икономическата нужда да се работи повече.
Антропологът Дейвид Гребер насочва провокативното изказване, че технологиите са напреднали по едно и също време с умножаването на така наречен „ bullshit jobs” или непотребни и безсмислени специалности.
Ето за какво не се е осъществило предвиждането на Кейнс, че в 21 век вследствие на техническия прогрес всички ще работим на 15-часова работна седмица.
Вместо това живеем в общество, което отдава заслуга на работа, която няма обществена стойност. Според Гребер повода е, че ръководещите имат интерес да държат служащите на работа. Макар технологиите с капацитет за понижаване на работното време да са налични, пътят към по-малкото работа е блокиран от политически фактори.
Работа за смяна
Цената на дългото работно време, както беше упоменато нагоре, е по-лошо здраве и богатство за служащите. Но работодателите също заплащат цена, която се показва в по-слаба работливост и рентабилност.
И въпреки всичко, тези разноски остават незабелязани макар доказателствата за тяхното битие. Експерименти със кратко работно време не липсват. Uniqlo, японска верига за облекла, следва да премине към четиридневна работна седмица.
Инициативата среща позитивни мнения. Работниците ще завоюват от по-добрия баланс сред работа и персонален живот, а компанията ще пожъне изгодите от по-ниските оборотни разноски.
И въпреки всичко, при по-внимателно разглеждане, схемата, която следва да бъде въведена от Uniqlo, има своите дефекти.
Работниците ще се чака да работят по десетчасови смени в работните дни (т.е. 40-часовата работна седмица просто се свива в четири дни). Това освен е удължение на естествения работен дени, само че и излага на риск евентуалните изгоди от четиридневневната работа. Работниците може да са толкоз изтощени от четирите дни десетчасова работа, че да имат потребност от през целия ден единствено с цел да се възстановят от усилието.
В този случай качеството на работата и на живота им може въобще да не се усъвършенства. Може даже да се утежни, в случай че бъдат изложени на нездравословните последици от преумората.
По подигравка на ориста, схеми, сходни на въведената от Uniqlo, илюстрират пречките към постигането на по-малко работа. Само намаляването на работната седмица на 30 часа или по-малко може да се преглежда като същински прогрес по пътя към постигането на по-кратко работно време.
За да реализираме и да се насладим на тридневна и даже в идеалния случай, четиридневна отмора, е нужно да си представим обществото по способи, които прекатурват преобладаващата трудова нравственос. Нужно е да прегърнем концепцията за по-малко работа като метод за по-добре изживян живот и да отхвърлим гледната точка, съгласно която животът стартира и завършва с работата.
Автор: Дейвид Спенсър, професор по стопанска система и политическа спестовност в Университета на Лийдс, Англия
Източник: Science Alert
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ